Августовски бебета 2024г - Тема 5

Изобщо не вярвам и не спазвам подобни обичаи и суеверия. Направете си прощапулника когато ви е удобно. Аз мисля да го направим на рождения му ден, 2 в 1. И то за забавление на родата и да има какво да кажем на детето един ден като попита какво е хванало. Иначе изобщо не вярвям в подобни неща 🙂

Не, не говоря на детето непрекъснато, разбира се че му говоря, но разчитам че той слуша и когато разговаряме с други хора или със семейството. И Момчил не казва още никакви думички, освен срички, в които не мисля, че влага смисъл.

За мен е абсолютно в реда на нещата да се помолят гостите за подаръци в кеш, защото родителите най-добре знаят от какво има нужда семейството и на какво детето би се радвало най-много. Аз бих предпочела например да дадат пари, които да стигат за нещо по-голямо, например пясъчник за на село, отколкото да ни затрупат с куп играчки.

Маги, много ме разсмя с коментара за босите обувки. Обаче като гледам цените, те и небосите обувки са доста скъпи..

Ние също предпочитаме пари, най-разумно е.
Няма нужда от излишни играчки ,както и дрехи, които никога няма да облеча ,поради различните вкусове
За прощапулника не знам, аз лично ще го направя, когато детето се пусне да ходи само.

Аз пак да попитам, ако има някой с подобен случай? 🙄

Вашите свекърви грабват ли веднага децата ви на ръце,като ги видят? Моята много ме дразни с това и сега Адеан се научи на ръце. Не иска нито в количката нито никъде,вътрешно направо горя. Разбирам първо внуче,но малко в повече ми идва вече,тази вечер дойдоха,детето като я видя направо все едно вижда Бог,като я види мен не ме иска,което много ми тежи.

Прощапулникът на баткото го направих, като вървеше стабилно /сам да стигне от единия до другия край на стаята/, хубаво е да има деца, които да тичат /уж за бързи крачета/.
Ние бяхме в тесен кръг - семейството, две приятелки и комшийката с внучето ѝ.
Бях поръчала питка, хапнахме за обяд и така. С малкият също ще процедирам така да върви стабилно.

Всички близки взимат детето на ръце. Сега му избеват 4 зъба едновременно и дори аз го мъкна на ръце.

Да,но предполагам,че като искате да си вземете детето ви го дават,защото ето вчера ходихме по магазините и тя го носеше. Казах й дай малко аз да го нося,защото все пак тежи отговора беше,а не остави.

Елиф, предполагам, че не е това отговорът, който искаш да прочетеш, ама все пак: предполагам, че вече си забелязала колко бързо ни растат децата. Имаш момче. До кога мислиш, че ще дава така свободно да бъде носен и гушкан? Мислиш ли, че за тези моменти на близост, които сега избягваш, няма да съжаляваш след време? Виж свекърва ти как се опитва да наваксва с твоето дете затова, че на времето и тя е вярвала, че близкият контакт с детето ще го разлигави. Носи си детето и му се радвай докато е малко. Нищо лошо няма в това, че близките му роднини изразяват обич към него - можеше да са тотално незаинтересовани. А и като навлезе в яслено-градинска възраст тепърва ще ти трябва помощ - хубаво е детето да е свикнало с присъствието на бабите и дядовците.

За мен в момента ти реален проблем нямаш, а се дразниш просто защото не харесваш свекърва си.

Аз от самото начало не давам детето ми да се носи на ръце, това за мен е лудост, тъй като после всичко пада върху мен.
При нас детето се взема, гушка се и веднага искам да го пуснат на земята за да играе и да движи, с времето той се научи и сам не иска на ръце. Няма свободата да движи и се ядосва. Естествено ако иска да види нещо или да пипне го носим, няма как да избегнеш носенето изцяло.. не се ядосвай и не мисли,че детето ти не те обича. Бъди спокойна!

Имало е няколко пъти, но спря да го прави.

Носенето освен транспортна и успокояваща функция, развива пространствената ориентация на децата и подобрява споделеното внимание и комуникацията. Навън ние го носим нарочно (около половин час, като се редуваме) - да не се спарва в количката и за да мога да му говоря и соча кучета, котки, гълъби, каки и батковци. При нас носенето има и друга функция - не седи отпуснат в количката, а му работят мускулите на кръста. Носим го традиционно, на конче и днес кинезитерапевтът ни показа и още един начин. Разнасяме го и вкъщи, да опознава стаите, отваряме шкафове и прозорци, пак с цел да опознава средата си.

