Фраза, която мразя - 2

  • 51 364
  • 1 911
# 405
Е, това вече са много частни случаи. Да не обръщаме специално внимание на тази позната. Друга позната сигурно казва на всички Льольо.

Това са по-специфични случаи, да. На мен ми е дразнещо обръщението "душа" или "душата", някои хора го използват постоянно и към всички. Направо им е навик ...  "не бе, душата", "виж това, душата" ... звучи ми просташко.
Виж целия пост
# 406
Да, сега новото "душа" е "човек". Все ще има едни думи, с които ще се обръщаме към хората. Душа са ме наричали и непознати на улицата.

В "Събуди се" по Нова анонс: Среща с Джуджи и внучка й Лори.
Син ми, внучка ми, внук ми, без членуване ми звучи странно. "Син ми ходи на този плаж."
Виж целия пост
# 407
А моят достолепен и внушителен шеф, безспорен авторитет в нашите среди, редовно говори на ..."Душко". Дори и понякога на клиенти. Аз, обаче, се научих по контекста и интонацията, да разбирам значението на това обръщение във всеки конкретен случай. Laughing
Виж целия пост
# 408
"Честно казано..." Yum
Виж целия пост
# 409
В "душко" усещам винаги един подигравателно-пренебрежително-съжалителен оттенък - така да се каже, честно казано. 😛😆😆😆
Виж целия пост
# 410
Скрит текст:
Да, сега новото "душа" е "човек". Все ще има едни думи, с които ще се обръщаме към хората. Душа са ме наричали и непознати на улицата.

В "Събуди се" по Нова анонс: Среща с Джуджи и внучка й Лори.
Син ми, внучка ми, внук ми, без членуване ми звучи странно. "Син ми ходи на този плаж."
Това е може би под влияние на употребата на "майка ми/му", "баща ми/му", "дядо ми/му", "баба ми/му". Никой няма да каже "майката ми", "бащата му", "бабата ми", "дядото му", освен ако не е някой чужденец, който току-що е започнал да учи български.

Мен ме дразни въпросът "Как сме?". Донякъде го разбирам, когато е от човек, който се колебае дали да се обърне към мен на "ти", или на "вие", и избира някаква средна, неутрална форма. Но се случва и от хора, с които се познаваме отдавна. Във втория случай обикновено отговарям с "Добре сме, благодаря!".
Виж целия пост
# 411
В Ловешко така говорят. Син ми, внук ми.
Не ме дразни.
Обаче в хасковско е обратното. Там пък казват "брата ѝ"/сестрата ѝ. Това ми е много неприемливо.
Виж целия пост
# 412
В Ловешко така говорят. Син ми, внук ми.
Не ме дразни.
Обаче в хасковско е обратното. Там пък казват "брата ѝ"/сестрата ѝ. Това ми е много неприемливо.
Свекър ми е от Враца. Там казват не "там", а "тама". Не ме дразни.
Виж целия пост
# 413
Може да е дразнещо,но е и смешно,когато двама старчоци се запознаят и почнат примерен разговор:

– Кой набор си?
– 38-и.
– Ама ти си млад,бре! LaughingJoy
Виж целия пост
# 414
Може да е дразнещо,но е и смешно,когато двама старчоци се запознаят и почнат примерен разговор:

– Кой набор си?
– 38-и.
– Ама ти си млад,бре! LaughingJoy
Не ми е дразнещо на мен това с дядовците. Да не говорим, че има и много млади хора, които се интересуват кой какъв набор е. Стажантите в работата ми, например, на по 22-23 г., нон-стоп обсъждат наборите на колеги и клиенти и са мнооого учудени как така човек, който е 52-ри набор е още жив. Ей такива коментари ме дразнят.
Виж целия пост
# 415
А моят достолепен и внушителен шеф, безспорен авторитет в нашите среди, редовно говори на ..."Душко". Дори и понякога на клиенти. Аз, обаче, се научих по контекста и интонацията, да разбирам значението на това обръщение във всеки конкретен случай. Laughing
Моят бивш шеф също използваше душа и душата. Ако каже душата, ще рече направи го без дискусии, по-бързо и дай обратна връзка, че ми е важно. Да речем “Душата, ще напишеш ли едисикакво на едисикой”.
Ако каже обаче “душа”, значи по-скоро те моля да го направиш тава нещо и не ми е спешно. Тези умения за разпознаване стават обаче само ако има хубаво разбирателство между хората и дълга съвместна работа. Моите колеги не можеха много да се спогаждат с него, а аз го разбирах от една дума.

Да е в контекста на темата, майка ми много ползва “онзи, онази, оня …” ползва го като не се сети за името на човека или иска да го опише. Не влага никакво отрицателно чувство, обаче мен така ме дразни. Звучи ми грубо, пренебрежително и дори обидно.
“Срещнах на пазара онази, на Михаил жена му”, “Отиди и кажи на онзи/оня чичко (посочва някакъв човек), че дядо ти го вика”
Виж целия пост
# 416
Мой познат беше навикнал да се обръща към сервитьорките със "съкровище". " – Съкровище,дай две порции картофки със сирене". Yum  Докато веднъж една сервитьорка тийнеджърка не го сряза брутално...
Виж целия пост
# 417
Аууу, сетих се кое обращение ме изкарва от кожата ми - "Колежке!". Онзи ден, във фитнеса, съм си забравила кърпата на един от уредите и идва един батка и ме пита: "Колежкеее, тука ли ше правиш?" Казвам, че не и си взимам кърпата. Каква колежка съм му аз ?! И в метрото са ми казвали "Колежке", че и за закачка са го ползвали и на други места. Абе, тези хора не разбраха ли поне, че "колега" няма женски род? Да не говорим какви колеги сме наистина с въпросните лица...
Виж целия пост
# 418
Всъщност колеЖКа не е грешно.

https://ibl.bas.bg/pishi_pravilno/nasha-kolezhka-nasha-kolega-ili-nash-kolega/

https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B0/
Виж целия пост
# 419
Всъщност, явно аз съм от клишета в изброените професионални среди.  И все пак, не приемам всеки втори да ме нарича "Колежке". Звучи ми просташки фамилиарно, колкото и книжовно признато да е.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия