ДВАНАДЕСЕТИ клас - 2024/2025 - 4

Сега вярно е че са ни деца, но все пак говорим за пълнолетни индивиди. Могат да гласуват, да се оженят, да започнат работа и то без нашето съгласие, едно училище ли не могат да намерят. В ерата на навигацията и социалните мрежи. А част от тях ще тръгнат студенти в чужбина.
Аз на 17 години съм се записала за кандидатстудентски изпити сама с една съученичка и се оправихме без проблем. В непозната за мен част на София и без телефон.

Е то аз на тяхната възраст родих, но пък бях освободена от матура

Естествено, че ще се оправят. Зорът е заради трафика, да не изтърват матурата.

Да, това е притеснително. Особено като всичко правят в последния момент, за да не чакат. Моите, ако имат автобус в девет без девет, излизат от вкъщи в девет без десет.

Лошо е да изтърват матурата, но има втора дата. Човек така пораства, учейки се от грешките си. Следващия път ще е 10 минути преди автобуса на спирката.
И аз не съм държала матура, но май отглеждането на бебе е по-отговорно и продължително във времето. Значи и една матура нямаше да ни се опре.

Да, де, ама втората дата е септември. Изпуснат ли майската сесия си осигуряват gap year.

Ох стига, че като родих, не мислих много много, но сега се потрисам само от мисълта за задръстване в деня на матурата и ми става лошо

И аз така. Другите ми приятелки - с майките си. Само аз бях сама. И се оправих, без дори да познавам София, невероятно!
Големи са вече децата ни, даже е леко срамно да им асистираме, моята не иска грам да я обгрижвам вече.

Аз си мисля, че е според детето..Каката, къде ли не се загуби.В метрото даже веднъж. На ДЗИ се падна в студентски град, в техникума по съобщения. Отидохме преди матурата, видяхме го, засякохме време и транспорт и хич не беше лесно да го намерим.После ни беше добре и нямаше допълнителен стрес.Имаше закъснели деца, докато я чаках и едно дете дето му бяха откраднали документите предишната вечер на дискотека. Звъннаха и се чудеха какво да го правят. Накрая го пуснаха.
След това девойката я приеха в Нидерландия и докато пътуваше за Хага, пристигна в Утрехт. Една приятелка бесарабска българка я издири и я закара до общежитието. И лека полека се научи. Сега се оправя сама и в чужди държави без проблем. От от началото..беше УжасТ..и аз помагах.
Но за младежа, не..той е супер добър в ориентирането... Него няма да го придружавам. Ще хвърля едно око, къде се е паднал, обаче.

Лошото е, че децата разчитат на чудесата на техниката, а тя често ги обърква, напр при еднакви или сходни имена, две сгради с едно и също име. Нашият служебен шофьор обиколи цяла София, докато ни намери хотела, защото "му давали" друга локация. При това, пътува до София поне 4,5 пъти годишно.
Аз като си извикам такси, редовно спира пред другия блок, имаме огледални входове, гледам го насреща, дреме. Питах веднъж защо на тяхната фирма таксита та все пред друг блок спират," Такава локация дава". Е, ами вземи една проста карта, погледни.

Затова, ако е непознато място дали сами, дали с някого, добре е да отделят време предния ден, да се разходя, да видят.Да преценят времето за придвижване. Големи, малки, всички могат да се объркат, по-добре без нерви.

Иначе, аз също не разбирам много идеята на това "преселение на народите". За втора матура ясно, там е обяснимо, различни предмети и по някои малко деца. Но по БЕЛ съвсем спокойно и безпроблемно могат да са в своето училище. Аналогично на вторите матури на проф гимназии, те се явяват в училището си.

По няколко причини:
1. Не всяко училище е домакин на дзи бел. Например в нашето не се провежда дзи бел, но има дзи 2 и дзи 3.
2. Защото трябва учителите да ги разпратят по други училища, а това създава големи неудобства за организацията на дзи.
Ще ви разкажа как протича дзи от другата страна:
Учителите квестори се викат около час преди дзи. Много по-лесен достъп е ако това са само познати служители, вместо да се проверява всеки един на входа. Имат инструктаж и се разпределят по стаи и коридори. Отново организацията е по-лесна когато квесторите знаят коя стая къде е. Около десетина други служители отиват в стаята, където са компютрите. Един служител има достъп до компютъра с паролата и чака да му пратят варианта. След което той пуска на всички налични принтери (при нас са 6-7) да се разпечатват материалите. До всеки принтер има двама служителя, които следят ако свърши хартията да заредят, ако забие принтера да го оправят. В тази връзка е добре да са служители, които си познават техниката. После започват окомплектоването на всеки един свитък. Отново е добре да са познати хора, защото координацията е по-добра и няма неловкост в общуването. При нас се провежда дзи език. Т.е. записва се на флашки записът, който е за частта слушане и се проверява всеки един касетофон (нз така ли се казва, избяга ми думата) дали работи, чува ли се ясно и т.н. Отново е добре да се прави от човек, който познава съответната техника. След което се започва разнасянето като си разпределят стаите по номера, та отново е добре да се прави от служители на училището.

3. Познати деца лесно си подсказват. Отличниците се знаят кои са, подвикват им, питат ги, това е неудобно и за тези деца и квесторите трудно ги укротяват когато са сред голяма група познати тийнове.

Извинявай, ама това са технически неща, има цяло министерство и хора с висше образование, дето се занимават с това и по-сложни неща, въпросните чудеса на техниката дето децата трябва да с наясно и прочие. Дай на квесторите да е лесно, министерството да си измие ръцете че уж има мерки и прочие.
Както и да е, просто си бъбрим. То е нещо като на изборите. Много мерки, много нещо, накрая нищо

Аз не разбирам наистина какъв е проблемът да се явят на ДЗИ в чуждо училище? На олимпиади как ходят? Ще погледнат къде са разпределени, ако не знаят къде точно е училището, ще се разходят предния ден и ще го видят къде е. Относно разстоянията в София. Има деца, които всеки ден пътуват по час за училище, на ДЗИ може да се случи дори и да са по-близо до дома си.

Когато на квесторите е лесно, това е добре и за децата, защото организацията не куца и не се бави. И т.3 не е за подценяване, от опит го казвам. Голяма драма, че дечицата на 19г. един ден ще се явят на изпит в непознато училище. Как ходят милинките на изпит в непознат университет, защо не им организират изпитите вкъщи като нбу?

Абе със сигурност би могло нещо да се оптимизира покрай тия матури, не е сложно като да изстрелват ракети все пак. Най-малкото разпределението да е на база най-близки упилища спрямо адресната регистрация на децата - това със сигурност може да стане елементарно лесно чрез съответен софтуер.
Но да не искаме толкова много от МОН, напоследък и малките зачатъци разум са се изпарили от главите им.