БЛАГОДАРЯ,БЛАГОДАРЯ,БЛАГОДАРЯ... 
Виж целия пост
Важно! от какви книги на тема осиновяване смятате, че има нужда?
- Публикувана: 27 март 2007, 11:22 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2007, 18:10 ч.
# 61
6 ноем. 2007, 14:54 ч.
Теа, моите най-искрени поздравления за начинанието и успехите, които жънеш!
Съвсем скоро си купих Първичната рана от Пингвините - за сведение на всички, които се интересуват!
Не мога да скрия, че "Първичната рана" много ме нарани. Почувствах се като мъждукаща светлина, затъмнена от облака на песимизма.
Затова тук искам да дам отговор на въпроса от каква литература се нуждая. От позитивна литература, практическа, която да ме подготви да бъда добра майка на осиновеното си дете, без да бъде това ми огромно желание обезсърчено от черно-бели умозаключения и твърдения.
Не казвам, че Първична рана не е изпълнила мисията си, тоест - да свали някой и друг диоптър от розовите ми очила и трепетно очакване за споделена взаимност и безкрайна любов.
НО - имам нужда от ръководство как да превърна нараненото дете в най-щастливото на света. И отказвам да приема факта, че по презумпция то едва ли не почти няма такъв шанс.
Това е!
Виж целия пост
Съвсем скоро си купих Първичната рана от Пингвините - за сведение на всички, които се интересуват!
Не мога да скрия, че "Първичната рана" много ме нарани. Почувствах се като мъждукаща светлина, затъмнена от облака на песимизма.
Затова тук искам да дам отговор на въпроса от каква литература се нуждая. От позитивна литература, практическа, която да ме подготви да бъда добра майка на осиновеното си дете, без да бъде това ми огромно желание обезсърчено от черно-бели умозаключения и твърдения.
Не казвам, че Първична рана не е изпълнила мисията си, тоест - да свали някой и друг диоптър от розовите ми очила и трепетно очакване за споделена взаимност и безкрайна любов.
НО - имам нужда от ръководство как да превърна нараненото дете в най-щастливото на света. И отказвам да приема факта, че по презумпция то едва ли не почти няма такъв шанс.
Това е!
# 62
6 ноем. 2007, 15:03 ч.
Дейзи, най-безценното ръководство директно от извора и създадено на принципа на опит-грешка-нов опит можеш да намериш тук във форума - и в темите с активно участие на осиновители, и в темите с активно участие на осиновени, а и в темата, пусната от съпругата на осиновен.
Останалото, което е преводна литература е много полезно от общокултурна гледна точка в по-голямата си част, защото е пречупено през призмата на съответната народопсихология.
Това не значи че отричам необходимостта да се превежда тази литература - напротив. Всички ние сме над средно интелигенто ниво и можем да преценим кое е приложимо у нас и кое не, но ви е ясно, че издателствата се грижат за оборота си преди всичко, а не за задоволяване нуждите на читателите.
Виж целия пост
Останалото, което е преводна литература е много полезно от общокултурна гледна точка в по-голямата си част, защото е пречупено през призмата на съответната народопсихология.
Това не значи че отричам необходимостта да се превежда тази литература - напротив. Всички ние сме над средно интелигенто ниво и можем да преценим кое е приложимо у нас и кое не, но ви е ясно, че издателствата се грижат за оборота си преди всичко, а не за задоволяване нуждите на читателите.
# 63
6 ноем. 2007, 20:57 ч.
Това и правя! Греба с пълни шепи от тоя извор, след като захвърлих "Първична рана" и си освободих ръцете.
Тая книга направо ме отрови, честно!
Виж целия пост
най-безценното ръководство директно от извора и създадено на принципа на опит-грешка-нов опит можеш да намериш тук във форума - и в темите с активно участие на осиновители, и в темите с активно участие на осиновени, а и в темата, пусната от съпругата на осиновен.
