Когато някоя друга майка Ви казва:"А моето дете на тази възраст правеше ............."?Едва ли не моето е бавно развиващо, защото по-късно е започнало да сяда или приказва и т.н., а тяхното е, ехе .....
Виж целия пост
Дразните ли се?
- Публикувана: 27 март 2007, 22:40 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2007, 22:25 ч.
# 1
27 март 2007, 22:44 ч.
Не се дразня, защото моето проходи рано и проговори много , много рано 
Сега сериозно, не се впечатлявай от такива изказвания, всички деца са различни, това им е хубавото. А кой кога ще седне, изправи или проговори, няма никакво значение! Само да са здрави! Усмихвай се на такива неща
Виж целия пост
Сега сериозно, не се впечатлявай от такива изказвания, всички деца са различни, това им е хубавото. А кой кога ще седне, изправи или проговори, няма никакво значение! Само да са здрави! Усмихвай се на такива неща
# 2
27 март 2007, 22:45 ч.
Отговарям в следния стил: Ау, браво, страхотно! ... и правя комплимент.
Ако е еднократно изказване не ме дразни, обаче ако майката е маниачка по темата избягвам да комуникирам с нея ( и пак не се дразня).
Виж целия пост
Ако е еднократно изказване не ме дразни, обаче ако майката е маниачка по темата избягвам да комуникирам с нея ( и пак не се дразня).
# 3
27 март 2007, 22:46 ч.
Не се дразня, когато някой споделя как се развива неговото дете. Ако го прави, за да се хвали си го пускам покрай ушите 
Виж целия пост
# 4
27 март 2007, 22:56 ч.
Аз избягвам да коментирам постиженията и затрудненията на детето ми пред майки с деца на възрастта на моето.Споделям в общи линии,но ако някой прекали с хвалбите и демонстрациите,като кара детето си да показва какво умее-намирам си спешна работа и изчезвам от мястото на "представлението",освен това заподозирам тази майка в тормоз над детето й,в смисъл,че го тормози много с обучителното си въздействие над него.Има и такива,които повтарят 100 пъти една дума и изискват детето да я произнесе-нещо като дресировка и папагалско заучаване.
На конкретния в-с--отговарям същото като РАЗУМНИЦА.
Виж целия пост
На конкретния в-с--отговарям същото като РАЗУМНИЦА.
# 5
27 март 2007, 22:59 ч.
Често съм чувала подобни изказвания и не само за проходило и проговорило, ами и за свирещо на някой инструмент, знаещо да чете и пише, както на английски така и на български или овладяло таблицата за умножение. От начало се връзвах и си виках, брех колко изостава моето, не се занимавам достатъчно с него и гледах другите с възхищение, докато не започнах да се сблъсквам с реалното развитие на прехвалените деца и те определено не достигаха нивото, дадено им от родителите
Нали знаеш приказката за моето гардже
Вече не обръщам внимание на подобни изхвърляния 
Дали и аз така правя ...
Виж целия пост
Нали знаеш приказката за моето гардже
Вече не обръщам внимание на подобни изхвърляния Дали и аз така правя ...
# 6
27 март 2007, 23:24 ч.
Не,не се дразня.Аз също понякога хваля детето си но то не е за да дразня или за да покажа,че моето е по-умно.
Виж целия пост
# 7
28 март 2007, 00:29 ч.
Хич не се дразня. Правя комплименти, усмихвам се. С първото дете тези симптоми са по-силни.
Важното е децата да са доволни от живота, а не кога са проходили или научили да броят до 5.
Виж целия пост
Важното е децата да са доволни от живота, а не кога са проходили или научили да броят до 5.
# 8
28 март 2007, 01:00 ч.
Не се дразня изобщо. Дреме ми на фантофките, дето се вика... Понякога ми става смешно, когато някой ми се хвали с детето си, че например на 1 г. и 5 м. е казало МАМО, а моето всъщност го е казало на 1 г. и 3 м., ама седя, гледам и цъкам с език... Кво да правя? 
Виж целия пост
# 9
28 март 2007, 01:05 ч.
Не, не се дразня от такива изказвания.
Повече ме притеснява, когато се усетя как аз залитам да си хваля моето гардже, а и да не го хваля - да говоря все за нея... Е, вярно не проходи, нито проговори рано, но пък каква ми е хубава и умна и колко прилича на майка си
Когато нямах дете разказите на хората имащи такива ми бяха леко досадни, сега са ми по-скоро интересни.
Виж целия пост
Повече ме притеснява, когато се усетя как аз залитам да си хваля моето гардже, а и да не го хваля - да говоря все за нея... Е, вярно не проходи, нито проговори рано, но пък каква ми е хубава и умна и колко прилича на майка си
Когато нямах дете разказите на хората имащи такива ми бяха леко досадни, сега са ми по-скоро интересни.
# 10
28 март 2007, 01:40 ч.
Ако не застрашава здравето на детето не се дразня 
Когато някоя майка каже "Детето ми проходи на 7 месеца", с гордост отговарям "А София го направи на 1 година 2 месеца и 2 седмици"
Не бързам детето ми да порасне, не стимулирам, не насилвам, всичко е открила (постигнала) сама
Виж целия пост
Когато някоя майка каже "Детето ми проходи на 7 месеца", с гордост отговарям "А София го направи на 1 година 2 месеца и 2 седмици"
Не бързам детето ми да порасне, не стимулирам, не насилвам, всичко е открила (постигнала) сама
# 11
28 март 2007, 03:10 ч.
Не съм се дразнил никога.Спомням си,че на такива особено досадни родители отговарях с нещо от рода на:-Моят на тази възраст сам си палеше цигарите. Или - Тогава и забраних да се прибира след 24,00ч. Не е много оригинално,но винаги вършеше работа.
Виж целия пост
# 12
28 март 2007, 03:30 ч.
Не. Глупаво е да се дразня. Всяко дете се развива по коренно различен начин. Сина ми примерно на 2 год. знаеше цялата азбука, говореше без проблем, но не значи, че сега(вече на 5) е дръпнал с години напред. Напротив, всяко знание се обработва, върти се около същината, дълбае се и има момент на тъпчене на място. Винаги съм смятала, за успокоение на авторката, че децата дръпват и се доказват едва когата ние не можем да ги контролираме на 100%.(леки лични впечатления)
Виж целия пост
# 13
28 март 2007, 08:57 ч.
Не съм се дразнила, но си мислех също като Мери:
Рано или късно истината излиза.
Виж целия пост
брех колко изостава моето, не се занимавам достатъчно с него и гледах другите с възхищение
Рано или късно истината излиза.
# 14
28 март 2007, 09:29 ч.
Абсолютно съм съгласна с това.
Виж целия пост
Хич не се дразня. Правя комплименти, усмихвам се. С първото дете тези симптоми са по-силни.
Важното е децата да са доволни от живота, а не кога са проходили или научили да броят до 5.
Важното е децата да са доволни от живота, а не кога са проходили или научили да броят до 5.
Препоръчани теми