Пълна липса на желание за самостоятелност

Да, реално е така, има време все пак да научи всичко необходимо. Опитвам се на най-елементарните неща да го науча, поне да яде сам и да използва гърне, именно поради факта, че имам и друго малко дете, подир което тепърва почва тичането, а съм самотен родител, не мога да си позволя помощница и ще е добре да се въведе самостоятелност от части, с цел улеснение. Грижите са наистина много за сам родител и е доста тежък периода.
Но той сякаш вместо са напредне, регресира. Ядеше храни, нарязани на парченца, вземайки си с ръка, сега само си играе и побутва парченцата и яде само като му се дава в устата, а да не говорим за храна с лъжичка или вилица - абсурд да си вземе, даже почва да реве като го карам. Ака и пишка в гащите без да даде никакъв израз на нещата, буквално имам две бебета, разликата е само в пола и че по-голямото тича, иначе в навици - нула.

Като не става со кротце, со благо, трябва си малко кютек 😁

Авторке, голямото ти дете е бебе все още, така че смали малко очакванията. И най-вече се успокой. Постовете ти звучат изнервено, а децата усещат кога нещо не е наред и те също се изнервят. Като не иска да се облича, облечи го набързо, ама без да викаш по него, без да му се сърдиш, без да му натякваш. Така и така няма да те разбере, само ти ще се изнервиш, а той ще се разреве. А и какво толкова би станало, ако излезе навън по пижама или с мръсните от ядене дрехи или без един чорап?! Като не си имала време за готвене, когато си имала тежък ден, дай му хляб с Филаделфия примерно, детска кухня, кифла, нещо, което обича и което знаеш, че ще изяде без драми. Изобщо гледай максимално да си улесниш ежедневието, без да се опитваш да гониш някакви норми и да се товариш с някакви очаквания. И се грижи за себе си, защото тепърва децата ще искат енергия и сили.

Синът ми махна памперса на 3 години и 4 месеца - добре че сме в чужбина и нито в яслата, нито в градината това беше проблем, в България, дори само за месец през лятото, и познати, и непознати изпадаха в потрес, като го видят с памперс. А истината е, че на около две години и половина пробвахме да махнем памперса - две седмици по 6-7 пъти дневно сменяхме дрехи, унищожихме няколко, пералнята не можеше да насмогне. Накрая просто му върнах памперса. И така в една януарска сутрин детето се събуди, каза, че му се пишка, само отиде в тоалетната и така приключихме с памперса. Без драми, навиквания, питане по 100 пъти дали му се пишка, награди и обвинения.

И виж дали някоя съседка, пенсионерка или не, би искала малко да се позанимава с голямото, докато ти примерно правиш нещо с малкото. Не всекидневно, от време на време.

Дете на 2.6 г е твърде малко, за да е самостоятелно. На тази възраст започнах да приучавам детето ми към гърне/тоалетна. Преди това имахме разпокъсани опити, но тя не искаше да седне и плачеше от гърнето. На родителската среща през юни преди първа група ни казаха, че деца с памперси не приемат, трябва да могат да ползват тоалетна сами, да се хранят сами, да се обличат сами. Ние бяхме до никъде. От раз махнах памперса, имаше доста инциденти в началото. Ходехме на разходка с по три-четири чифта резервни дрехи. Преобличала съм я в парка, дори на автобусна спирка на път към парка, седнала на еднократна постелка. Подканях, напомнях, водех я да чишка. Особено навън беше много трудно да се отпусне, отне ни седмици. С акото още по-трудно беше, тя не искаше да каже. Но до градината се бяха получили нещата. Преди градината (тя тръгна на 2.9 г) махнахме и памперса за обедния сън. В началото имаше много инциденти, всеки ден ми връщаха мокър протектор и пижама. Даже в будно състояние се начишкваше там, предполагам от стреса покрай промяната. Но свикна, нещата се наредиха.
В началото ѝ беше адски трудно да се храни сама, особено с лъжица, редовно ми я връщаха омазана с храна, въпреки че вкъщи правеше опити да яде сама от 1.6 г някъде. Научи се и на това, рядко вече има по някоя капка по блузата.
За обличането, аз си я обличах буквално до тръгването на градина. Тя не искаше и не можеше сама, изобщо. За около месец се научи, като за това време е ходила сборно една седмица. Помагах само за ръкави и чорапи.
Вече е на 3.5 г и разликата е осезаема, вече изобщо не дава нито да я храня (освен ако не се глези), нито ме иска до тоалетната с нея (ползва еднакво добре седалка и гърне), нито иска да ѝ помогна с обличането. Затваря се в нейната стая и му вика да вляза, когато е готова.
Децата се справят много по-добре сред други деца, буквално се учат едно от друго. Моето е от най-малките в групата, но догонва много успешно, а и в доста отношения изпреварва по-големите. Там средата е друга, правилата са други, всичко е различно. Ще свикне и ще се справя. Подкрепяйте го, не го укорявайте. Това е най-голямата грешка, която аз допуснах, когато я учех да ползва гърне/тоалетна. Ако направи беля в гащите, показвах, че не съм доволна. Усетих, че не съм на прав път и промених стратегията. Децата не бива да бъдат укорявани, а обичани и подкрепяни.
С едно дете съм, но разбирам колко е трудно. Всичко ще си дойде на мястото.
По отношение на малкото дете - осигурете му безопасна среда и го оставете само да проходи. Много по-лесно е и за детето, и за майката. Дъщеря ми проходи на 1.2 г сама, аз не зная какво е да ходи за две ръце и да ме боли кръста. Пускахме я да лази на пода вкъщи, тя си се изправяше, научи се да сяда назад, вместо да пада напред, научи се да ходи по мебелите и после направо се отпусна да ходи за една ръка на 1.1 г. След месец вече ходеше съвсем сама, а след още месец не можех да я стигна.
Кураж, трудно е, но и това ще мине. Бъдете до децата си. Ще се научат рано или късно на всичко.

Разбирам авторката, макар че децата ми са близнаци, тоест в нейния случай според мен е още по- трудно. На мен също ми беше омръзнало да ги храня в устата, преобличам, сменям памперси и мия дупета на две малки човечета.

Истината обаче е, че на тази възраст очакванията за самостоятелност са нереалистични (разбира се има и такива деца, но са по-скоро изключение). На 2 години и половина моите нито бяха научени да ползват гърне/тоалетна, нито можеха да се облекат и обуят, а храненето беше глезене и цапане.
Пуснах ги на ясла малко след 2 години, неможещи нищо от изброените. Чувствах се зле, защото очевидно имаше много по-напреднали и самостоятелни деца, но с малко помощ от персонала, до края на годината имаха огромен напредък, включително и с проговарянето.

Съветът ми към авторката е да пусне по- голямото дете на градина, излизайки от семейната среда там бързо се научават да се обслужват, доколкото е възможно за възрастта. Емоционално е трудно и за детето, и за майката, но от практична гледна точка за придобиване на полезни навици и самостоятелност смятам, че това е правилното решение.

Търпение и кураж за авторката, най- трудното вече сте го минали

Здравейте! Разбирам напълно колко е изтощително и обезсърчително това, през което преминавате. Да гледаш две малки деца, едното от които не показва никакво желание за самостоятелност, е наистина огромно предизвикателство. Не се отчайвайте, не сте сама! Много майки минаваме през подобни периоди и е напълно нормално да се чувствате така.