Това и правя! Греба с пълни шепи от тоя извор, след като захвърлих "Първична рана" и си освободих ръцете.
Тая книга направо ме отрови, честно!
# 64
7 ноем. 2007, 17:13 ч.
Много дълго стана, който не иска, да не чете.
И аз съм от тези, дето мислят, че Първичната рана е отровна книга. Ходих доста депресирана, когато я четох (още преди да я преведете на български) и после почнах да се замислям какво ми казва:
1. Основана е на едно специфично психоаналитично тълкуване на понятието травма, което обяснява много, но не всичко. Има и алтернативи в психологията, да не се задълбочавам.
2. Обявява за уникален опит, който в голяма степен е ТИПИЧЕН и за други ситуации. Хора, които са чели други неща за травми (например от насилие в семейството, сексуално насилие в ранна възраст) ще намерят много, много общи черти, които в книгата са представени като уникални преживявания на осиновените. Това, че някой друг изпитва подобна на тяхната болка, не я прави по-малка, но за мене е извор на надежда - че ще намерят разбиране, че хора оцеляват в най-различни трудни ситуации.
3. Основана е на едно доста американско разбиране за семейството и кръвните връзки, което не е еднозначно приложимо у нас. Пак да не изпадаме в подробности.
4. Най-страшното наистина, книгата създава у осиновени и техните осиновители чувство на обреченост и безнадеждност. Далеч съм от наивната мисъл, че с обич всичко се оправя, напротив, помощ трябва да се търси винаги, и то навреме. Но съм все пак човек оптимист и животът ме е сблъсквал с твърде много хора, които са излизали от безнадеждни ситуации, благодарение на силен дух ли, какво ли, един Бог знае.
Mоят опит от девет години:
- казвам истината на детето си, винаги, без измислици и украшения.
- не мразя, не осъждам, не благодаря (това последното го научих от форума)
- показвам на детето си как човек трябва да се справя с трудности и травми, с пример - не ми е винаги лесно, но заради него ставам по-добър човек, вярвам го;
- използвам поводи, за да му покажа как това, което е изживял в младенческа възраст, слага отпечатък върху поведението му днес; той още не е в състояние да го направи, да облече в думи това, което чувства, аз му помагам, като му давам инструментите за себепознание
- благодаря на Бога всеки ден за талантите на това дете и се старая да му помогна да ги развие; ако намери верен път в живота, ще има по-малко поводи да се тревожи за онова, което би могъл да бъде, ако....
- понякога се хващам в автоцензура, например когато исках да употребя поговорката: Роди ме, мамо, с късмет, пък ме хвърли на смет. Точно това му се е случило - лошо ли е, хубаво ли е?
- старая се да помагам, както мога, за да намалее броя на децата, принудени да решават по този начин проблемите на възрастните.
Виж целия пост
И аз съм от тези, дето мислят, че Първичната рана е отровна книга. Ходих доста депресирана, когато я четох (още преди да я преведете на български) и после почнах да се замислям какво ми казва:
1. Основана е на едно специфично психоаналитично тълкуване на понятието травма, което обяснява много, но не всичко. Има и алтернативи в психологията, да не се задълбочавам.
2. Обявява за уникален опит, който в голяма степен е ТИПИЧЕН и за други ситуации. Хора, които са чели други неща за травми (например от насилие в семейството, сексуално насилие в ранна възраст) ще намерят много, много общи черти, които в книгата са представени като уникални преживявания на осиновените. Това, че някой друг изпитва подобна на тяхната болка, не я прави по-малка, но за мене е извор на надежда - че ще намерят разбиране, че хора оцеляват в най-различни трудни ситуации.
3. Основана е на едно доста американско разбиране за семейството и кръвните връзки, което не е еднозначно приложимо у нас. Пак да не изпадаме в подробности.
4. Най-страшното наистина, книгата създава у осиновени и техните осиновители чувство на обреченост и безнадеждност. Далеч съм от наивната мисъл, че с обич всичко се оправя, напротив, помощ трябва да се търси винаги, и то навреме. Но съм все пак човек оптимист и животът ме е сблъсквал с твърде много хора, които са излизали от безнадеждни ситуации, благодарение на силен дух ли, какво ли, един Бог знае.
Mоят опит от девет години:
- казвам истината на детето си, винаги, без измислици и украшения.
- не мразя, не осъждам, не благодаря (това последното го научих от форума)
- показвам на детето си как човек трябва да се справя с трудности и травми, с пример - не ми е винаги лесно, но заради него ставам по-добър човек, вярвам го;
- използвам поводи, за да му покажа как това, което е изживял в младенческа възраст, слага отпечатък върху поведението му днес; той още не е в състояние да го направи, да облече в думи това, което чувства, аз му помагам, като му давам инструментите за себепознание
- благодаря на Бога всеки ден за талантите на това дете и се старая да му помогна да ги развие; ако намери верен път в живота, ще има по-малко поводи да се тревожи за онова, което би могъл да бъде, ако....
- понякога се хващам в автоцензура, например когато исках да употребя поговорката: Роди ме, мамо, с късмет, пък ме хвърли на смет. Точно това му се е случило - лошо ли е, хубаво ли е?
- старая се да помагам, както мога, за да намалее броя на децата, принудени да решават по този начин проблемите на възрастните.
# 65
8 ноем. 2007, 01:25 ч.
Мии, то като го зачетеш не те оставя- поемаш го на един дъх!
Благодаря ти за споделения систематизиран опит, но я ми кажи повече за този възглед!
- ... не благодаря (това последното го научих от форума)
Виж целия пост
Много дълго стана, който не иска, да не чете.
Благодаря ти за споделения систематизиран опит, но я ми кажи повече за този възглед!
- ... не благодаря (това последното го научих от форума)
# 66
8 ноем. 2007, 13:55 ч.
Незнам...Честно казано "Първична рана" за мен не е нито отровна, нито страшна, нито песимистична. Да някой неща не разбрах, с някой не съм съгласна, но като цяло не остави у мен чувство на безнадежност. Може би, защото много от чувствата описани в нея съм ги изпитала и преживяла и аз (не съм осиновена, но цял живот се борих да получа одобрението на семейството, близките, приятелите - абе, изобщо на всички, но тава е друга тема). Намирам много полезни неща за себе си в книгата. Зависи как я възприемаш. Все пак тя описва конкретни хора и конкретни ситуации. Това не означава, че всички проблеми ще се проявят в нашия живот и този на нашите деца. Възможно е, но е задължително. Хубаво е, обаче когато си подготвен за нещо, пък дори и то да се се случи. 
Виж целия пост
# 67
8 ноем. 2007, 14:19 ч.
Берта каза: " .... след като захвърлих "Първична рана" и си освободих ръцете.
Тая книга направо ме отрови, честно!"
[/quote]
На мен пък книгата ми даде: свобода спокойствие любов
От нея разбрах, че не съм нито нелепа, нито луда, нито извратена, нито болна и пр., а съм просто една наранена дущица. И че всеки контакт и идея в моя живот не е независим от това, което съм поела като болка. Само като разбера какво съм, мога да знам какво искам да направя.
Болката е огромна, агонията - постоянна, но не знеш що е то. Книгата говори с теб за това.
На мен тя ми освободи ръцете, а на теб - обратното. Тази книга върна на моите деца майка им. Съпругът и най-голямото ми дете категорично отказват не само да я прочетат, а и да я съхранявам у дома. Майка я прочете и съжали, че толкова късно я вижда. Колежката прекъсва делова работа и ме преследва да ме изпитва по нея и да ми дава примери колко е вредна и опасна книгата.
Май е като положението с лекарствата - един спасяват, другиго- заробват. Затова не се взимат безразборно, де.
