Пълна липса на желание за самостоятелност

  • 2 467
  • 39
# 15
Няма смисъл да плашите жената. Трудно е, но това е положението. Като поотраснат вече ще станат по самостоятелни, също може и да си помагат. Веднъж да тръгнат двете на ясла и ще ви поолекне малко.
Как точно от тръгването на ясла ще й поолекне? Там тепърва  ще срещат вируси и ще боледуват доста, първо едното, после другото,  или заедно, няма да успее и една седмица да ходи на работа, ако няма кой да й помага.  


Истината е, че с породени е много трудно, защото хем са на близка възраст, хем имат различни нужди. Едното го учиш на гърне, другото пълзи из цялата къща, едното го учиш да яде с лъжица, другото се тръшка за манджата, едното спи на обед, другото вече не и иска да думка на барабан... Като поотраснат май е по-лесно, поне ще се заиграват заедно.

За хранането, предлагайте храни, които може да яде с ръце, така няма да се мота с лъжицата. За памперса, идва лято, махаш килими, слагаш гащи и водиш на тоалетна или гърне през час. Децата копират едно от друго, опирайте се да стимулирате това в ежедневието - обличане/събличане, обуване/събуване, хранане и т.н.
Виж целия пост
# 16
Благодаря на всички отзовали се за разбирането и положителното отношение. 🌺
Осъзнала съм отдавна, че няма как отглеждане на деца да мине без трудности, особено от самотна майка, не, че не се чувствах като такава и като имаше "мъж" в семейството.
В този ред на мисли, на въпроса дали имам помощ от таткото, особено като мъжки пример за сина, ще кажа, че е минимална и сега, както и когато бяхме семейство. А иначе знам колко е важно това за едно момченце, защото има неща, които е трудно за майката да обясни и покаже, но опитвам да бъда и майка и баща за децата.
Със съня нещата са по-поносими от преди, но от непрекъснатите грижи през деня, вече имам непоносима умора до такава степен, че понякога наистина не се чувствам окей физически и едва намирам сили да мръдна, а паралелно с това, нервите ми постоянно са пред избухване от глупостите на малчугана.
През лятото със сигурност ще махам памперса на сина. Чувала съм от не една майка, че това е най-подходящото време от годината и най-ефективния метод за отказване на памперсите. Ако синът ми стане самостоятелен поне в това отношение, това ще е голямо улеснение и като разход, защото всичките разходи (освен грижи) по децата , също се падат изцяло на мен.
Дъщеря ми скоро смятам да я приучвам към гърне и да яде сама, поне храни, които не изискват употреба на прибори.
За нея за съжаление няма места в яслите наблизо, но наесен би трябвало да се обадят да ме уведомят дали е приет синът ми, подадох документи и за двамата мин. месец.
Надявам се да са здрави, защото аз лично мисля, че това ще е плюс за всички ни. Ще мога да работя и да имаме по-висок доход, имам и отчаяна нужда от повече социален живот (!) а сега съм като вързана, отказвам на приятели дори когато ме канят на кратко пътуване или излизане, не мога даже до магазин да мръдна без децата, дори и да са с някого, те създават паника и какафония и изобщо сега дори не съм себе си, а само и единствено 24/7 мама.
Виж целия пост
# 17
Аз съм единствен родител на две деца, при мен момичето е по-голямо. У дома няма мъж, баща ми почина отдавна, братя и сестри нямам. Аз си учих детето да пишка право и да се обслужва сам. Не е било проблем. Живее с три жени, вдига дъската на тоалетната, пуска я след ползване.
Виж целия пост
# 18
Аз съм единствен родител на две деца, при мен момичето е по-голямо. У дома няма мъж, баща ми почина отдавна, братя и сестри нямам. Аз си учих детето да пишка право и да се обслужва сам. Не е било проблем. Живее с три жени, вдига дъската на тоалетната, пуска я след ползване.
При нас проблемът е, че малкият може всичко, но му липсва желание. Един път прави нещо, друг път просто не иска и чака на мен. Например сутрин вместо да си вземе гърнето, както го уча и да свали гащи и панталони, той идва, посочва към гениталиите си, примерно,че е наакан или напишкан и се изляга на леглото и чака да го преоблека.
Виж целия пост
# 19
Да, защото иска да продължи да бъде бебе и да бъде обслужван като сестричката си. Иска вниманието, което получава тя.
Виж целия пост
# 20
Първо, няма хора, които на 8/15/25/40 години са с памперс и майка им ги храни с лъжичка в устата. Така че за нищо не си закъсняла. За храненето начинът е един- оставяш го, колкото ял, толкова. Като огладнее- сервираш същото. Ще погладува известно време, после ще схване. Като успее да се нахрани почеаш бурно да се радваш и да го хвалил. Възрастните ядете заедно с него, за да давате пример, но малката не я храниш вече пред него или преди неговото ядене, за да не ревнува и да не се глези. За памперса - сваляш го от раз лятото име го връщаш повече. Дори да прави бели до есента, в яслата ще го научат.
Знам, че на думи звучи лесно, с на практика е оти невъзможно. И моите са породени, аз на втората година на малката бях вече тотално изтерясала. Но ще видиш, че и това ще мине и друго ще дойде. Яслата помага много за самостоятелността- дори да не успееш сега, там ще напреднат. Просто са в среда без мама и никой не се смилява над тях и не ги глези
Виж целия пост
# 21
Да, защото иска да продължи да бъде бебе и да бъде обслужван като сестричката си. Иска вниманието, което получава тя.
Честно казано не бях се замисляла за това. Отдавах го на това, че понякога гледам да свърша аз работата, за да стане по-бързо, когато предстоят някакви ангажименти, защото ако чакам той сам да се накани да се нахрани може да мине и целият ден. 😃 Понякога колкото и смешно да звучи, го отдавам на мързела и липсата на инициативност при бащиния му род, където доста хора по мъжка линия са така.
Първо, няма хора, които на 8/15/25/40 години са с памперс и майка им ги храни с лъжичка в устата. Така че за нищо не си закъсняла. За храненето начинът е един- оставяш го, колкото ял, толкова. Като огладнее- сервираш същото. Ще погладува известно време, после ще схване. Като успее да се нахрани почеаш бурно да се радваш и да го хвалил. Възрастните ядете заедно с него, за да давате пример, но малката не я храниш вече пред него или преди неговото ядене, за да не ревнува и да не се глези. За памперса - сваляш го от раз лятото име го връщаш повече. Дори да прави бели до есента, в яслата ще го научат.
Знам, че на думи звучи лесно, с на практика е оти невъзможно. И моите са породени, аз на втората година на малката бях вече тотално изтерясала. Но ще видиш, че и това ще мине и друго ще дойде. Яслата помага много за самостоятелността- дори да не успееш сега, там ще напреднат. Просто са в среда без мама и никой не се смилява над тях и не ги глези
И аз съм на мнение, че яслата е голяма помощ за майката, там усещат, че нямат друг избор и стават самостоятелни. Специално отношение към никого няма да има - нито там, нито занапред в живота и затова колкото по-малки се подготвят, толкова по-добре за тях. И така е, няма до 20 години да е така, макар, че познавам 35 годишни "бебета". Навици трябва да се създават от най-ранна възраст, иначе послвдствията са ужасни. Не искам да отглеждам готованковци, а самостоятелни и инициативни хора.
Виж целия пост
# 22
Да, в детската градина ще се научат, но по мои впечатления, когато детето е на етап да разбира какво се изисква от него, но да не го прави по някакви причини, помага и всяка промяна на обстановката. Приятелка разправяше за нейното дете. Голямо вече, близо 3-годишно, иска си адаптираното мляко. Отишли на море - няма адаптирано мляко, там не продават. Върнали се от морето, не поискало пак АМ. Аз пътувах с дъщеря си, 2-3 дни на гости при роднини, следващите 1-2 дни в друг град, после в трети. Пътуваме с обществен транспорт, с минимум багаж. Не искаше до тогава на тоалетна чиния да сяда, в гърнето само пишкаше, за акото се стиска до барабонки, след като махнах памперса, и съм се принуждавала еднократна пелена да ѝ сложа на земята, за да се изака. Ами нямах възможност гърнета да мъкна с багажа, нито да ѝ купувам във всеки град. Сложих я на тоалетната чиния да пишка, докато я придържам и ѝ обясних, че гърне няма, ако иска да пишка или да ака, трябва да го прави на тоалетната чиния.  Научи се, вкъщи, като се върнахме, продължи с допълнителна седалка върху тоалетната чиния. Изкарване от зоната на комфорт действа, ако правят нещо по нежелан начин, защото не искат, а не от неможене.
Виж целия пост
# 23
Всъщност той не иска за пораства толкова бързо, не е бил готов за ролята на батко и последствията на има няма 18-месечна възраст. За мен ще е грешка, ако само той тръгне на ясла преди да е готов. Може да се постигне ефект "Мама си има ново бебе и аз съм излишен". Пробвай да смениш подходя, особено ако е овен или лъв, абе зодия тип "Те ще ми кажат, че не мога/ че съм малък".
Виж целия пост
# 24
започвайте направо и двете деца едновременно да ги приучвате на гърне... така баткото ще има стимул да се справя по-добре от бебето... а малката е достатъчно голяма вече... моя звяр започнах  да я слагам на гърне на 6-7 месеца веднага след сън и след хапване... така свикна за какво е гърнето и после не сме имали проблеми.

