Извинявам се, че нахълтвам в темата.
Бясна съм.
Родителите ми се мешат във взаимоотношенията с дъщеря ми, която е в тинейджърска възраст.
Преди два дни са й вкарали муха в главата да учи и живее в общежитие в друг град. Училището е специализирано, но аз съм твърдо против.
Детето в момента говори и мисли само за това и аз излизам лошата, че не я пускам.
В момента детето разговаря с мен дистанцирано, не приема моята гледна точка, държи се нагло.
Изпокарах се страхотно с тях.
Споделиха го като идея пред мен преди да й кажат на нея, но след това без мое значение и съгласие са й говорили. Попитах ги те в качеството на родител ли взимат тези решения и как си позволяват да вкарват мухи в главата на детето.
И преди сме имали недоразумение, но това преля чашата. Казаха, че аз като майка, не мога да се оправя с едно дете, именно защото не мога да й променя мнението за въпросното училище.
Мисля да спра моите контакти с тях, а контактите на децата да ги огранича до минимум.
Имам чувството, че с годините изтрещяват и не могат да мислят.
На 62 и 70 години са.
Бясна съм.
Родителите ми се мешат във взаимоотношенията с дъщеря ми, която е в тинейджърска възраст.
Преди два дни са й вкарали муха в главата да учи и живее в общежитие в друг град. Училището е специализирано, но аз съм твърдо против.
Детето в момента говори и мисли само за това и аз излизам лошата, че не я пускам.
В момента детето разговаря с мен дистанцирано, не приема моята гледна точка, държи се нагло.
Изпокарах се страхотно с тях.
Споделиха го като идея пред мен преди да й кажат на нея, но след това без мое значение и съгласие са й говорили. Попитах ги те в качеството на родител ли взимат тези решения и как си позволяват да вкарват мухи в главата на детето.
И преди сме имали недоразумение, но това преля чашата. Казаха, че аз като майка, не мога да се оправя с едно дете, именно защото не мога да й променя мнението за въпросното училище.
Мисля да спра моите контакти с тях, а контактите на децата да ги огранича до минимум.
Имам чувството, че с годините изтрещяват и не могат да мислят.
На 62 и 70 години са.
Родителският авторитет не се измерва със способността да наложиш собственото си мнение.
С дъщеря ти бих потърсила диалог, в който да изясните както нейната мотивация, така и конкретните основания за твоето категорично несъгласие.
Важно е решението за училището да не се превърне в състезание за надмощие.
Какво конкретно те притеснява в перспективата дъщеря ти да придобие по-голяма самостоятелност? Имаш резерви към самото училище, към условията в общежитието или към готовността ѝ да живее отделно от вас? И всъщност на колко години е тя? Възрастта ѝ е съществена за преценката.
Иначе не оправдавам подхода на родителите ти, но идеята вече е породила интерес у дъщеря ти и заслужава да бъде обсъдена по същество, независимо от кого е дошла. Конфликтът ти с тях не бива да предопределя отговора на въпроса дали тази възможност би била добра за нея.
