Е, бабите се научиха, че ако ръгнеш на детето телефон в ръчичката да гледа песнички или го монтираш пред ТВ да попива Ник Джуниър, детето се гледа доста лесно. 
Виж целия пост
Трябва ли да се помага на майката
- Публикувана: 26 март 2025, 09:01 ч.
- Последно мнение: 31 март 2025, 10:14 ч.
# 165
27 март 2025, 11:36 ч.
# 166
27 март 2025, 11:39 ч.
А едно време ни натирваха на улицата и там беснеехме по цял ден. Прибирахме се само за хранене и сън.
Сега кой смее да пусне дете само навън? Даже по селата вече не е съвсем безопасно.
Виж целия пост
Сега кой смее да пусне дете само навън? Даже по селата вече не е съвсем безопасно.
# 167
27 март 2025, 11:53 ч.
Предпочитам да беснее на улицата с други деца, вместо както като отидохме на гости при свекърите и съм в тоалетната да чувам оттам рам-дам-дам, рики-тики-тики от ютюб песничките на ХейКидс, правени от изкуствен интелект. За такова гледане и общуване мерси, така мога да "гледам дете" и аз. Ама съм претенциозна маминка явно. Толкова ли поне за пет минути човек не може да поговори, да поиграе с едно детенце на годинка, без екрани?
Виж целия пост
# 168
27 март 2025, 11:56 ч.
Каква полза носи отговор:
Да, трябва да се помага! Ако няма кой да помага?
Това с какво ще облекчи положението?
Ще спре авторката от второ дете. Нищо друго не виждам като стойност от дискусия с така зададен въпрос.
Виж целия пост
Да, трябва да се помага! Ако няма кой да помага?
Това с какво ще облекчи положението?
Ще спре авторката от второ дете. Нищо друго не виждам като стойност от дискусия с така зададен въпрос.
# 169
27 март 2025, 12:01 ч.
Е, да, такива са последствията често, по-малко деца, после нямало кой да работи за пенсии, после България умирала, а да не говорим да имаш едно дете и да го загубиш, или тежестта по грижа за престарели родители от само едно дете, ех, все неприятни теми, да не ги подхващаме.
Виж целия пост
# 170
27 март 2025, 12:02 ч.
Никаква.
Виж целия пост
Каква полза носи отговор:
Да, трябва да се помага! Ако няма кой да помага?
Това с какво ще облекчи положението?
Ще спре авторката от второ дете. Нищо друго не виждам като стойност от дискусия с така зададен въпрос.
Да, трябва да се помага! Ако няма кой да помага?
Това с какво ще облекчи положението?
Ще спре авторката от второ дете. Нищо друго не виждам като стойност от дискусия с така зададен въпрос.
# 171
27 март 2025, 12:16 ч.
"Никой не е длъжен да гледа на бабите внуците".
Иначе аз моето дете не съм го оставяла и за минута първата година, във втората - няколко пъти за часове, на 3 г. - за пръв път с преспиване.
Но примерно през училищните ваканции в малките класове, когато не можеш да оставиш 6-7-годишно за месеци само вкъщи през работните дни (3.5 месеца частна занималня не е за всеки бюджет), баби и близки могат да бъдат много полезни.
Тъй че нещата съвсем не се изчерпват с бебешката възраст.
Виж целия пост
Иначе аз моето дете не съм го оставяла и за минута първата година, във втората - няколко пъти за часове, на 3 г. - за пръв път с преспиване.
Но примерно през училищните ваканции в малките класове, когато не можеш да оставиш 6-7-годишно за месеци само вкъщи през работните дни (3.5 месеца частна занималня не е за всеки бюджет), баби и близки могат да бъдат много полезни.
Тъй че нещата съвсем не се изчерпват с бебешката възраст.
# 172
27 март 2025, 12:20 ч.
За мен лично ползата от темата е, че се замислих колко ли 35-40 годишни с вирус биха извикали възрастните си родители и да рискуват да разболеят и тях, вместо да се стремят да ги опазят от боледуване. И други такива теми ми изникнаха.
Виж целия пост
# 173
27 март 2025, 12:33 ч.
Аз. Точно около 35 ме повали скоротечен летен вирус. Бях жив парцал, глава не можех да вдигна от възглавницата, БНД гледаше едногодишната ни дъщеря. Баща ми почти на ръце ме закара до спешното, аз не се държах на краката си. Срам, не срам, това е положението. Като опре ножа до кокала се сещаш първо за мама и татко. Родителите ми тогава бяха 62-63 годишни, активно работещи хора и слава богу, не се разболяха. После вече, с ковид, си мълчах и се лекувах тихомълком вкъщи, те дори не разбраха, че съм била болна, много ме беше страх да не се разболеят. Накрая и това стана де ама аз го изкарах най-зле, а аз я по-леко. Съдба.
Виж целия пост
За мен лично ползата от темата е, че се замислих колко ли 35-40 годишни с вирус биха извикали възрастните си родители и да рискуват да разболеят и тях, вместо да се стремят да ги опазят от боледуване. И други такива теми ми изникнаха.
Аз. Точно около 35 ме повали скоротечен летен вирус. Бях жив парцал, глава не можех да вдигна от възглавницата, БНД гледаше едногодишната ни дъщеря. Баща ми почти на ръце ме закара до спешното, аз не се държах на краката си. Срам, не срам, това е положението. Като опре ножа до кокала се сещаш първо за мама и татко. Родителите ми тогава бяха 62-63 годишни, активно работещи хора и слава богу, не се разболяха. После вече, с ковид, си мълчах и се лекувах тихомълком вкъщи, те дори не разбраха, че съм била болна, много ме беше страх да не се разболеят. Накрая и това стана де ама аз го изкарах най-зле, а аз я по-леко. Съдба.