с храната също пробвайте така... ясно е че по-малкото дете не може да се храни самостоятелно, но не пречи да пробва. пък после вие ше дохранвате и двамата... много похвали за всеки успех... 'ау, колко хубаво държиш лъжицата', ' еха, как добре изяде това' и така нататък...
Виж целия пост
# 25
И мен това са ме съветвали за породените - гледат се като близнаци. Голямото малко изостава, малкото мъчи да догонва, няма как. Едновременно ги учиш да ядат, на гърне, на градина… Макар че при мен голямото ходи на ясла и проблеми нямаме. Адаптира се и ходи с желание. Прекалено са малки на тази възраст, за да разсъдят, че другото дете остава с мама вкъщи.
Виж целия пост
# 26
Ще мине този период, бъдете силна! Понякога с момчетата е по-трудно, особено ако са инати. Имам две породени с 1 г и 11 месеца разлика, уж баткото е по-голям, но още е като бебе понякога. Пробвайте да го оставите да се облича сам, да яде, повече упоритост с памперса, нещата ще се получат. Недейте да обръщате внимание на това как ви обясняват, че на 1 г трябва да яде самостоятелно, да няма памперс и да се облича сам. Тези неща се случват, няма нужда да е на сила и на всяка цена. Просто търпение и упоритост. Аз съм от тези майки, които са пуснали рано детето си на ясла и честно казано за мен бе облекчение при наличието на две породени, но пуснах баткото преди да се роди малката, малко след като бях разбрала, че съм бременна. Не съжалявам, защото беше малък и лесно свикна, нямаше ревност, че го пускам едва ли не заради бебето и когато тя се роди, той вече беше свикнал на ясла. Но повечето майки с породени предпочитат да гледат дечицата си, което е супер. Просто аз прецених, че за баткото и за мен ще е по-добре така.
Ще се справите с всичко, наслаждавайте се доколкото можете,.защото колкото и да е клиширано, това са най-хубавите мигове. Аз например в началото се страхувах да остана с двамата (не че не ми се случваше), но с течение на времето бих казала, че даже искам да сме тримата заедно. Оставям понякога сина си вкъщи за ден и излизаме на разходка, шеметно е, но прекрасно. Помощ от баби и дядовци почти нямаме, така че гледаме да се оправяме.
Виж целия пост
# 27
В яслата пак не е гаранция, че ще го научат. Защото са смесени групите и като дойде някое 1-годишно, понякога по-големите, които вече са научени, регресират и започват да се държат като бебета. Имаше едно момиченце от групата на сина ми - нарочно се напишкваше и наакваше. Майката и лелките в яслата се бяха видели в чудо.
Виж целия пост
# 28
В яслата пак не е гаранция, че ще го научат. Защото са смесени групите и като дойде някое 1-годишно, понякога по-големите, които вече са научени, регресират и започват да се държат като бебета. Имаше едно момиченце от групата на сина ми - нарочно се напишкваше и наакваше. Майката и лелките в яслата се бяха видели в чудо.

Голяма работа - ще ходи до 3 годишен с памперс и ще го свали в градината. Не се филмирайте, всичко минава и се забравя. Моят големият хвана зверски стомашен вирус с повръщане и разстройство точно по-времето на сваляне на памперса. Съответно рязко започна да свързва гърнето и тоалетната с това си преживяване и абсолютно отказа повече да седне на тях. Докато още пробвах да се справя с проблема имахме момент, в който той без гащи през лятото, напълно гол, ходи му се до тоалетна много силно, търчи в кръг около гърнето, сложено в средата на хола и стиска колкото може само и само да не седне на него. В момента в който вече не можеше да стиска клекна ДО гърнето и си свърши работата на паркета. В яслата още първата седмица казаха да не мъчим детето и че няма шанс да свали памперса и срам не срам - изкара си така до градината. В градината отиде без памперс и повече не сложи, но и никога не седна там на тоалетна - случвало се е да стиска по цял ден, но никога не ходеше там. Оцеля детето и сега е дънгалак на 14 без памперс.
Малкото ми дете беше в същата ясла, при същите госпожи. При нея на първата седмица ми казаха точно обратното - готова е, не носете повече памперси. Нямам съм спомен да е имало сериозни инциденти.
Всяко дете е различно - не си навивайте на пръста, че трябва и ще успее да се справи с нещо толкова бързо, като останалите. Но пак казвам - 20 годишен хранен с лъжичка и с памперс няма. Буквално, не метафорично (за второто е ясно)
Виж целия пост
# 29
Все пак той си е доста малък, за да се очаква от него някаква самостоятелност. Той е на възраст, в която не може да си измисля игри и занимания сам или поне не за повече от няколко минутки, докато разглежда нещо ново. Ако нямаше второто дете, той щеше да е бебето вкъщи и нямаше да имаш очаквания да се държи като пораснал. Можеше да подражава на по-голям брат и да "дръпне" леко в порастването, но само в някои отношения и само понякога. Мъничък ти е и той.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия