Фентъзи и фантастика - 26

  • 16 140
  • 252
# 240
Ако държите на жанра -  Калвино не минава ли по-скоро за магически реализъм? Макар и да съм фен на автора, някак не го свързвам с фентъзи и фантастика. Invisible Cities точно не съм чела, де.
Виж целия пост
# 241
Изпълнявам препоръката на съфорумничка от темата за "текущото четене". Не бях поглеждал и не знаех, че има нарочно място за такива четива.
Глуховски - Граничен пост
(отзив в другата уж по-генерална тема)
https://bg-mam.ma/p/1873392/51293279
Виж целия пост
# 242
Започнах "Нефритен град" на Фонда Лий и за момента много ми харесва.
Скрит текст:
Наистина като усещане напомня на "Кръстникът" на Марио Пузо, но на мен това не ми пречи.
Виж целия пост
# 243
Прочетох Опасни сказания на Благой Д. Иванов. Интересна книга, добре написана. Аз по принцип не си падам много по къси разкази. Илюстрациите към всеки разказ ми харесаха. Надявам се следващата му книга да е една, по-развита история. Аз обичам да се свързвам емоционално с героите.
Започнах и поредицата за Бънк Ромеро на Емил Минчев. Първата книга Нюх ми допадна, на около 1/4 от втората съм и за сега втората ми харесва повече. Хубавото е, че е завършена поредица.
За подрастващите: Скълдъгъри Плезънт на Дерек Ланди, книга #4 Мрачни дни - много приятно четиво.
50%от Песните на мъртвите на Питър Орулиън и Брандън Сандерсън, ама Брандо е измайсторил света и магията, а героите са развити от Питър, ама... героите са малко скучни, не знам какво точно им липсва Thinking главния герои Джак ми шмахльо. Това също ще е поредица.
2/3 от Караеврен изслушах  и дано края си струва всичките змии, дето ми минаха през ушните канали Grin малко се е поолял Васко. Първата глава е тегава, после има засилване и главите вървят леко и след средата малко нивото пада. Също са дразнещи поправките, които са правили в последствие (както гласът върви гладко и изведнъж дума/израз с друга интонация лепната по средата на изречението). Бързали са да я пуснат и е малко недоредактирана - има повтаряне на една и съща информация пак и пак и пак, трябвало е да я окастрят малко по мое мнение.
Виж целия пост
# 244
Започвам трета книга от поредицата "Хроники на черния отряд" от Глен Кук.
Много се радвам, че все я отлагах.
Сега чета и не мога да се откъсна от историята. Дано да е все така динамична и интересна до последния том.
Виж целия пост
# 245
На Емил Минчев имам "Бяс", от един панаир с автограф си я взех, отдавна. Още не съм стигнала до нея. Може да я извадя отпред, щом има хубави отзиви за автора.
На Глен Кук нищо не съм чела - отбелязвам си го за проверка.
Заминаваме на почивка, имам проблем с багажа - натоварих Летописите Misc Ghost и още една две три други.... Не знам какво да измисля. Дори не мога да изхвърля резервната гума (като в старите вицове) щото такава в багажника няма, закачена е извън колата.
Довършвам Мечокът и славеят, чета я като приказка.
Виж целия пост
# 246
Чела ли си "Нюх" на Емил Минчев? Тя е първата от поредицата за Бънк Ромеро, да не стартираш с "Бяс". Аз също я имам, макар и електронно, чака си ред.
Виж целия пост
# 247
Глен Кук не бих го препоръчала, може и да е един от гримдарк пионерите, съгласна съм, но…много пропуски. Все тая ми беше за героите, има допирни точки с Малазан, като това, че нищо не разбираш в началото, после разбираш, но за разлика от Малазан тук продължава да ти е все тая за всички замесени. Може би ако го бях чела като тийн щях да съм по-впечатлена.
Виж целия пост
# 248
Днес ще започна книга 5 и вече имам герои, които харесвам.
Доста съм далеч от детската възраст.
Малазана започвах три пъти, но електронна версия.
Купих двете поредици на хартия, на едната чакам последния том и пак започвам с опитите.
Пени се не пени, след толкова дадени пари трябва да ми тръгне. Grin
Виж целия пост
# 249
Чета "Безмилостни обети", втората книга на Ребека Рос от поредицата й за омагьосаните писма. Това ми е първа среща с авторката и много ми харесва.
Виж целия пост
# 250
Чайна Миевил – „Морелси” (Railsea; прев. Св.Комогорова-Комата; 2012, Изток-Запад)
Какво може да се подгони като мечта-утопия, ако не си в океана върху кораб на Мелвил? Няма да е Моби Дик, Белия кит, а ще е мутирал огромен почти бял (кремав) кърт. Хищен, голям като сграда, свиреп, хитър и неуловим. На такава мечта в този свят и́ казват „философия”. И по-издигналите се хора: търсачи на останки, пирати, въздухоплаватели или капитани…, пардон, началник-влакове, си имат такава и я преследват. А както в онази поговорка, че когато се взреш в бездната – и тя се взира в теб; този обект на философия – кремавия кърт – поема  преследващия го като собствена философия. За да го погълне накрая. Или да погълне цял влак. Каквото е най-наблизо в момента.
Скрит текст:
И тъй, ако пътуваме с Миевил, вместо с Мелвил, през една земя, която е претърпяла някакъв катаклизъм и хора са останали и те ще намират тук-там някакви (за тях) артефакти като компютри, оръжия, части от машини, метали; познават парната сила, дизела и дори ядрената енергия – задвижваща локомотив (!). А над тях виси небе в няколко слоя с различни мутирали биологични или останали електро-механични създания, реещи се там. Ама с какво ще пътуваме? С влакове. По релси. Които са щриховали цялата позната (и отвъд нея) земя, едно море от релси, направо океан. И всякакви хора с всякакви влакове пъплят по нея. Но само по тия релси. Понеже между трасетата им изпод чудната земя и почва отдолу са се пръкнали някакви мутирали, пораснали до невъобразимост типично подземни създания: плъхове, къртици, кърто-плъхове, червеи, щипалки, земеровки. И те пък само чакат някой или нещо да стъпи накриво извън траверсираните линии: подушват, изскачат като адови чудовища и се хранят с такива остатъци от хора, железници, влакокатастрофи. Дали всичко това, създадено от сънуващия преживян апокалипсис Миевил, е сайбърпънк или дистопия, не е от голямо значение. Приказката е увлекателна, много жива, пейзажите са леко еднообразни – но има и близки и далечни земи, а озвучаването е от тракащите с различна скорост влакове. Можете дори да я четете на малко дете, а като порасне – да му купите влакчета (аз си имам и днес хич не са евтини), а за декор ще са му нужни само пясък, изсъхнали клонки и познати/непознати животни от шоколадови яйца.
Извън шегата. Мисля си, че в нашия случай (с Морелсите) философията е проста и красива: да търсиш мечтата си. И като я достигнеш – или ти се струва, че си – да погледнеш какво пък има и те чака отвъд нея. Ако си къртоловец – ще гониш белия кърт. Ако си търсач на останки – ще ровиш в историята като в останки от разпаднала се машинария. И над теб в небето ще летят едни странни или опасни неща и ти вече ще вдигнеш взор и ще се чудиш колко ли нови придобивки ще откриеш, ако имаш поглед отгоре…
Виж целия пост
# 251
Миевил след "Посланическото градче" се бях отказала да го разглеждам. Това ревю обаче ме позаинтригува.
Аз чета новата на Сапковски. Прежалих я като хартиено тяло и е с мен на плажа 🤔 Летописите са за вечер вкъщи, обаче не ми остава време за тях. Само ги возя.
Виж целия пост
# 252
Включвам се за първи път в темата с прочетена цялата серия за Бънк Ромеро на Емил Марков. Доволна съм, макар последната вече да я четях по инерция без да ми е супер интересна. Ще ви следя за идеи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия