Всичко все от някъде е тръгнало, и после може и да е довело и до хубави и лоши неща, ретроактивно погледнато.
Конкретния коментар тръгна от там че разни там идеи се свеждат до племенни принадлежности, като цяло, в медийния дискурс. Няма как идеи да се свеждат до племенни принадлежности (кой е за ЦСКА и кой за Левски и кой за Ман Юнайтед и кой какъв -ист или -ал или -ор или -ат е) и всичкото да не се обърне на една голяма племенна принадлежност, тоест самите идеи да не станат напълно безмислени и сведени до кухия тъпан на идеята за племенната принадлежност, независимо дали е географска или роднинска или кръжочна. Казвам "идеята за племенната принадлежност", което е различно от "племенната принадлежност".
Това ми напомня за едно старо църковно проучване (старо, може и да е било повече от 100 годишно, даже и не помня държавата), където църквата им се хванала да интервюира масата народ да видят как всъщност те разбират християнството, все редовно ходещи на църква. Съответно се оказало че болшинството всъщност попадат в разни ереси, най-вече в някакъв вид езичество. Което едва ли е било огромна изненада, предвид че и първоначално са надграждали езичеството от време оно, и също, колкото по- просто, толкова по- достъпно - няма как без това.
Всичките тези писания по- горе са дългия начин да кажа "популизъм", което също почити нищо вече не значи като дума в днешно време, че просто само това да кажа и толкос.
Самия вид коментиране на събития все едно е футболен мач, само по себе си налага определена идея, независимо какво всъщност се казва и какво привидно се защитава. Например, противниците на 'демокрацията' основно спорят срещу отбора, и че често се свежда до отбор, а не толкова срещу самата демокрация. Обаче ако те го разглеждат и определят като отбор, това е и техен семантичен проблем, който често е и нарочен, тоест пропаганден.