За Теа пак казвам, че с този превод е направила за нас толкова много, че и днес да спре да работи и нищо да не свърши повече, направеното е доволно много за един живот.
Хубавото е, че сме се събрали в този форум и всеки може спокойно да каже какво мисли и изпитва по повод на книгата.
Ако не бяха толкова опасни, щеше да са смешни по своята нелепост, съображенията от рода на: ако не бяхте прочели в книгата, нямаше да знаете, че имате рана и пр...
Виж целия пост
Тая книга направо ме отрови, честно!
"[/quote]
На мен пък книгата ми даде: свобода спокойствие любов
От нея разбрах, че не съм нито нелепа, нито луда, нито извратена, нито болна и пр., а съм просто една наранена дущица. И че всеки контакт и идея в моя живот не е независим от това, което съм поела като болка. Само като разбера какво съм, мога да знам какво искам да направя.
Болката е огромна, агонията - постоянна, но не знеш що е то. Книгата говори с теб за това.
На мен тя ми освободи ръцете, а на теб - обратното. Тази книга върна на моите деца майка им. Съпругът и най-голямото ми дете категорично отказват не само да я прочетат, а и да я съхранявам у дома. Майка я прочете и съжали, че толкова късно я вижда. Колежката прекъсва делова работа и ме преследва да ме изпитва по нея и да ми дава примери колко е вредна и опасна книгата.
Май е като положението с лекарствата - един спасяват, другиго- заробват. Затова не се взимат безразборно, де.
За Теа пак казвам, че с този превод е направила за нас толкова много, че и днес да спре да работи и нищо да не свърши повече, направеното е доволно много за един живот.
Хубавото е, че сме се събрали в този форум и всеки може спокойно да каже какво мисли и изпитва по повод на книгата.
Ако не бяха толкова опасни, щеше да са смешни по своята нелепост, съображенията от рода на: ако не бяхте прочели в книгата, нямаше да знаете, че имате рана и пр...
# 68
8 ноем. 2007, 18:10 ч.
Miraetta, виж как се стреснах - да не кажеш, че пак съм те цитирала орязано- сложих точки
А сериозно- книгата е точно като лекарство - горчи , но и ти се избистря погледа.И, да, трудно е за преглъщане.
Не ми се ще да я препоръчвам на кандидат осиновители, пък и на вече осиновилите, но с много малки деца. Трябва да си се "разболял", за да потърсиш лекарството. Това е само мое мнение, но смятам, че профилактично да го приемаш не върви. Е, няма гаранция и че ще излекува, но поне помага.
И не мисля, че тази рана касае само детето...Но всъщност в книгата са описани най-добре нещата.
Още веднъж - БЛАГОДАРНОСТИ на Теа
Виж целия пост
Май е като положението с лекарствата - един спасяват, другиго- заробват. Затова не се взимат безразборно, де.
......
Хубавото е, че сме се събрали в този форум и всеки може спокойно да каже какво мисли и изпитва по повод на книгата.
.......
......
Хубавото е, че сме се събрали в този форум и всеки може спокойно да каже какво мисли и изпитва по повод на книгата.
.......
Miraetta, виж как се стреснах - да не кажеш, че пак съм те цитирала орязано- сложих точки
А сериозно- книгата е точно като лекарство - горчи , но и ти се избистря погледа.И, да, трудно е за преглъщане.
Не ми се ще да я препоръчвам на кандидат осиновители, пък и на вече осиновилите, но с много малки деца. Трябва да си се "разболял", за да потърсиш лекарството. Това е само мое мнение, но смятам, че профилактично да го приемаш не върви. Е, няма гаранция и че ще излекува, но поне помага.
И не мисля, че тази рана касае само детето...Но всъщност в книгата са описани най-добре нещата.
Още веднъж - БЛАГОДАРНОСТИ на Теа
Препоръчани теми