За гърнето приучаването е много индивидуално. Моето дете например прояви интерес към гърнето чак след като навърши 3 години. Преди това, колкото и да опитвах, нямаше никакъв резултат. Това, че казва "ака/ако" без причина, показва, че осъзнава думите, но все още не ги свързва с реалните си нужди. Не го насилвайте. Може да пробвате да го оставяте за кратко без памперс у дома, особено след сън или хранене, и да му предлагате гърнето без натиск. Важно е да е спокойно и игра. Ако има някой анимационен герой, който харесва, може да му покажете клипчета как "героят" използва гърне. Постепенно ще се случи.
Относно храненето и обличането на две години и половина е съвсем нормално да не е толкова самостоятелен. Много деца на тази възраст все още не се хранят сами чисто и имат нужда от помощ за обличане. За храненето пробвайте да му давате храни, които може да яде с ръце парченца плодове, зеленчуци, макарони. Това може да му изгради увереност и да го накара да се чувства по-независим. Когато яде с лъжичка, може да седнете до него и да го храните заедно, като вие държите неговата ръчичка, а той да загребва. С времето ще стане по-добър. За обличането започнете с нещо малко, което може да направи сам, например да си обуе чорапите (дори и накриво) или да си събуе панталонките. Хвалете го за всеки малък напредък, дори и да не е перфектно.
За речта на тази възраст е важно да му говорите много, да четете книжки, да пеете песнички. Може да му задавате въпроси, които изискват повече от "да" или "не" като отговор. Ако наистина сте притеснена, консултация с логопед може да ви даде насоки.
Що се отнася до яслата много деца правят голям скок в самостоятелността, когато тръгнат там. Обстановката, другите деца, необходимостта да се справят сами (дори и с помощ от лелките) ги стимулира. Не се притеснявайте, че няма да е самостоятелен. Адаптацията може да отнеме време, но ще се научи. Яслата е прекрасно място за изграждане на навици и социални умения.
Най-важното е да не се самообвинявате и да си дадете почивка. Вие сте майка на две малки деца и това е изключително трудна задача. Потърсете помощ от съпруга си, баби, приятелки, дори един час за вас ще ви се отрази добре. Нервите ви са важни! Когато вие сте спокойна, и децата ще го усетят.
Всичко това е процес и всяко дете се развива с различно темпо. Бъдете търпелива и постоянна, но и не се претоварвайте.

Да не те отчайвам, ама момченцата са така. Моят син беше тотално залепен за мен до към втори клас. По отношение на хранене и тоалетна се научи бързо, но пък не искаше да ходи на градина и училище.
Всяко дете си е със свой собствен ритъм на порастване.

Здравейте, можете ли да вземете някакви книжки за деца, които ходят сами до тоалетна, сами се хранят и т.н.? Просто като идея. Можете ли да съберете по-голямото дете за игра с приятелчета, които са самостоятелни като хранене (може да опита да копира). Подкрепям, че яслата би ви била много полезна.

Тази тема овехтя.

Благодаря Ви, мисля, че няма да е лошо да придадем по-игрова нотка на процеса.
Искрено се надявам да го приемат в ДГ през есента, социализацията на едно дете с други деца винаги би се отразила много по-добре от отглеждане вкъщи максимално дълго, колкото и добре да е възпитавано детето у дома си..
Продължаваме да нямаме напредък в повечето отношения, доволна съм само, че обогатява речника си вече. Започна да удря без причина (и то само жените от семейството), страшно е привързан към единия си дядо, но и много се лигави пред него, защото знае, че ще му се угоди (крещене, настояване на неговото, откази да върви, ако не е накъдето детето поиска и т.н.)
Държи се нормално в мое присъствие, но в присъствието на други хора не мога да се справям с него. Мисля, че ще търсим специалист, защото нещата никак не отиват на добре и не знам защо. Поведенчески проблеми или просто крив характер е в основата, а може би и двете. Но искам отново да намеря път и подход към това дете, а имам чувството, че просто губя връзката с детето, а е 24/7 плътно с мен. Отчаяна, разочарована съм и не знам как ще се справя..  Не пожелавам на никого да остава самотен родител и то с две малки деца.