Третокласници 2026/2027

Мислех, че само при нас са луднали с тези помагала. Не знам тези деца реално затвърждават ли знанията си, попълвайки по две страници домашно всеки ден. Системата е сбъркана тотално!!

Моето дете също се разсейва много и още не може да се настрои някак си.Играе му се, ляга късно , не му се учи.
Е на входното по математика и направил брутални грешки, решил абсолютно вярно текстовите задачи, но още на първия израз направил грешката от заплес да не сметне вярно 18:2 на едната и 7+8 на другата задача и отговорите с по няколко единици разлика и точките от 6 общо на 0.
Много го изстрада и обеща да си събира акъла.Ще видим.

Приятелки в Швейцария, Англия, споделят, че децата им в начален курс в раниците носят само пакет храна и рядко по някое листче за домашно. Учебник въобще не се появявал вкъщи, камо ли куп помагала. Първите години минавали под мотото детето да е щастливо. За математически състезания никой не говори (ако въобще има, предполагам е само ЕК), а при нас като се открие 'сезонът', та всеки уикенд. Даже неучастието повдига вежди и синът ми бе директно конфронтиран с въпрос защо не ходи, а родители ме убеждават да го пускам, че иначе и техните нямало да искат да ходят. В прогимназията директор също търсеше сметка на големия защо е спрял да участва (предполагам и маркетингът трябва да върви). Тъкмо си помислиш, че при толкова академични усилия и финансови инвестиции нашите учат и надграждат повече от връстниците си в З. Европа и излиза поредната PISA - те са топ, ние - на дъното.

О, да! Помагалата са 9 тази година. Никакъв ефект няма. И миналата година бяха 7 и цяло лято на уроци по математика. Те не предлагат нови начини за решаване на задачи, само преповтарят модел.

Момичета, не сте сами.
Идвам и аз да се оплача, може би ще ви отегча, много ще е дълго.
Имам непоносимост към учебната година, още преди да е започнала 😀 а няма мърдане, защото аз и работя в училището на дъщеря ми.
Напоследък започнах да се усещам, че развивам огромна съпротива и ненавист към системата. Не мога да се абстрахирам от това, което виждам всеки ден.
Усещам се истински тревожна, защото колкото повече виждам негативите, толкова повече не мога да ги приема. Изпадам в нервна криза само ако се наложи да седна с нея да учим. Чудя се защо така се получава и какво да предприема? Мисля дори, че трябва да поговоря с психолог. Спокойствието ми е точно нула, а трябва да го запазя, но ми е много трудно.
Тя е ужасно разсеяна, невнимателна, бърза и не може да се концентрира. Мързи я, няма интерес към нито един предмет по-специален. Иначе е умна, любознателна, но е мързелива и не обича да учи(нещо, което и двамата с мъжа ми много трудно приемаме). Подвързии, учебници, тетрадки, много неща вече са скъсани, раницата е леж всеки ден.
Такава си е от първи клас. Небрежна е, не е старателна.
Намирам развалена храна вътре, не пише старателно , бърза, подвързиите някои са вече скъсани.
Учебният материал не искам да го подхващам - безумни неща се учат.
Не мога да кажа, че съм недоволна от госпожите. Но самия процес, самите училищни години ненавиждам. Никога не съм си мислела, че ще се чувствам така. Изпитвам огромно напрежение от всичко - писна ми от Вайбър групи, от тържества, от това, че всеки ден съм винаги в помощ на колегите, а не виждам същото в замяна.
Вече не знам как да й помогна. Строга ли да съм, наказания ли, повече занимания с нея, то и без това изкарват един работен ден в училище.
Случи ми се силно ранимо и чувствително дете, а децата в класа й са много наперени и сякаш тя не е уверена и всеки ден са разни драми. Тя се смята за глупава, само защото понякога получава петици. Ние никога не сме й насаждали подобни неща у нас , винаги сме я насърчавали и хвалили.
Имаме драми и в класа. Няма най-добра приятелка и общува повече с децата от другият клас. Тях ги харесва повече, защото израснаха заедно в градината и още оттогава са си заедно.
Като цяло е много социална, но ревлива и ранима.
Вече на няколко пъти ми каза през сълзи, че чувства, че никой не я харесва.
Аз самата съм там всеки ден, наблюдавам децата в класа им, имам си изградено мнение. Не мога да разбера къде е истината и какво точно се случва. Не изключвам тя да приема нещата много по-навътре, и такива да са само в нейната глава, защото госпожите не са забелязали нищо такова.
Не мисля, че е чак такава драмата.
Но стигнахме до разговор с госпожите когато тя на няколко пъти каза, че съучениците й са лоши , държат се лошо, не я харесват и я мразят, правят и забележки и тя била виновна за всичко.
Говорехме с госпожите вече няколко пъти - нищо няма естествено, всичко е точно, както винаги.
Да, няма изявени приятелства, общува с всички. Но такова нещо те не били забелязали. Не я обиждат, не странят от нея. Те бяха и двете много изненадани.
Като единствен проблем вижда класната при нея-разсеяност. Не е старателна.
И рев за всичко, което от тази година малко се промени и имаме напредък. Класната сама го отчете.
Има основно отлични оценки, но има и петици. На двете входни сега има и на двете оценка 5. И двете й грешки са от невнимание.
Невинаги успява да напише всичко в занималнята, защото ходи на танци, а сега ще тръгне и на английски. Всеки ден е някаква лудница.
Това,че работя в същото училище, сякаш не ми помага много. Колкото позитиви, толкова и негативи има.
Вечно не помни какво трябва да носи за утре, вечно не е разбрала, аз срамувам заради нея.
Отделно всичко е в последния момент като организация училищна. Аз никога нищо не знам и винаги разбирам последна. Това ме вбесява.  
Не мога да работя организатор на целия училищен процес.
Госпожите ни отказват да участват в общия чат и са казали, че по телефон са винаги на разположение, но само за съществени неща.
Като цяло не ги усещам много ангажирани.
В момента дори не се сещам за едно положително нещо, което да мога да кажа.
Мисля, че съм на ръба. Не знам къде сгреших.
Често се обвинявам, че работя и се налага да ходи на занималня. Иначе никога не бих я записала там.  
Тревожа се и от средата, защото виждма дори умни деца, от добри семейства, как се държат, колко са екранно зависими, какви глупости се говорят и от какво се впечатляват. Това не ми харесва.
А тя е от онези деца, които много гледат другите, със съжаление го казвам.
Обясняваме й постоянно, постоянно повтаряме разни неща. Опитвам се да я учим как трябва да се държи. Опитвам се и аз да приема, че просто е такава. Но се усещам вече, че ми е много трудно.
В класа й също има две, три деца, които са отличниците и очевидно за всички са издигнати на пиадестал, постоянно хвалени и толерирани, бутани и избирани винаги и навсякъде. Тези деца учат напред с една година и знаят всичко предварително, всеки ден слушаме у нас колко много знаят. Създава се едно впечатлите и другите, че те не са толкова добри, с онези деца са безгрешни. Това но с така насадено с ума на дъщеря ми, че буквално виждам последиците всеки ден. И вече не знам как да реагирам.
И това е споделено и от други майки.
Съответно заради тях, чиито тетрадки са винаги давани за пример и без нито една грешка моето дете се смята за глупаво, а това не може да бъде по-далеч от истината.
Среща затруднения по математика.
Не знам вече уроци поредни ли какво ли?
Сега са им казали, че всичко са забравили през лятото и все едно нищо не са правили, а това изобщо не е така.
Много ме изнервя цялата ситуация. Не мога да се абстрахирам, защото съм там ежедневно.
Мъжът ми счита, ще много преувеличавам, че така било навсякъде, но аз усещам голямо напрежение.
Вечер като стане време да се оправя чантата ми се реве. Нашата се прави и на тийн вече, та не знам докъде ще я докараме.
Наистина не знам какво да правя и не смея да си помисля какво ще е догодина, че и по-нататък.

Ние сме така, в българско училище. Не пресират за състезания, семействата с интерес в тази посока търсят и организират записванията сами. Обявяват записване само за кенгуруто, но отново без елемент на необходимост.  Домашните за почивните дни се броят на пръсти от първи клас досега, имали са предимно, когато целият клас е бил наказан.

Според мен не съществува идеална система, винаги ще има недостатъци.

Моят съвет е да я преместите в друго училище. Като ви четях, все едно аз го бях писала. Моята дъщеря също е така разсеяна. Абсолютно всичко знае, има само отлични оценки, но е разсеяна до безобразие. За нея важните неща, които трябва да ми каже, изобщо не са важни. Може да ги сподели ей така, междудругото. Смятам, че щях да имам същите проблеми и терзания като вас, ако дъщеря ми учеше при мен в училище. Според мен сега детето ми си има неговото обкръжение, без да я приемат като "детето на госпожа .... ". Да, дразня се сега на госпожата й, защото си има любимци и го показва, но пък децата са приятели още от детската градина и не го приемат така, както аз примерно.

Как се справяте с ученето наизуст на стихотворенията - сега сме на "Обич" от Д. Габе и "Високи, сини планини" . Мъка голяма - четем повтаряме, тя си рисува и уж повтаря - никаква заинтересованост. Може би усеща и моя протест с тия излишни наизустявания и пълна апатия ... ама щом още трябва. Явно трябва да минат още няколко поколения ...

