Случи ми се нещо странно..

 честно казано, понякога като правя секс,  си мисля ...мале.... ако гледат

Карил, на мен ми се случи нещо подобно през нощта, когато почина тати. Той искаше да ме събуди да си говорим, а други починали близки му казаха да ме остави. В стаята беше претъпкано с хора или по-точно душите на починали роднини. Сигурна съм, че беше истинско, макар да звучи много странно. Аз вярвам в паранормалните явления особено след като имах от така наречените преживяване на границата на смъртта, и то съвсем малка - със сигурност не съм била повлияна от нещо прочетено или видяно по ТВ.
Извинявайте за офф-а, но днес в родния ми град близките ми правят помен 1 година от смъртта на тати, а аз не отидох заради малката буболечка. Татенце, прости ми, че все нямаше време!Липсваш ми много! Обичам те!
 

Не ми се е случвало и дано да не ми се случи,но определено съм чувала доста такива разкази.

значи не съм единствена и на мен ми минават такива мисли

Гласове не съм чувала, но ми се е случвало същото

Отидох до кухнята късно вечерта и първо чух, че изскърца столът за колата на Калина /държим го в едно помещение към кухнята/ - сякаш някой си седеше в него и аз го стреснах и стана... След това с периферното си зрение видях как нещо като сянка мина покрай столчето и когато побързах да се изнеса от кухнята, столчето пак изскърца, сякаш този някой отново си седна там...

И на мен също 

и на мен ми се случи нещо странно.веднъж както си седях у дома и закърпвах нещо изведнъж усети полъх,сякаш,че покрай мен мина нещо...огледах се,за да видя дали не става течение,но нямаше нито врата,нито прозорец отворен.тогава си казах,че може би е духа на татко,който почина преди много години.господи,как се взирах и оглеждах навсякъде...какво не бих дала да го видя за миг.и съм сигурна,че тогава имаше някого в стаята,не си въобразявам и дълбоко се надявам да е бил той и е видял как изглеждам сега(бях само на 16г.когато го загубихме)и усетил силното ми болезнено желание да го видя
колко много ми липсваш,тате

Нати, много са реалистично си разказваш преживяванията.  Побиха ме тръпки.

Нямам спомени на мен да ми се е случвало нещо подобно, но много често сънувам любимата си баба, на която нося името. Тя ме обичаше много и бяхме много близки затова предполагам че я сънувам.

Карил, на мене ми се е случвало неведнъж подобно нещо. Първо, във Велико Търново, като студентка - бях в една квартира, където три вечери подред някой ми дърпаше одеялото откъм краката. А аз, парализирана от страх, парадоксално успях да кресна "Стига си ми дърпал одеялото!" и да ритна с крака....Направо си се чудя на смелостта!   Светнах лампата и се опитах на светло да спя. Включих радиото - започна да ми мести станциите...Ох, повече няма да говоря, отидох да спя при едни приятели в друга квартира. Не знам, може би защото къщата беше много стара, в Стария град...      Аз вярвам в такива неща. Дъх, полъх ,тежко дишане съм чувала в стаята след години на друго място, но тогава не се уплаших, защото познах, че това беше любимата ми баба, дето отдавна я няма, но винаги ме закриля!   Иначе, като тийнейджъри сме викали духове и да ви кажа - помня няколко неща, които предсказаха и се сбъднаха. Аз самата гледах на карти и на кафе, но от много време нямам тази потребност....Казваха, че познавам.
А за извънземните ще ви кажа само, че през 1987 г. или 88-ма година видяхме летящо НЛО цялото семейство. Беше октомври, вечерта около 21 часа. Аз, майка ми, баща ми и братовчедка ми потеглихме да се връщаме от село. Точно на мегдана на селото колата спря, оказа се, че гумата се пукнала... И докато баща ми тръгна да търси крик при съседи, ние трите останахме сами. Изведнъж духна силен вятър, а до момента не духаше изобщо. После зад сладкарницата на площада изведнъж някакви сухи съчки се запалиха. Честно казано, мене ме уплаши най-много този появил се от нищото огън, а не толкова нещото, което видяхме високо в небето. Беше с форма на тенджера под налягане, летеше по-скоро по диагонал и сменяше светлините си - в едната посока зелени и червени - в другата жълтобели. Гледах като хипнотизирана. Не можех да откъсна очи от небето. Камо ли да изпитам страх...Просто хипноза, ви казвам!   И това нещо десетина минути. После изведнъж изчезна сред звездите. Изведнъж! Майка ми работеше в МВР. На другия ден разказа това на колегите си. Единият беше летец. Каза, че това не е самолет, нито спътник....Бяхме достатъчно много свидетелите...И да ви кажа, че тъй като това се случи преди демокрацията, още я нямаше тази мода с НЛО-тата, нито пък имаше такива вестници, в които да се пишат такива неща! Друго няма да разказвам, щото не е хубаво да се шашкаме....

Наистина ли? За първи път чувам, че и на друг се е случвало... да чува тежко дишане... ако са починали близки защо го правят по този страшен начин?... В нашия случаи знаехме, че това е моят пра-дядо, без съмнение!

Рени, едва ли си мислят, че ни плашат. Те не боравят с нашите възприятия. Но вярвам в думите за паралелния свят. Но някак ми беше познато дишането, разбираш ли? Първо сякаш беше на табуретката до стената, а после се доближи до леглото ми. Сигурна съм, че беше баба! Аз често я сънувам - все в жизненоважни за мене моменти. Без значение дали става дума за здраве, за кариера, за лични отношения.... И аз на нея съм кръстена и тогава й бях единствена внучка, а връзката ни беше много по-различна от роднинска! Просто тя беше много интелигентна и енциклопедична личност.  И аз я обичах безумно много...   

Хора,току що обърнахте света ми наопъки,Преди три години баща ми почина,първите три вечери,леглото в което спяхме със мъжът ми в три часа посред нощ започваше да се тресе.Сега  едната част на секцията ни нощно време(не всяка вечер)скърца,необяснимо как.Винаги съм си мислела че това е татко,но в следващия момент си казвам "Ти си пълна откачалка,духове няма".Няма,няма ама ето че не съм единствената която ЧУВА.И това сега ме кара да мисля...

А какво ти каза този мъжки глас?

Преди няколко години, по време на един много труден за мен период, бях излязла с кафенце на терасата рано-отзарана... Просто си седях и блеех напред, когато чух силен и внезапен звук, като от счупено стъкло. Постреснах се, щото звукът беше току до мен, пък наоколо нямаше какво да се чупи. Тогава видях долу, на крачка встрани, малко кръгло огледалце - счупено, но не на парчета, а на ситна паяжина, сякаш някой е стъпил отгоре.  Не мога да кажа, че се уплаших, но определено застинах в недоумение - ми нямаше отде да дойде това огледалце... не беше мое, не беше на съседката, нямаше как да прелети покрай мен, без да го видя. Нямаше и начин да си е било там, защото когато излязох, първо преметох терасата. Поседях 5 минути и си го гледах, после извиках другаря мой за свидетел и да се уверя, че не халюцинирам. Неговата версия беше, че е паднало отгоре и е влязло в терасата, рикоширайки в дървото отпред - то друго "нормално" обяснение не можеше и да се измисли. Аз обаче знам, че това не е възможно, защото няма как огледало да прелети покрай тебе и ти да не го видиш, а също няма как да падне от 5 метра и да не се разпилее на много парчета. Както и да е.... нямам никаква идея какво беше това, но по случайност точно на следващия ден облаците в живота ми се разсеяха 

А представи си на живо какво е...