За любителите на корейски и китайски сериали - Тема 15

понеже си имам, откакто бях млада, един списък с неща, които трябва да разбера от първа ръка дали са верни, защото съм любопитна - за корейците не мога да коментирам, но за някои от другите (като САЩ, африкански страни и Китай), мога да кажа, че е вярно донякъде, но не съвсем - има случаи, в които бягат от средностатистическото - къде на плюс, къде на минус.

В предаването представиха 3 случая (да напомня, снимано е преди 2019та, докато политиката на "единстваното дете" е направена по-гъвкава през 2016та, оттогава нещата може да са се променили) :
- номер едно - млада дама на 23 години - майката е работничка във фабрика, забременяла непланувано. Докато се накани да абортира, претърпява злополука, налагат се операции, инфекции и лекарите ѝ забраняват да абортира. Независимо от това, не може да впише момичето в семейния регистър. След това остава инвалид и е уволнена от работа и е останала на инвалидна пенсия. Голямата сестра е ходила на училище и е преподавала на свой ред на малката. Бащата е починал преди няколко години, голямата сестра работи във фабрика и издържа семейството. Каката се е омъжила, но семейното положение е тежало на мъжа ѝ и са се развели. Към момента на репортажа трите живееха заедно, малката сестра ходеше тайно на лекции по право и английски в университета, като минаваше през един заден вход, за да не я спрат за проверка на документите, а през уикенда ходеше да чете в библиотека с картата на сестра си. Беше давала доста интервюта за местни медии, за да ги сенсибилизира за проблема и беше завела няколко дела, за да ѝ признаят правото на съществуване. Беше намерила една вратичка в закон от 50тте години, преди да влезе в сила поритиката за едното дете. В края на репортажа казаха, че известно време след края на снимките е успяла все пак да вземе документи и да стане истинска гражданка.
- номер две - момиченце на 8-9 години - родителите са успели да го "легализират" и запишат в семейния регистър (тия червени книжки, дето ги гледаме по сериалите). Само че след това трябвало все пак да платят глобата, че са имали второ дете без разрешение, сумата е 32хил. евро. Подали са молба в съда да им опрости част от глобата, но молбата им е била отхвърлена. Според майката, обяснението е било, че държавата не иска да създава прецедент, защото после всички вече платили глобите щели да поискат да им ги опростят, или да им възстановят парите. Предполага се, че сумата от тези глоби е била около 2млрд евро (ако не ме лъже паметта).
- номер три - момиченце на около 3 години, родено почти преди, или веднага след реформата на закона за едното дете. В този случай родителите са успели да го узаконят и даже не са платили глобата от 32хил евро, защото имали познат на висок пост в префектурата на родния им град, платили са само 300 евро държавни такси. Проблемът е, обаче, че детето се води "родено" в родния им град, а не в Пекин, където живеят и където е роден големият ѝ брат и, съответно, няма пекинско жителство. Това означава, че може да ходи на училище в Пекин до прогимназията, но няма да може да учи в гимназия в Пекин, дори и в частно училище. Ще трябва или да я пратят в родния ѝ град, или цялото семейство да се премести там, когато стане време за гимназията. В този случай ми направи впечатление една реплика на майката, че в Китай "детето като порасне, трябва да може да издържа родителите си, както и бабите и дядовците от двете страни, и те решили, че този товар е непосилен само за сина им". Един вид, направили са си второ дете, за да помага на вече роденото при гледането на възрастните родители в бъдеще. За мен някак си, по-логичното е да се замисля как бих улеснила детето ми да не се занимава с мен, вместо да му раждам братче или сестричка, за да могат двамата да се грижат за мен като остарея. Културни различия!

един умира (Вълчето), друг страда (Тя),а  Сяо Джан е мърляв през цялото време.