"Благородната лъжа"- искате ли да ви излъжат благородно???

  • 1 804
  • 42
# 15
Ако с мен се случи нещо такова, бих искала да знам, че умирам. За да мога, както си казала ти, да си взема "сбогом" с живота по мой си начин. Да направя всичко онова (или част от нещата), които постоянно съм отлагала, мислейки че имам време.
Бих приела подобно знание като подарък. Защото в крайна сметка ние не знаем кога ще си заминем от този свят. Да, много от нас доживяват да имат деца, внуци...Но никой не може да знае какво ще се случи утре. Та, при всички случаи бих искала да знам, ако ме чака подобна съдба, ако дните са ми преброени. Но...може не бих казала на близките си (ако имам подобна възможност)...Може би не е честно, може би е егоистично...Но ако те знаят, всеки ден ще ми напомнят по един или друг начин, че умирам. Ще го виждам в очите им, ще го чувам в гласа им, ще се отнасят с мен различно. А няма да искам това. Съзнавам,че така може би бих им отнела шанса да се сбогуват с мен, по начина по който биха искали, но...не знам, обърках се...
Виж целия пост
# 16
Не! Практична съм. Предпочитам да съм наясно и разбрана дори с дявола. Премълчаната истина ме озлобява повече от лъжата.
Казах практична, защото когато знаеш на момента какво те очаква можеш да вземеш решение за проблема, което в повече случаи е жизненоважно, всяко отлагане е понякога опасно...за мен поне.
Виж целия пост
# 17
 
   Мисля си , че ако съм на нейното място бих искала да знам истината.Бих искала да направя неща, които вече никога няма да мога , да бъда повече със семейството си.И кой знае какво още.Пък дори и нещо друго, което за някои хора може да е без значение, но за мен е важно - да се примиря с Бога.Да поискам прошка и да простя на хората около мен.И още кой знае колко неща...
   
Peace
Много тъжно....
Аз бих искала да знам, да мога да приключа делата си и  и да се сбогувам.
Виж целия пост
# 18
И аз искам да знам, но понякога е старшно. Грозно е също околните да знаят а ти не. Но скоро бях свидетел на още по-грозен случай. Лекарите казват на моя много близка че има рак, пращат я на химиотерапия и при последното изследване преди химиотерапията се установява че образуванието е доброкачествено. Ада през който минахме ние и семейството и ме убеди и в правото на благородната лъжа.
Виж целия пост
# 19
... защото когато знаеш на момента какво те очаква можеш да вземеш решение за проблема, което в повече случаи е жизненоважно, всяко отлагане е понякога опасно...

Това за мен е най-важното основание на правото да знаеш истината.
Виж целия пост
# 20
А как се казва на човек "истината", когато ти не я приемаш за такава. Колегите са знаели, но те са колеги, някакви чужди хора, за които това е поредния болен от рак, който няма да се пребори с болестта.
Но семейството  отрича, надеждата е всичко. Дори те е страх да кажеш на любимия човек, че го обичаш, защото не искаш това да е "обичам те" за сбогом. Не плачеш, защото той е тук и е жив.   
Виж целия пост
# 21
Лекаря трябва да каже истината .....
Виж целия пост
# 22
Бих искала да знам истината и смятам, че всеки има право да знае. Не мисля, че е честно да се премълчават такива неща Thinking
Виж целия пост
# 23
аз определено бих искала да знам,недай боже ако има нещо кофти за да мога да изживея остатъка подобаващо
Мойте съболезнования за женицата,определено е много млада и не трябва това да се случва в нашата страна ,заради некъдърни доктори и късно поставени диагнози Praynig
Виж целия пост
# 24
Лекаря трябва да каже истината .....
И аз така мисля Peace...не мога да разбера разпространената практика на нашите лекари да казват такава информация на близките, а не на самите болни newsm78.
Така един вид прехвърлят отговорността на роднините да решат дали да кажат или не Sick.
Говоря от личен опит Cry.
Виж целия пост
# 25
Аз живея всеки ден от живота си като последен...
Целувам детето си почти непрекъснато,прекарвам времето си със семейството ми и се старая битовите занимания, които по принцип не са ми особено приятни-като пазаруване,чистене и други "домашни спортове" да върша във време,когато няма как да се гушкам с мъжа ми.
Искаме или не,един ден всички ще умрем със сигурност.Единствено не знаем кога точно.Затова не правя планове.Ако стане време да се мре нима мога нещо да променя?И двамата с мъжа ми знаем какво да правим, ако с другия се случи нещо и се наложи да се оправяме сами поотделно.

Тук лекарите не крият информация.Но аз не бих я споделила с други роднини,освен с мъжа ми и той с мен.Роднините не могат да помогнат,ако не са лекари,най-много някой да получи инсулт или инфаркт от стрес.
Виж целия пост
# 26
Предпочитам да не знам нищо в такава ситуация, пази боже! Ако знам ще преживея последните си дни в страшна скръб
за това, че няма да мога да видя как растат децата ми, няма да мога да бъда близо да майка ми, ще си отида от съпруга ми.

Може и да е егоистично,но и аз мисля така.Ако не знам ще си отида може би малко по-спокойна и роднините ми ще знаят това.

И аз съм на това мнение
Виж целия пост
# 27
Мисля,че лекарят трябва да каже на болния.Не близките хора.Страшно е да гледаш в очите любим човек и да му кажеш,че е обречен.
Виж целия пост
# 28
Аз не бих искала да знам. Вероятно бих изпаднала в депресия, като знам , че скоро няма да бъда с хората, които обичам.....  Не мога да си представя какво би било да знам, че ми остава живот около месец...
Виж целия пост
# 29
... защото когато знаеш на момента какво те очаква можеш да вземеш решение за проблема, което в повече случаи е жизненоважно, всяко отлагане е понякога опасно...

Това за мен е най-важното основание на правото да знаеш истината.

И за мене.
Освен това ме ужасява мисълта да ми бъде отнето правото да кажа какво да стане с децата, кой да е пряко отговорен за тях и до каква степен, да не мога да си напиша и узаконя завещанието, докато все още съм с всичкия си. Това за завещанието така или иначе е приоритетна задача и за момента - не знаеш кога, къде и какво ще ти се случи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия