Случи ми се нещо странно..

дам ,и аз чакам някой да сподели нещичко,тамън ми стана интересно и всички млъкнаха

ако баба ти не те е била събудила сега според мен нямало да си сред живите..той е дошъл за да те вземе при него,в новия свят,в който той се намира..в предните постове имаше една жена,която като е била на 13 се събудила и видяла черен силует да се рее над баба й.. това е бил дядото на тази жена,тоест мъжът на бабата..след два дена починала..та си мисля че и дядо ти по подобен начин е искал да те вземе при себе си..

Не би се получило- щяха да я върнат. Дядото несъзнателно без да си дава сметка за последствията е искал да я заведе да види, но тя при всички положения щеше да бъде върната след като не и е време. Току-що починалите имат още силна връзка със земния свят и често правят връзката между близките си и отвъдното (откъдето може доста да разберем за това какво е там) . Впоследствие тази възможност им се отнема до известни ограничения докато не секне в един момент завинаги.

Колкото до момента преди смъртта му, дядо ти е знаел вероятно че ще си отиде. На тези, които "си чакат реда" им се дава възможност напоследък да се сбогуват и затова денят преди смъртта обикновенно се чувстват много добре, често съвсем като здрави. Медиците ги знаят тези неща, странно че се канели да го изписват. Колкото до самите болни, те много често са посещавани от тяхни починали близки, които ги подготвят психически за това, което ще се случи и те си знаят за какво им се дава това добро самочувствие.

Не веднъж съм изказвала съмнение по повод странните неща. Но това не ми пречи да ви чета с интерес. На мен също ми се случиха две неща , може би за някои странни, но аз си имам обяснение за тях. Ще си позволя да ги разкажа.
Първото- преди около 2 месеца. Синът ми беше с висока температура ( затова случката я отдавам на това- бълнувал е). Спеше, изведнъж заплака, събуди се, надихна се и седна в леглото с поглед втренчен към входната врата. Аз седнах до него на леглото. Той крещеше и посочваше с пръст- "Мамо,виж го този, виж го". Като седнах на леглото, явно му пречех да го вижда, защото той се дръпна настрани, така че да може да вижда зад мен, не отделяше поглед от мястото  и само викаше- "Мамо, идва, виж го! ". Аз нарочно се мърдаш няколко пъти да застана пред погледа му, а той отново се отместваше, понеже му пречех да вижда и като се изместеше наблюдаваше и следеше нещо с поглед. Пак казвам- не вярвам особено, но не мога и да отрека нещо, затова започнах да се моля, казах на детето да се помолим заедно. Не изпитвах никакъв страх за себе си, единствено ме беше страх да не би да идва някой да прибере детето ми с тая висока почти 40 гр температура. Страхувах се да не умре детето. Започнах "Отче наш", детето повтаряше след мен- то знае молитвата. В момента, в който я завършихме и казахме "Амин", и се прекръстихме- той видимо се успокои, спря да вика, легна. Попитах виждаш ли още нещото- каза не. На въпросите ми мъж ли беше,  как беше облечен и т. н отговаряше с "не знам". Сигурна съм, че е бълнувал, но е факт, че всичко свърши, когато се помолихме.

Втората ми странна случка е свързана с големия ми син и е отпреди месец. Отдавам всичко на майчиното шесто чувство и на силната връзка майка- дете. На 23 май набирам сина ми по телефона- "Няма връзка с този номер", втори опит - "Няма връзка с този номер". Лека тревога се надигна в мен- трето, четвърто, ен-то позвъняване- "Няма връзка с този номер". Така около 34 пъти. Кръвта ми се качи в главата, краката ми се подкосиха и усетих странна мисъл- детето ми е катастрофирало. Запалих колата и тръгнах към града (бях на вилата)- минах първото кръстовище и си казах- "Глупости, няма нищо, чисто е- не може да е катастрофирал, какви си ги мисля". Минах второто кръстовище- "Ама съм и аз, няма такова нещо, глупости, от къде на къде ще е катастрофирал". Продължавам нататък, следва завой, след завоя- полицейска кола с пуснати буркани и 2 полицая стоят до нея. Още докато ги видях и си казах- "Ето, тука е. " Продължих още малко напред и от завоя се показа мотора на сина ми, две каски, разпиляни по земята, триъгълник, очертания с тебешир и... никой. Не помня как съм спряла, само крещях- детето ми, кажете ми какво е станало, къде е. А полицаят ми се скара- "Госпожо, задръствате движението, изтеглете се". Молех го да ми каже какво е станало. Не помня как и къде съм обърнала колата, дали съм спирала или не, не помня как съм стигнала до спешното, но когато влязох и плачейки попитах дали е там, той ме е чул и излезе да ми каже , че е добре и няма нищо страшно. Тогава краката мис е подкосиха и едвам успях да седна. А той ме попита- ти от къде разбра, кой ти се обади. Казах му, че никой не ми се е обаждал, ттръгнала съм да го търся и съм видяла мотора. Всички наоколо в спешното- доктори, сестри, полицаи - ме гледаха сякаш съм луда.
За щастие синът ми не пострада, но приятелката му беше със счупен крак.
 

Тази вечер се заговорихме с един съсед. Знаех, че преди време е бил много зле, нещо със сърцето не е бил добре. И тази вечер ми разправя как сърцето му спряло, как лекарят се е борил за живота му и т.н.
Питах го дали изобщо нещо е разбрал, какво се случва. Казвам- нали си чувал такива истории как се отделят от тялото, виждат тунела?! Той ми отговори- Тунелът не съм го виждал, но видях ангели. И аз- Ама как ангели? Той- Ами ангели, много мънички, като парички и с крилца. Това са неговите думи.

Ти ако разпиташ някой медик знаеш ли колко интересни истории ще ти разкажат? Има някои по-любознателни на тази тема, които разпитват пациентите си за преживяванията на границата със смъртта, огромни колекции от подобни преживявания си имат.

Джемма, много стресова ситуация. Съчувствам ти, но тези мотори са направо бомба със закъснител. Ще си потрошат главите значи! Купувай му кола на човека и да го маха този мотор!

все повече ме плашите ей,не знам как ще прозвучи,сигурно грубо но не искам така да го разбираш linda.. дядо ти наистина много те обича,но смятам че доста егоистично е постъпил като е искал да те отведе със себе си.. ох дрънкам глупости май.. хем не разбирам,хем да се обадя

Как така в кома бе Линда?  Имало ли е някаква обективна причина за тази кома? Била ли си болна нещо? Или просто така си заспала и не са те събудили? Може би...вид летаргичен сън?
Ти на леглото на дядо си ли спиш? Изхвърлете го това легло! И никога не лягай на легло, на което е починал човек! Или принадлежи на починал. То си носи неговата енергетика.

наистина страшно интересни истории и преживявания имате, следя редовно темата с голям интерес защото вярвам в тези неща. Аз сънувам много рядко и никога не са били сънищата ми нещо особено, даже нищо общо с реалноста, а толкова много искам да сънувам, но не става. Последният път когато сънувах беше преди около 5-6 години някакви абсолютни глупости и от тогава нищо  , винаги съм искала да сънувам независимо какво всяка нощ но не става  .
Сега като прочетох темата вече се отказвам от сънищата и не искам да съм на мястото на Линда или някой друг, даже се моля да не сънувам  Но сигурно за да не сънувам нищо си има някаква причина  или съм страшно голям дебил който не му пука за нищо 
Продължавайте да разказвате, ще ви чета с голям интерес 

Вие също сънувате интересни неща,аз сънувам много,даже на вечер ми се събират по 3-4 съня,все различни и с нищо не ги свързвам ,но са неприятни.Събуждам се от страх и за да може самият сън да спре.
Чесно да ви кажа вече не искам да сънувам

Да му купим, ама няма още книжка за тази категория- няма 18 години. А и за мен- по-голяма тревога.

При нас шофират от 16. По-добре кола отколкото мотор. Много по-спокойна бих била. От моторите по-големи убийци здраве му кажи.

Гледам сега "Необъяснимо, но факт" и там прозвуча една мисъл, че човек на жизнения си път имал няколко "точки на смърт". Пътят ни напомнял фуния като започвал в широката и част. И ако в този широк отвор, избягването на смъртта било по-лесно, то колкото по-напред, толкова отворът все повече се стеснявал докато в един момент смъртта става неизбежима. Замислих се колко пъти в живота си съм била в смъртна опасност. И се върнах в спомените си в ранна детска възраст, когато просто чудо някакво ме спаси да не изхвърча от мотора на баща ми. Толкова му беше акъла да ме вози отзад. Бях 5-6 годишна, не повече. На един остър завой изведнъж се оказва пред автобус-икарус. Изкрещя ми да се държа здраво и направи много рязък завой за да избегне удара. Още си спомням как тялото ми полетя във въздуха и само с някакво неистово усилие се държах за дрехата му, която по някакво чудо не се скъса в ръцете ми. Баща ми след този случай продаде мотора, а аз сигурно никога няма да позволя на близък да се доближи до подобно возило.