# 174
27 март 2025, 12:37 ч.
Хай, никой не е перфектен родител. Все едно и аз да се бия в гърдите, как гледах дете и работих, колко ми е добра свека, че е помагала и т.н., но истината е че детето не беше от лесните, че бях много уморена и на ръба, че ми беше трудно да имам връзка с детето си, че едвам сколасвах с работата и т.н. Едва ли този, който е учил през майчинството е учил за мозъчен хирург. То и мъжа ми учи език, но по скоро за развлечение и за базово ниво.
Сега, вероятно автоката ще ми скочи, но тя не иска помощ. Помощ е ако те боли зъб и имаш час, да дойде някой да го гледа за час. Тя иска някой да и гледа детето. Казвам го, защото аз съм била в тази позиция и за мен най доброто дойде, когато инстуциализирах малкия в яслата. То и затова всички подскачаме тук, защото от коментарите и си личи, че иска някой да гледа детето. Няма лошо разбира се, но на този етап ще трябва да се примири и да намери бавачка. Рано е още за институция, където да го хвърли за 9-10 часа.
Виж целия пост
Сега, вероятно автоката ще ми скочи, но тя не иска помощ. Помощ е ако те боли зъб и имаш час, да дойде някой да го гледа за час. Тя иска някой да и гледа детето. Казвам го, защото аз съм била в тази позиция и за мен най доброто дойде, когато инстуциализирах малкия в яслата. То и затова всички подскачаме тук, защото от коментарите и си личи, че иска някой да гледа детето. Няма лошо разбира се, но на този етап ще трябва да се примири и да намери бавачка. Рано е още за институция, където да го хвърли за 9-10 часа.
# 175
27 март 2025, 12:46 ч.
Разбира се,че трябва (но може да не искат)...И с първото,и сега с второто дете,свекърите страшно много ми помагат(даже докато малкият навърши 2 и се водех майчинство те бяха поели грижите за големия почти изцяло,т.к.той е с увреждания и сама нямах никакъв шанс да се справя).С големият много ми помагаха и баба и вуйчо,но баба вече е на 82,а вуйчо ми почина (родителите ми са покойници от почти 20 години,но съм убедена,че ако бяха живи също много щяха да помагат).Под помощ аз разбирам да си оставя детето за няколко дни на друг човек,за да мога да си почина.Така и правя, защото е страшно трудно и изморяващо да живееш с тийн аутист...
Виж целия пост
# 176
27 март 2025, 12:51 ч.
Хубаво е да се помага, но като не искат. За мен по-важният въпрос е защо никой не иска да помогне.
Виж целия пост
# 177
27 март 2025, 12:52 ч.
Чичи, определено не визирах теб.
Да, като не искат, няма сила, която може да ги накара. При авторката явно случаят е точно такъв.
Виж целия пост
Да, като не искат, няма сила, която може да ги накара. При авторката явно случаят е точно такъв.
# 179
27 март 2025, 12:58 ч.
Не си сама! На мен пък ми изникна отново за “Баба знае 2 и 200!” Поради ред причини на нас няма кой да ни помага. И сме се разболявали и двамата едновременно, и сме имали нужда от помощ, но когато обстоятелствата не позволяват се научаваш да се справяш сам. Искала съм помощ и съм получавала, искала съм и ми е било отказвано.
Ние, справящите се сами не сме някакви идеални супер родители, каквито ни иронизирате и се подигравате. Просто сме се научили да се справяме сами. Четейки мъката на авторката (пиша го без ирония) разбирам колко страдание и разочарование може да си спести човек ако спре да очаква и да се надява на другите. Другото положително за мен е, че и бащата и детето стават много по-ангажирани и самостоятелни и не на последно място вече не чувстваш тази тежест и умора, че са те изоставили, че не ти помагат, че имаш нужда да си починеш …
Отговорих конкретно на въпроса още в началото: ако майката поиска трябва да се помага, но от бащата. Роднините се включват при нужда. Очакването да си помагаме от самосебе си и да си предлагаме един на друг помощ е нездравословно и се вижда.
Нека авторката да погледне от тази гледна точка: имам дете на 13. Било е гледано 2 пъти за по 2-3 часа и само едно лято в корона-кризата е било за 2 седмици на село. И нямам никакви неизказани неща с роднините и не се чувствам изоставена и наранена от тях. Нещата са такива, каквито са и ние живеем с тях.
Виж целия пост
За мен лично ползата от темата е, че се замислих колко ли 35-40 годишни с вирус биха извикали възрастните си родители и да рискуват да разболеят и тях, вместо да се стремят да ги опазят от боледуване. И други такива теми ми изникнаха.
Ние, справящите се сами не сме някакви идеални супер родители, каквито ни иронизирате и се подигравате. Просто сме се научили да се справяме сами. Четейки мъката на авторката (пиша го без ирония) разбирам колко страдание и разочарование може да си спести човек ако спре да очаква и да се надява на другите. Другото положително за мен е, че и бащата и детето стават много по-ангажирани и самостоятелни и не на последно място вече не чувстваш тази тежест и умора, че са те изоставили, че не ти помагат, че имаш нужда да си починеш …
Отговорих конкретно на въпроса още в началото: ако майката поиска трябва да се помага, но от бащата. Роднините се включват при нужда. Очакването да си помагаме от самосебе си и да си предлагаме един на друг помощ е нездравословно и се вижда.
Нека авторката да погледне от тази гледна точка: имам дете на 13. Било е гледано 2 пъти за по 2-3 часа и само едно лято в корона-кризата е било за 2 седмици на село. И нямам никакви неизказани неща с роднините и не се чувствам изоставена и наранена от тях. Нещата са такива, каквито са и ние живеем с тях.
Препоръчани теми