Вече за семейната динамика и кой как искаме и сме ок да ни носи децата, при всяко семейство е различно. В моето съм ок само аз и мм да го носим и да го държим. И всички се съобразяват с това, защото не им оставям възможност да не се. Но те сами виждат, че съм нервна и сприхава, което се е насложило на обичайната ми темерутщина. Като порасне, бих била ок да го носят и дядовците му, да са живи и здрави, но бабите са по-трудно подвижни, а той като се отпусне, става малко хаплив, може да им бие главичка, ако нещо не е на кеф или просто да ги наплюе...

Елиф, ако изобщо не бърбори никакви срички, обсъди го с педиатъра и помислете за консултация с логопед. Той ще обърне внимание и на други неща - невербална комуникация, разбиране на чута реч, ще поговорите как го стимулирате вкъщи и какво още може да се направи. Примерно още песнички, още подходящи игри и т.н.

По принцип щом имаш баба под ръка, това е хубаво, защото те в общия случай са наистина приказливи, знаят лесни и подходящи стихчета, игри и т.н. А и имат време и желание да им говорят и да ги учат.
На някои майки им е по-трудно да се отпуснат, защото мислят за сто неща - домакинство, хранене и не им остава време и търпение да учат малките на Дай, бабо огънче..., примерно...

Ние сме средна хубост с невербалната комуникация - сочи любими предмети по свое усмотрение, но не и ако аз му кажа покажи нещо си. Не маха за чао, не клати глава за да и не, не подава играчка или предмет, ако иска да ги ползваме... Но то в България, като в Индия, нали знаете лафа "This is for yes, and this is also for no" и клатиш глава напосоки...    Та много е advanced положението с мимиките и жестовете, сложно е за такива малки хора... Да не говорим колко се усложняват думите от умаляването и членуването им - дай си ръчичката звучи напълно различно от дай ръка. Или пък аз го уча на елементарно Чао, чао. Бабите: чао, чао, дай целувка....  Или пък мм държи да му казва "заповядай", викам и "ето" върши работа, ама той културен... Но поне с много пеене от моя страна, се понаучи да пляска с ръце. Може да постави петте рингчета, но е далеч от две кубчета едно върху друго. Може би, ако му извадя и дам дървени кубчета, ще му е малко по-лесно...

Просто си трябват мноого усилия за стимулиране по всеки възможен начин, аз поне така ги виждам нещата. Каките и батковците са златни в това отношение.

Аз давам да я гушкат и носят, но тя си показва сама дали се чувства добре с човека, който я носи. Много ѝ харесва да оглежда нашия свят. Иначе ни бие главички, а мен особено много обича да ме захапва с четирите зъба, хваща ме за косата с две ръце и скубе, после си проверява ръчичката дали има косми отскубнати. За речта -  казва ма-ма, не, дай и ги ползва по предназначение. Чудесно разбира и ние като ѝ казваме “не” за нещо. Пляска като ѝ кажем “браво”, много обича да ѝ пеем песнички, танцува чак и се смее с глас.
Елиф, детето реагира нормално, все пак и той усеща, че баба му го обича и се радва да я види. С теб е постоянно и всяко друго лице, което го глези и гушка, ще му бъде интересно. Детето обича теб най-много, това е безспорно, не си мисли друго.
Гери май няколко страници по-напред писа дали идва времето, в което се кротват и става по-лесно. От моя опит, става по-лесно за някои неща, но за други става по-сложно. На мен любимият ми период е бебешкия, когато са много малки и сладки, всичко им е мъничко и мекичко.  Момченцата искат да изследват света смело и безотговорно, но и в същото време търсят мама постоянно. С моя син, когато стана някъде на 4, преди да се роди второто ни дете, имаше един период, в който вече можехме да си ходим двамата по магазини, молове и кафета, той да си пие сокчето, аз кафето. Четях му много от детски книжки и двамата избирахме каква книга да купим от книжарницата, двамата готвехме в кухнята, или аз готвех, а той ми пееше и много си говорехме. Страхотно е да видиш как почва да се оформя като човече с интереси, за които да си говорите. Така че с времето става по-разнообразно и някак по-интересно, но не и по-лесно.

Виждам, че на дневен ред са нещата, които и мен ме карат да се замислям.
Маги, колкото и да се стараем, не всичко зависи от нас и това колко се занимаваме с децата, голяма част идва и от готовността на детето и осъзнаването му. Сутринта гледах клипчета на баткото, на 9-10м маха, пляска, “мие” ръце, показва с пръстче къде ми е носът и устата, като ги различава, клати глава за “да” и маха с пръст за “не”. Малката не прави нито едно от тези неща, еднакво ги гледам и двамата, ама нея вятър и вее между ушите. Бебе си е, не е осъзната още и го виждам, но някак не ме притеснява толкова, не че не го мисля.. Виждам и колко бързо се променя всичко, тя от раз стана мобилна, малко Маугли си гледам, само се катери и вършее из къщата, надявам се и на ментално ниво да се “отприщи” скоро.

Аз им говоря постоянно, каквото ми е в главата е и на устата и цял ден бъбря, описвам какво ще правим, сега къде отиваме, всичко. На баткото много чета, сега ми е по-трудно, че малката няма грам търпение, но пак четем, а тя се катери по нас.

И двете деца нося активно, никой няма да се обърне назад и да си каже “Яд ме е , че си гушках бебето”, по-скоро ще ви е тъжно, че не сте го правили достатъчно. А мнението на Вятър го подкрепям с две ръце, направо ми взе думите от устата.

Бъркането в гърлото баткото го е правил до  повръщане 2 пъти на тая възраст някъде, интересно им е, не реагирайте и го разсейте нещо, за да не му стане навик да го прави.

Аз не казвам,че не си го нося детето.

Аз давам да се носи. Който иска да го гушка, нямам против. Гушканите деца не са разглезени.
Той иска да го нося и да разглежда какво правя на плота в кухнята например. Когато мога, го правя. Истината е, че доста ми тежи вече, а и няма как да сготвя с бебе на хълбок.

Кака му никога не е ми е ревала в краката да я вдигам на ръце, малкият обаче го прави. Когато не мога му говоря и обяснявам, плаче и се сърди, в даден момент ще започне да схваща.

Вондито, много добре ми звучи! Вече знам, че “по-лесно” няма да стане, ама поне да е по-интересно и удоволетворявящо…и да можем по-безболезнено да сменим обстановката с друга (да се разбира пътувания и излизания по-надалеч), че сега е много тегаво да мръднем някъде. А в квартала така ми е дотегнало, така ме дразни цялата свинщина…

Миналата седмица пробвахме да отидем на Витоша тримата. Ами убедих се, че сама с детето с колата никакъв шанс 😅 Не знам как го правите, честно! Първо багажите не са малко, дори само най-необходимото да взема трябва да натоваря количка и поне една чанта, второ горе се оказа доста фрашкано и шумно, трето ако бебето не е на кеф (както стана защото не се беше наспал) ни побърква - рев, крясъци, писъци, бурен протест при опит да го сложиш в количката , ако не се наспал - превъзбуждане и невъзможност да го успокоиш. Малко зверче е!

За мен не е ОК детето да свиква на ръце. Момчил е почти 10кг, едвам го нося няколко метра. За фини девойчета може и да е приемливо (от гледна точка на здравето на родителите), например в квартала имаме такива, по-големи от моя, но с 1-2 кг по-леки, но за тежко бебе хич не е! Момчил няма и кандидати да го носят, нито баби, нито ние 🤣 Гушкането може и докато са седнали в скута. Или на легло, диван и тн.

Освен това съм съгласна, че носенето по-скоро ги ограничава физически - много по-полезно е сами да се придвижват както могат. Но всеки както си прецени, аз също бих се дразнила ако свекървата прави нещо с детето, което не одобрявам.

Маги, колко кг е вашият юнак, че го носиш по половин час? 🤩

Да се оплача, напоследък заспиването е невъзможно без биберон, освен в количката. Или аз ще съм биберонът, но извадя ли гърдата, почва рев, независимо, че е бил заспал. “Тайното” оръжие стана всекидневно 🥺