Случи ми се нещо странно..

  Интересно... На командно дишане ли беше през тези 48 часа?

Официално призната ли е тази кома? В смисъл...имаш ли официален документ потвърждаващ, че наистина си била в кома? И ако това е така, би трябвало да имаш призната степен инвалидност? Доколкото знам, в България това е достатъчно основание.

Това е летаргичен сън. Дишането е толкова слабо и незабележимо, че почти не се забелязва и често хората са приемани погрешно за починали, не е рядкост и да бъдат погребани. Всъщност, твърди се, че явлението далеч не е толкова рядко, колкото се смята, и че една голяма част от погребаните в дадено гробище, са всъщност живо погребани. От това да се събудиш лежащ в ковчег 2 метра под земята, не знам дали може да има нещо по-ужасно. След като веднъж си изпадала в такова състояние, трябва да предупредиш близките си, че е възможно това отново да се случи. За Гогол казват, че изпадал в подобни състояния. Предупреждавал близките си да го погребат само когато има явни признаци на разлагане на тялото. И въпреки това, много години по-късно, при унищожаване на гробището, трупът му бил намерен с обърнат настрани череп.

Даже не знам какво да кажа...толкова съм шокирана. Пак си се разминала само с 2 дни. Най-дългият регистриран летаргичен сън е продължил 20 години.
Най-шокиращото е, че медицината не поставя летаргичен сън като диагноза. Кома без причина не е кома. Комата е състояние на клинична смърт. При кома има нарушение на всички функции - съзнание, дишане, кръвообръщение...А летаргията е просто сън и всички функции на организма са си в норма. Малко забавени като при сън, но в норма. Казват, че се случва при силен стрес, но май колкото разкази съм чувала за изпадане в подобно състояние, стрес никъде май не фигурира.

За мен летаргията е временно напускане на тялото от душата като енергийната връзка между тях продължава да съществува.  Явно има хора, които с по-голяма лекота могат да напускат тялото си насън, знам ли.. В голяма част от разказите на хора преживяли летаргичен сън фигурира общуване с починали хора. Не просто общуване, а те просто са живяли там, от другата страна, в астралното пространство. И също в голям процент от случаите, след събуждане се появяват екстрасенсорни способности и необясними знания, явно получени там. Жителка на Ташкент, която изпада в летаргичен сън на 4 годишна възраст и се събужда след 16 години, при събуждането си минава през заключената барокамера, в която е лежала и през стената към съседната стая. Можела да левитира, да се телепортира, да чете мисли и дори да материализира пари ако са и нужни. Имала всички необходими за възрастта си знания. Когато имала нужда от някакво знание за нещо, тя просто го получавала. След събуждането си тя разбирала всички съществуващи езици и дори езика на животните и природата. Звучи фантастично. Но това е човек, който е много изследван и тестван.

При теб, Линда да се наблюдават интересни умения?

   Момичета, следя темата от доста време. Много от историите ме накараха да настръхна. Аз нямам какво да споделя в темичката (и дано занапред да етака, че съм страшна бъзла), но ще продължавам да чета.

xenia направи ми впечатление,че си добре запозната със доста работи които за нас са странни продължавай все така

Да и аз се интересувам от тези неща. И пиша понякога в темата каквото ми се е случвало. И ми е интересно защо хората като умират говорят със свой починали близки и познати. Дядо ми ден преди да почине казваше на баба мамо. Тя се чудеше защо я нарича така. Свекървата преди да почине говореше с един турчин от детсвото и с когото е играла и също е починал.Някой знае ли защо?

Прочетох ви всичките и искрено се страхувах и смях  Сега мисля, че дойде време и аз да разкажа една история..

Преди това искам да кажа, че нашите са разделени и живеят в различни градове на голямо разстояние. Аз съм останала с баща си а сестра ми с майка.. та действието се развива там. И само да вмъкна още нещо - баба ми от страна на майка е била баячка, а майка ми е гледачка.. това има връзка с историята. Мисля, че върви наследствено понеже и ние със сестра ми имаме някакви способности, особено когато сме двете заедно  .

