Каква българска семейна традиция знаете, струва ви се интересна и бихте спазвали

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=174316.0
Някои от споменатите традиции остават за цял живот. 

Само в "Клюкарник" не се сетих, че може да има такава тема.

(Ама и аз нямах точно такава представа за традиция. Темата там е интересна и доста "носталгична")

ами, не разбирам какво е точно семейна традиция, какъв смисъл влагаш в нея, ритуали ли?
или нещо, което е характерно за нашето точно семейство...

иначе, да имаме традиция да се събираме често, ходим си на гости, не сме се отдалечили , като род.
разчитаме едни на други. сплотени сме.
и в италия пренесох това. семейството е номер 1 за мен и там влагам най-много.

като ритуали спазваме основните ритуали по големи празници : коледа, великден, гергьовден и тн.
нищо по-специално. 
може би специален ден за семейстовото ни е 24 май. за мен от всички такива празници национални, за които спомена Уриел, 24 май е най-големия. и той като че ли носи все пак традиция някаква.

но не ни е  в вкръвта да спазваме разни селски поверия и затова не правим никакви ' странни ' неща.

Много ми харесват традициите по Еньовден ... също така кукерските събирания , коледарите и сурвакарите .... харесвам Великден ..... и изобщо семейни събирания ....най- вече по Бъдни вечер и Коледа 

Традициите са ми много интересни и наистина ми е някак носталгично, като се сетя за тях.
Аз като малка съм  коледувала и имам страхотни спомени.
Виждала съм в едно село момичета с народни носии да лазаруват. Много е вълнуващо.
В днешно време не е нужно да вярваш, че ако не спазиш традицията, ще ти се случи нещо лошо и не е нужно да го правиш от суеверие. Достатъчно е да го правиш от забавната му страна, като намигане към миналото.

Харесват ми много коледните традиции, празнуването на Великден, Гергьовден, Св. Богородица (баба ми ми е разказвала как са го празнували, когато тя е била млада и наистина ми се струва страшно интересно).
Любимите ми празници са 1-ви март, Цветница и Еньовден. Просто ги обожавам, винаги съм много радостна на тези дни и ми е много приятно.
Гледала съм и кукери, също са ми доста интересни. Не е нужно да вярваш, че те гонят злите духове. Достатъчно е да се пренесеш във времето, от което те идват.

Идеята за темата ми дойде от впечатлението, че все по-малко хора в България познават българските национални традиции. Затова пък "новаторски" ги "отричат".
Интересно ми стана като са толкоз лоши националните, поне собствени, семейни, традиции дали си имат хората - обичаи, които семейството само си е създало и никой не го "кара" да спазва или да се съобразява с друг, освен със себе си и с близките си.

То и за националните традиции е така, де - никой не те кара да ги спазваш. Спазваш или не - това е отделна директория. Другата е знаеш ли ги изобщо. Трета - интересуват ли те въобще.

Това, което разбрах дотук е, че който не познава (и не го интересуват) националните обичаи, той си няма и семейни.
Явно е въпрос на нагласа на съответния човек, а не на "хубави" или "лоши" традиции.

На мен лично ми доставя огромно удоволствие да научавам такива неща, да ми разказват откъде идва даден обичай, как и защо са го спазвали (независимо кой - един цял народ или едно-единствено семейство), да гледам как хората се забавляват в атмосферата, която може да ти донесе спазването на някаква традиция - това при всички случаи предполага общуване.

Чимширът и божурите по 24-и май.
Киченето на сурвакница.
Месенето на коледна питка.
Плетенето на мартеници.
Големите букети на 15-и септември.
Семейното боядисване на яйца по Великден.

1. Празнуването на Бъдни вечер ( с постни ястия, питка с късмети и т.н.)
2. Великден ( боядисване на яйца, месене на козунаци)
3. Цветница ( когато се ходи на черква и се носят цветя, закича се дома с върби и т.н.)
4. Изработването и киченето с мартеници
5. Кукери и нестинарство ( гледала съм и много ми допаднаха)
6. Тодоровден ( или т.нар.Конски великден)
7.  Сирни заговезни ( май така беше му името - в нашия край му казват Простени поклади), когато по-младите отиват в дома на по-старите ( родители, кумове и т.н.) да искат прошка


Сигурно има и още, но в момента това се сещам.

Съгласна съм с Холограма, 
подобна идея за познаването на бълграските обичаи и традиции се появи и в "готварски рецепти". Във връзка с предстоящия празник на цветята се поразрових и не намерих прекалено много информация. Хареса  ми това -

Цветница – красив и светъл ден в живота на християните http://gotvarstvo.georgievi.net/a/cvetnica

"В неделята преди Възкресение Христово /тази година на 23 април по православния календар / честваме Връбница или Цветница – красив и светъл ден в живота на християните. С този празник Българската православна църква припомня тържественото посрещане и влизане на Иисус Христос в Йерусалим преди около две хиляди години. Шест дни преди еврейския празник Пасха /избавление/, Той пристигнал в малкото градче Витания и с чудотворната Си сила възкресил мъртвия от четири дни Лазар. На другия ден Иисус Христос потеглил за Йерусалим, а отвсякъде се стичали хора. По пътя Му те постилали дрехите си, а под нозете Му подлагали свежи зелени клонки с бели цветове. Хората Го посрещали с палмови вейки и с възгласи: “Осанна! Благословен Идещия в името Господне!” Две хиляди години по-късно с тържество и любов християните в България продължават да отбелязват това събитие.
Богослуженията за Цветница започват още от предишната вечер. През деня вярващите ходят да берат върбови клонки, които символично заместват палмовите. Те се освещават в храма със специални молитви – от тях идва и името на празника Връбница. На самия празник след тържествената Света Литургия, свещениците раздават върбовите клонки на вярващите. Така с мисълта си всички участват в тържественото Христово влизане в Йерусалим и Го приветстват като Спасител на човешкия род. Християните отнасят в дома си клонка за здраве на здравите и за излекуване на болните. Вярва се, че осветената върба пази от всяко зло и затова се поставя върху домашната икона. Освен общата празнична служба, много от вярващите в България правят и курбан специално за здравето на свои близки. Въпреки че все още е времето на Великия пост, Българската православна църква позволява на празничната трапеза да се поднесе риба.
За празничния ден, от който започва Страстната седмица или седмицата на Христовото страдание, българите имат много имена – Връбница, Цветница, Разцветница, Момина неделя… Много и колоритни са обичаите, в центъра на които е върбата. Крехка, свенлива и смирена, тя е символ на женското начало. Вързана на кръста, “осигурява” здраве и в най-усилната работа. Хората вярват, че всичко окичено с върба, ще бъде здраво през цялата година. Някога с върбови клонки извеждали животните на паша, с тях захранвали пилетата, за да са здрави."

Повечето традиций ги спазвам и ги харесвам

Благодаря, ddoychinova!
Ето и от мен една приятна страничка. Има си доста информация, картинки, календар на празниците...

http://www.treasures.eubcc.bg/main.php

Eee, малко по-късно видях, че страничката била на Министерството на културата и на БАН.
За тия официални институции всъщност страничката е доста семпла и може още много да им се пожелае и за оформянето, и за информацията в нея.
Ама то и за това толкова си знаем традициите - защото страничките на Министерството на културата са като средношколска курсова работа пред сайтовете на английски фирми за разпродажба на български недвижими имоти по черноморието, Арбанаси, Банско, Еленския Балкан...

Холограма ,
благодаря много  , по - важно в случая е желанието ни да търсим. Клише е , ама е вярно - който търси - намира!
Така, че ще откриваме (преоткриваме) българските традиции и дано ги съхраним

Холограма, темата ти няма да изпадне в дъното на класацията по пойпълметрия!
Записвам се. По-късно ще си редактирам мнението, за да добавя, какво мисля.

Ами аз не се сещам за някоя по-различна традиция от изброените по-горе...за съжаление. Аз също не познавам чак толкова добре традициите.
Имаме си семейна традиция да се събираме на Кколеда и Великден, а също и да си отбелязваме годишнините от сватбата. За друго като се сетя, ще пиша.