Как се оцелява с новородено и малко дете без помощ?

Е, чак без помощ. Бащата не работи денонощно и без почивен ден, нали?
И аз съм в подобна ситуация, но с малко по-голямо дете на градина. Ще видим какво ще стане. Поне идва лято, лятото ще е малко по-добре според мен.

Пожелавам ти да ти се падне здраво и лесно за гледане второ бебе! Ще следя темата, че ми е интересно.
Аз сама си отгледах детето след първия месец и много труден възстановителен период след секцио, баща имаше само през уикенда. Роднините са надалече. Освен дете, гледам и 7 котки. Така че от практически опит, не е нещо непосилно, според мен, ако имаш добра организация и достатъчно финанси.
Мисля, също, че с опита от първото, ще ти е по-лесно с второто.

Не Ви го пожелавам, но ако останете самотна майка ще видите как ще се справите!
Ангажирайте бащата повече!

Бащата да ги гледа след работа. Това не са деца от друг за да ти ПОМАГА,  това са негови деца и той не помага а си гледа децата!
Иначе през деня ще ви е трудно аз съм със 6 годишен и бебе, и пак е трудно, въпреки че той прави много неща сам, помага и пак е трудно.
Гледайте да седите повече навън за да изморявате двегодишното та да спи следобяд и да имате поне малко време за вас, но според мен си намерете жена ако имате възможност поне за три, четири часа отмяна.

Аз съм се справила съвсем сама с две деца с 1 година и 9 месеца разлика.
Мъжът ми работеше в чужбина, за бабите беше по-лесно само да дават акъл по телефона, и съм им благодарна за което.
В момента децата ми са на 16 и на 14  и малко години, и не че са моите, но отчитам, че добре съм се справила с първите 7 години. Трудно ми беше, не отричам, но жива съм. Тези които ти пълнят главата с глупости, че няма да се справиш може само да те мотивират, а не да те отчаят. Всичко е до нагласа, а твоята нагласа е в лоша посока като те чета. Не слушай хората, ръководи се по себе си и по децата.

Миналата година бях с 4 годишно и новородени недоносени близнаци, по 2 кила ги изписаха. Каката не ходеше на градина тогава. Жива съм. Не е лесно, но ще оцелеете.

Нашите деца са с 2 години и 8-9 месеца разлика. Най-вероятно си е до човек и колко организиран е. Аз не се справям. Даже сега като са по-пораснали, продължава да ми е изключително трудно. Голямото е на 5 и половина, малкото скоро прави 3. Една нощ не са спали при някоя баба. Плътно с нас. Аз имам 2-3 вечери, в които са били с таткото на вилата и едно пътуване по работа с две нощувки. Таткото се включва във всичко освен в чистене. Пазарува, готви, чете на децата, къпе ги, мие дупета, сменяше памперси, извежда ги. Но и двамата изнемогваме. Когато сме само с едното дете е коренно различно. Сговорчиви, слушат, кротки. Но съберат ли се двамата - или се карат и сдърпват с риск да се наранят физически, или лудеят, тичат, скачат, отново с риск да се наранят физически.

Но да повторя, че аз съм много неорганизиран човек, лесно блокирам, бързо се стресирам... В дните, в които успявам да си подредя нещата, е доста по-различно, не се напрягам, по-спокойна съм и по-търпелива с децата.

Благодаря за отговорите.

Баща им ще помага колкото може - той е много отговорен, включва се във всичко, но все пак работи и за мен ще остава повечето време да съм с децата, та затова питах как се справяте.

Моята нагласа е по-скоро реалистична - не съм се отчаяла, помня на моменти колко трудно беше само с едно бебе, а сега с бебе + 2 годишно дете, на дали ще е песен.

Просто нямам познати или приятели в моята ситуация и исках да сравня часовника как се справяте вие и реалистично да представите нещата предвид ситуацията.

Докато таткото беше на работа, аз се справях сама с двете деца - 2 години и 3 месеца им е разликата. Виках майка ми само, за да ми носи детската кухня за големия, че не ми се излизаше с двамата, защото им се разбъркваше режима.

Това, което си спомням (те вече са на 12г и 10г) е, че режимите им се разминаваха. Бебето трябваше да го кърмя на 3 часа, а големият вече се хранеше като детенце (закуска, обяд, следобедна закуска и вечеря). Бебето в началото спеше почти през целия ден, а после имаше сутрешна и следобедна дрямка, а баткото само следобедна. Тоест това разминаване на режимите ми помагаше да се организирам. Кърмя едното, слагам го в кошарата/количката, приготвям храната и храня другото. После пак се занимавам с първото и така редувам храненията. Със спането същата работа - приспивам бебето в количката за по-бързо и отивам да приспивам баткото (той не заспиваше сам). Или обратното - слагам малката в количката/кошарата докато приспя баткото и после се занимавам с нея. Случвало се е и да я кърмя, докато приспивам баткото.

На разходка - малкото в количката, а баткото задължително се е хванал за дръжката на количката (и му държа ръката, за да не ми се налага да тичам подир него), докато стигнем до площадка/парк.

Къпането беше вечер, когато мъжът ми можеше да гледа другото дете.

Като се разболеят (в повечето случаи вървят в пакет), купуваме лекарства х2 и ги даваме по едно и също време и на двамата.

Когато се случи и двете деца да спят по едно и също време - полягаш и ти, за да събираш сили.
Чистене, пране, чинии и подреждане - когато ми се освободи време и имам сили за това. Мъжът ми пазаруваше и готвеше и все още го прави.

Бебе и 2-годишно не е невъзможно, но времето ти рязко намалява.

Защо пък да не издържите…
Да, има трудни моменти-едното реве, другото иска да спи…и става какафония, но минава. После е спокойно, после пак реват. Изтрайва се.
Вземете си слинг, след това ергономична раница и не робувайте на хамалогии. Ако сте имала трудности с кърменето и не знаете какво да правите-консултирайте се с консултант, подгответе се-кърменето е голямо облекчение, можете да си нахраните бебето навсякъде, по-лесно е, когато си организирате ежедневието.
Големият ми син беше на 3, когато се роди брат му. Въобще не беше заинтересован от бебето, изпитваше досада-и до днес не се разбират особено, каквито и усилия да сме полагали. Т.е. Не съм имала едни безметежни дни с по-голямо дете, което пее песнички на малкото и тихо си играе.
Излизахме много навън-всеки ден, по цял ден. Със слинга, одеяло за пикник в раница на гърба и голямото с тротинетка или просто пеша и с рейс, метро. Така разнообразявах баткото, беше му интересно, весело. Малкото си траеше в слинга, кърмех го навсякъде. Никога не съм се прибирала някое дете да спи следобед-спяха, където сме. Ядяхме навън, носех храна или си купувахме.
По онова време водех срещи за родители-децата ми бяха с мен, имах поне 2 ангажимента месечно и нямаше как да не отида. Слинг, с рейса и стигахме.
Мъжът ми е активен родител, поемаше почти изцяло баткото, когато си беше вкъщи-къпане, приготвяне на сандвич, яйца. Да го води на градина, аз пък го взимах. Но честно казано по-лесно ми беше да не ходи, а да си е вкъщи.
И до днес се справяме без помощ, само двамата. Едната леля е идвала да ги гледа, но в някакви изключителни случаи, веднъж в месеца за 3 часа.
Ние предпочитахме да не ги гледат баби и дядовци-те работят, но и за да ги гледат ни трябва допълнителна организация, която ни създава нерви-по-лесно ни е да си ги водим с нас или да си направим градик двамата.
Говорете с мъжа си, той трябва да взима участие в живота на собствените си деца.

Моите са с година и 9 месеца разлика. Баткото ходи на ясла, но през седмица боледува и си е вкъщи. Справяме се някак, труден период е, все някога ще мине.

Все пак, ако стане много напечено, защото има бебета, които спят трудно и трябва да си винаги около тях, може да вземете жена да помага за някакво време. Ние си имахме труден сън, трудно кърмене, нямаше никакъв шанс да тичам по големия през това време. Дори сега има майки, които могат да си извеждат двете деца на открити площадки, просто защото децата им стоят не много далеч едно от друго. По едно време реших, че съм лигла и направих същото - съвсем, съвсем различно. Единият - в единия край, другият - в другия и излиза на улицата. При заградени площадки и просто ходене по улицата е съвсем различно, разбира се, но давам пример за товя колко са различни децата.

Синът ми беше само на 1г.4м. когато се роди дъщеря ми. Няма да лъжа, в началото и аз не бях уверена в силите си и в това как ще се справя с две деца. Бащата демонстративно се скатаваше от всяко едно задължение и децата бяха изцяло моя грижа. Сега сме разделени и разлика няма, защото и преди всичко правех сама и съм свикнала. (Е, изпушвам на моменти, но все пак съм обикновен човек и е нормално, майките не сме и не е нужно да сме супергерои!)
Ако не можете да настаните голямото дете в ясла, осигурете му достатъчно развлекателни играчки, синът ми имаше тогава бънджи стойка, детска шатра, пълна с играчки, но трудното е ако голямото дете кара бебешки пубертет. Малко след като се роди дъщеря ми, синът ми коренно се промени и от миловидно ангелче стана вечно крещящо диваче, непризнаващо майчин авторитет. Изключително строга съм, поставям граници на поведение, режим, няма начин, при положение, че вече не е единствено дете, а и трябяа да направя така, че и аз да улесня ежедневието си при живот с породени. Понякога е изключително да се контролират и все още в моменти, когато и двамата ревнат с глас ми идва да потъна в земята и да изчезна и всеки божи ден се съмнявям дали съм достатъчно добра майка. Голямото дете продължава да е непокорно, истерично и е много трудно с дисциплината, ходим по психолози и няма резултат, а малката напоследък реве без видима причина, но събирам максималния си капацитет от сили и успявам да овладея положението, защото аз съм единствения човек, който адекватно може да се грижи за тях и те зависят изцяло от мен. Надявам се есента да приемат синът ми в ДГ иначе ще става още по-трудно. Не се научава на никакви навици, само се налага, крещи, удря ме, няма никакъв респект от мен като майчина фигура в семейството. Не търпя глезотии, понякога цели дни минават в крещене и имам чувството, че животът ми за кратко време се превърна в пълна лудница, но въпреки всичко си казвам, че ще издържа, напук на трудностите, предизвикателствата и хората, които гледаха отстрани и казваха, че няма да се справя. Най-вече ще се старая да възпитам децата си, за да не се провалят като хора, както баща им. Дава ми сили целта да ги направя по-добри хора.
Иначе още като съвет мога да предложа - излизайте с децата! Колкото може по-често. Разходките ще ободряват и вас и децата и винаги се отразяват добре и ги успокояват.
Времето минава и всичко се нарежда. Бъдете силна и вярвайте в себе си. 🌺

И мен ме очаква нещо подобно, с тази разлика, че нашата кака ще е на 4. Най-много се ужасявам от болестите, но се надявам като се роди да я спрем от градина за няколко месеца и да не боледува. Другото, от което се ужасяващ е, че като се роди бебето ще сме все още в двустаен апартамент и изобщо не знам как ще им наглася режимите. С каката бяхме много стриктни с режима иначе се будеше по 15 пъти на нощ, сега с бебето изобщо не знам...трябва да ги отделя в различни стаи някак вероятно.