Та преди много години (бях 1-ви 2-ри клас) им бях на гости. Там имаме апартамент и къща и не знам защо мама реши да спи в апартамента. Сама  . Скоро крушката била изгоряла и тя я сменила с нова по-силна.
Та седнала тя да плете, било вече тъмно, но си мислела да дозавърши шарките и да си ляга. По някое време се усетила, че задрямва... и изведнъж някой я докоснал по рамото. Обърнала се и видяла възрастен мъж -белокос, белобрад, усмихнат. Сякаш струела светлина от него.. Тя можеше да се закълне, че е бил Господ. Той и казал, че е щяла да умре, но решил да убие една птица вместо нея и е дошъл да я спаси. Казал й да не  се страхува, а да стане и да отиде до прозореца и да погледне, за да се увери, че това е той.
Тя станала, повдигнала пердето и погледнала.. Никога не била виждала такова нещо - целия блок срещу нас бил тъмен с изключение на апартамента на 3-я етаж единтично с нашия. В този момент мъжа пристъпил до ключа за крушката и угасил.. 1:1 угаснала и лампата отсреща  .
Когато сутринта майка се събудила мислела, всичко е само сън, дори разбирайки, че крушката е отново изгоряла  . Но досещайте се какво било изумлението й, когато открила на терасата точно ПОД масата умряла птица - бухал      Спомням си, че със сестра ми оцветявахме перата му с водни боички, а майка така и отказа да го докосне, дори и за да го изхвъли

Лично аз не намирам логика как тази птица се е озовала там, понеже блока е на 11 етажа (както разбрахте ние сме на 3-я) а за първи има магазини. От долу да я подхвърли някой - тя е лека и едва ли ще стигне до терасата  А и от горе да е паднала, как ще се озове под масата ....

Много дълго стана, имам и още истории, ще разказвам ако ви е интересно...

След една не много приятна служебна случка изпаднах в Паника. Отначало чувствах само тежест в гърдите и замайване по късно започнах да сънувам сънища които се сбъдваха. УЖАС НО Е! Вечер ме беше страх да заспа за да не сънувам. Отидох на лекар където ми сложиха диагноза Паническо растройство. Започнах да пия антидепресанти и вместо подобрение аз започнах да сънувам САМО "филми на ужасите"(само лошото което ми се случваше). На 3/07 когато започнаха да гърмят сладовете в Челопечене аз сънувах много лош сън. Събудих се от ужас. Незнаех нищо за случилото се защото живеем извън България,но след около час детето ни се обади,че са върнали самолета заради,цитирам "бомба". Добре,че лекарствата ме държаха замаена за да не се побъркам. Същия ден си сложих до леглото една икона на св. Богородица и се моля да не сънувам нищо или поне да не го помня. Раздавам за баба ми която е умряла преди 19 год,но най често е главен герой в сънищата ми. Слава Богу сега съм добре. Дали от лекарствата,дали от иконата-незнам,но искрено се надявам никога повече да не сънувам пророчески сънища. Предпочитам да не знам какво ме очаква.
 Последно сънувах,че духа на баба се е преродил и точно детето в което е прероден както и селото. Сигурна съм,че ще го позная това дете ако го вида.
Ако наистина е преродена /аз вярвам в прераждането на човек/ как така идва и при мен  Хич не ги разбирам тез неща,но знам ,че е УЖАСНО ДА СИ ПРОРОК.

 Рени по горе е писала за дишане.Аз съм го чувала същото преди години,много скоро след като баба почина. Не бях омъжена. В стаята ми имаше легло,бюро и гардероб който беше срещу леглото. Като се обърна към стената чувам ясно дишане,все едно на мястото на гардероба има легло и някой спи там,като се обърна към гардероба виждам него и никой не диша. Каквото беше си отмина от самосебе си. Малко по късно сънувах дядо който също беше починал да ми казва "Добре съм,тук сме с моето момче" Споделих с баба (неговата жена) и тя тогава ми каза,че освен майка са имали и момче което е починало (аз преди този сън незнаех).

Пистичка,може би е бил нейният ангел-хранител този мъж...

Линда,говорих наскоро с една приятелка,която също е сънувала страшни сънища с обичната си починала баба.Говорихме си с нея,че може би и се явява така,за да я плаши.Да я стресне толкова,че тя да спре да мисли за нея и да пусне душата и в света на душите,а не да я държи в нашия.