Не мисля, че тояа е решение, освен това на прага на НВО не смея да я преместя другаде.
Много е чувствителна, не смятам, че и това ще й повлияе добре. Навскякъде ще има такива деца и такива ситуации. Просто ще си знам за в бъдеще такава грешка повече да не допускам.
Не съм учител, да уточня. Работя в администрацията. Избрах училището заради удобството и най-вече заради класната. В другите училища бяха млади учителки много, а като знам какво е положението и как се завършва в днешно време за учител, който иска да ми се сърди, но доверието ми към тях клони към нула.
Просто виждам и знам много неща, предпочитам старата школа.
Освен това не смятам, че разсейването е проблем, който ще се реши с преместване в друго училище.
Доста се притеснявам да не стане по-зле, всъщност за дете като моето преместването все повече се убеждавам, че не е вариант.
Вие как решавате проблема с разсейването?
Вие предприехте ли преместване и какво се промени? Защо взехте това решение, ако може да споделите.
Всъщност тя при мен не идва почти, забранено й е, предупредила съм и госпожите и те го спазват това. В краен случай ме търси, не се глези, не се качва при мен за щяло и нещяло.
Обаче аз си се напрягам. Някак смятам, че щеше да е в пъти по-добре да сме на отделни места, да си знам, че това е само работата ми.
Всички се опитват да ме убедят колко е хубаво това, че ми е под око, но ето вече трета година почваме и много се напрягам.
Аз също съм дете на учител. Но такова нещо е нямало при мен.
За ученето на стихотворения - има голяма школовка от театрална школа, на която ходеше години наред в детската градина.
Давах сим много сложни неща и сегашните стихчета са ни като игра, много бързо ги учи.

Бингли, и според мен ги приемаш нещата по-черно отколкото де факто са.
Разсеяността наистина няма да се промени с преместване в друго училище, така, че този съвет не зная доколко е релевантен. Ако няма някаква диагноза като дефицит на внимание или подобни разстройства, с малки стъпки може да се подобри постепено ситуацията. Защо не поговорите с пед.съветник или специалист ресурсен учител от училището? Биха могли да дадат идеи за подобряване на концентрацията.
Относно нейните чувства /и твоите/ към г-жите и атмосферата в класа- понеже аз съм от другата страна - учител съм и ежедневно виждам как някои деца през своите очи и чивства виждат някои ситуации не точно както реално те са се случили. Та...истината винаги има две страни. Успех и дано намерите начин нещата да се променят положително.

Ох, по същия начин .... голям зор видяхме с Дора Габе, чак аз го научих.
 Направо като чуя че имат да учат наизуст и също като на теб, зле ми става.Пълно губене на време.
 То цялата система трябва да се промени, ама това няма да стане.
 И по английски, ейййй като започнат да пишат по два реда думи и просто гледам да си трая, за да не настройвам детето, но вътрешно ми кипи срещу тези методи от преди 20 години.

А как според вас се учат думи, ако не е с писане?
Ученето наизуст развива в различни аспекти функцията на мозъка - тренира се концентрация, изразяване, умение за говорене пред други хора без притеснение и др.

Аз карам по старата система с ученето на език - тетрадка-речник, думите се пишат една под друга 10 пъти, текстът се преписва, превежда. Те са и едни тектове, нали...
На школата по език, в която ходи, наблягат на произношение и фън, като цяло е малко по-неакадемично, отколкото би трябвало да бъде според моите разбирания, но на нея ѝ харесва и поне тази година оставаме там, за догодина ще мисля ок. май-юни.

Не знам - по английски тази вечер трябваше да пише кратко съчинение на тема "What makes my parents unique". Чешем глави с мъжа ми, търсейки нещо, с което обикновени хора като нас може да са уникални. Идваха някакви идеи, даже ChatGPT питахме, но малкият (с право) не искаше да ползва такава помощ. С 300 зора го завъртяхме с какво сме уникални за него и то на база негови идеи - че никой не го обича колкото нас и т.н. Не беше лесна тема, но поне предизвиква децата сериозно да се замислят и да се аргументират. Виж по БЕЛ до 7-ми клас май само преразкази се тренират и 'тези' се учат наизуст.

За мен е категорично ненормално деца в трети клас да пишат такива съчинение. Те нямат нито набор от думи, тепърва започват да се учат да разказват и съставят изречения на български. Някои неща са толкова пресиращи и недомислени, че нямам думи.
При нас госпожата по английски още действа като под формата на забавление и игра.
Този подход също не ми е съвсем ок. Мисля, че трябва да ги стяга повече и да е по - сериозно.
От утре тръгва на уроци - индивидуално. За мен това е най-добрият начин да се научи език.
Не желая да е с други деца, именно заради разсейването и вниманието не е само върху нея. Не смятам, че ще научи добре език с още деца в група.
Рали, разбирам това си съм напълно съгласна и с твоята гледна точка, с госпожата също съм говорила по тази тема. Тя приема нещата по-драматочно, такъв й е темперамента.
Изрстнала съм сред учители и ежедневно съм сред тях. Влизам им винаги в положение, гледам да не ги очерням без вина и винаги се вслушвам, в това, което казват, но не го приемам за чиста монета. Даже много съм започнала да си мълча и прекланео се съобразявам. Не обичам родители, които се конфронтират и са винаги с претенции. Ако нещо много сериозно не стане, не се намесвам, имма им доверие.
Отчитам тяхната визия за нещата.
Тези две години ще ги избутам. После ще видим.