Третокласници 2026/2027

Това с разсейването май е общ проблем на децата днес. Или е проблем в нашите глави, че очакваме много от тях.
Сравнявайки сина ми с мен, примерно каквото си спомням поне, на училище до обяд и след обяд у нас сядах САМА да си подготвям каквото сме имали за следващия ден. Бях само с баба вкъщи и нямам грам спомен тя някога да ми е натяквала да уча. Ако синът ми не е на занималня, аз нямам идея как бих го накарала да подготви каквото е нужно за следващия ден, честно. Няколко пъти ми се налага да го оставя вкъщи за по ден или два - ами то няма навксване каквото са писали - от учебник - препис, че вътре не пишат, учебна тетрадка 1, учебна тетрадка 2, помагало 1, помагало 2, и това само по български... Следва читанка с учебна тетрадка и работна тетрадка, математика с учебна и две помагала и сега като влизат новите предмети ..... Миналата седмица синът ми е бил без домашно по човек и общество. Питам защо? Той - ами не разбрах какво да правя. Отделно обсъждаме, че ако има проблем, може да се обърне към мен. Обаче, той очаква, ако ми е казал не мога, аз да седна и да му диктувам какво да напише - аз казвам - няма да стане. Погледждам - в учебна тетрадка кръстословица. А думите за нея - в текста от урока, който е една страница. Ама детето  - как, то толкова текст няма прочитане и не ще да чете.... Съответно не му дреме за домашното...
И хора той е със супер учителка, тя гледа да ги мотивира, класа е добър. Единствено, че са само 5 момчета, всички супер различни и според мен са самотни, и във вечен сблъсък едно с друго по интереси. Това мисля ги демотивира, но аз му обяснявам, че колектива, в който ще попада, почти винаги ще е такъв трябва да се научи да ги приема и да търси положителното.
Друго - открих мои и на брат ми тетрадки от 1-3 клас. Ами и там има елементарни грешки - и в сметките, и в правописа... Аз не мога да допусна че някога съм писала така. Кога съм се научила да е правилно и как -  нямам идея, но може би ние очакваме децата да са безгрешни без да допускат грешки.
Каролин, на твое място бих поговорила с детето - дали например би се чувствало по-добре в съседен клас, където има познати от градината деца. Макар, да няма гаранция как биха се разбирали след 2 г раздяла. Синът ми е подобен казус заради многото момичета, но аз го задържам в този клас заради учителката и освен това, като съм го питала за друг клас той категорично иска тази учителка. Миналата  година имаха за домашно - проект (3 седмици) задача да пробват да напишат приказка - текст с илюстрация оформен както приказка- учителката им каза, че ще направи сборник с приказки на техния клас. Аз си представях история с животни, например. И какъв беше моят шок като видях резултата - приказка озаглавена Самотното сърце. В нея се разказва за едно сърце, което било самотно, но трябвало да ходи на училище с другите сърца, които не го харесвали и само му се подигравали....Това беше цялата приказка. С триста зора и много въпроси от моя страна  добавихме и действие - самотното сърце веднъж помогнало да друго сърце за нещо в клас  и вече другите не му се подигравали....
Явно училището не е за всички каквото поне беше за мен - място с приятели.

Диди,  няколко пъти ме пита детето, защо е в този клас, защо не е в другия клас. Отлагам поради същата причина като твоята - ще оцелява и ще се учи да се адаптира в този клас и заради учителката. Избрах учителката, защото е строга, много сериозна и най-добрата в начален курс. Детето в обича. Всеки ден се гушка в нея. Понякога се дразни, че е много строга. Осен това обожава училището си. Там е много добре, играе, чувства се добре, общува и с по-малките ученици - с целия начален курс.
Това не го виждам като проблем. Затова и не се осмелявам на крайни стъпки.
В набора бяха общо седем деца от групата й в градината. Но според изборът на родителите за класен ги разделиха - три в нашия, четири в съседния клас. Това уж не трябваше става, но класовете са малки и нямаше как да е иначе.
Сега тя попадна в по-добрият клас говоря като способности, представяне, резултати една идея са по-подбрани деца.
Другият клас са по-проблемни, палави деца, по-трудно справящи се, но пък очевидно по-човечни и повече й допадат.
Тя там има две приятелки, с които предпочита да бъде.
В нашия клас средата е много конкурентна и състезателна, смятам от една страна това е много мотивиращо. Но това изтъкване на определени деца от друга действа на моето дете демотивиращо.
Нашата госпожа го подчерта това за конкуренцията още в самото начало като тенденция в класа.
Като цяло още в началото двете класни ни казаха-искаме двата класа да са близки и приоритетно ще изграждаме връзка между тях (така работи този тандем госпожи от години).
Двата класа ще си вървят на едно, всичко заедно правят. Ще насърчаваме да са заедно и да бъдат като един отбор и да имат добри отношения по между си.
И наистина това е така в голям степен. Просто много ме притеснява това сравнение и ниско самочувствие, което е без никакво основание у нея. Може би е темперамент, може би средата го подклажда.
Историята със самотното сърце ме трогна.
И на мен ми стана много тъжно като като каза детето ми какво мисли за себе си и, че не я харесвали.
Не съм убедена, че децата не я харесват, повече ми се струва, че тя е с тази ниска самооценка и нещата са повече в нейната глава.Ооределно с тези деца в нейния клас не си пасва, няма изградено силно приятелство.
С мъжът ми сме си коментирали, че това е което най-много ни притеснява.
Но ще трябва някак да се борим да изкореним това вярване.
Затова смятам, че трябва да се научи да вирее сред всякакви деца.
Обясняваме, че всички могат различни неща, че не всички им е лесно както на отличниците, но това не ги прави по - лоши деца.
Всеки ден се говори по сто пъти едно и също.
Ние всичко сме си правили сами. Аз и това не мога да приема - такова дондуракне. Има сякаш огромна пропаст между поколенията и честно да ви кажа трудно ми е да приема , че едно дете в пети клас например всеки ден ще си забравя по някой учебник или тратрдка и не може да нареди една раница.
Не знам времето ли, децата ли са много различни, родителите ли не смогваме, каква е причината за тази толкова крещяща разлика и как се стигна до тук.
Аз я оставям сама да си оправя раницата и ако забрави нейна е отговорността.
По същия начин сме с нещата, които се носят по технологии. Ами онзи ден събирахме листа в 21 часа. Казах й три пъти да си ги сложи в чантата. Следобед ето ти я идва - забравила ги.
Побеснях. И това е всеки път. Не мога всеки път да питам госпожата какво се носи, какво като я виждам всеки ден ? Това няма да я наупи на повече отговорност.
Дадохме тефтер да записва. Ами не става и така. До едно време записваше,после спря.

Телефонен звън в 2:41 часа през нощта:
- Ало, г-жа Кирилова ли е? Класната на 4б клас?
- Даа-аа - отговаря сънен глас.
- Спите ли?
- Ами спях!
- А ние не спим, правим макет на Слънчевата система за "утре"...

Аз обяснявам за художествена рамка, наблягам на вникване в думите, давам пример как природните картини в началото на стихотворението се повтарят в края. Когато бърка, повтаря четиристишието няколко пъти, а после започва отначало. Накрая го казва цялото.

Сетих, че още в ДГ обикновено раздробявам на части стихчето.
На изречения, после на куплети. Повтаря се по много пъти и накрая го казва цялотото.

Абе пак си е мъка при нас наизустяването, защото дори и аз не мога да ѝ обясня смисъла.  И до днес нямам отговор на тия въпроси, защо сме ги учили. Тя винаги ме пита, защо учи това, онова и дали ще ѝ трябва изобщо. Наскоро ме пита, след като ѝ е толкова трудно, защо изобщо се учи в училище. Защо трябва да се мъчат толкова. И аз и цитирам стандартните фрази, с които всички сме учени, но изобщо не съм убеден в това...

С упражнения и писане, но не механично.
Съставяне на изречения, откриването им в кръстословица, подреждане на думи ,букви и.т.н.

За ученето наизуст съм съгласна донякъде, че има своите плюсове, но и там спокойно може да се замени с други по-ползотворни дейности със същия ефект.

Специално тези две стихотворения възпитават родолюбие. Една от целите, заложени в програмата. А за смисъла на всяко нещо, което се учи ... Това е голяма тема и за жалост нашата система е направена да учи на възпроизвеждане и повтаряне на знание, което е нужно за целите на Индустриалната революция. Системата не е променяна оттогава, но натрупаното знание за света стана много достъпно и се пренесе в учебниците. Затова стихотворенията ще Ви се видят прекрасни пред изсипаните огромни количества термини, понятия, факти и висок стил на изказ в учебниците от V клас нагоре.

Ще ѝ кажа, но не вярвам да се впечатли и да дръпне да ги учи.



Това е смисълът и единствената причина на масовото образование. Преди има няма 120-150 год, 1-2% от избраното население се е образовало. После настъпва нуждата от обслужване на машините - няма как един работник да не разчита метър, шублер, цветовете на макарите за стана ... И нещо напоследък много сме си повярвали (включително и аз) и сме живяли само в тоя живот, в който образованието е стандартно, задължително и излизаме като тухличките от стената и че ако учим още по - усърдно и от същото ще сме в най - горната част, да не ни тежи ...