Осиновяване на дете над 4 години

Не пречи да прочетете малко. За бебета, дори и да не са бели се чака. Чака се и за по-големи деца. Желаещите да осиновят са около 4-5 пъти повече от подходящите за осиновяване деца. Около три години е чакането за дете до 3-4 годишна възраст, без изразени ромски черти, относително здраво към момента, без фамилна обремененост, без претенции за пол. 
Теоретично за дете на 5-7 годинки би трябвало да е малко по-бързо, тъй като желаещите са по-малко, но от друга страна и децата, подходящи за осиновяване са по-малко.
Самата процедура по одобряването е вписването в регистъра на чакащите трае 3 месеца, струва около 30-50 лева такси за документи, ако вече не са премахнати някои от тях.
Да се подготви за 1-2 години чакане, а ако сложи ограничения за пол и произход, може и 3-4 години да чака. От друга страна периодът на чакане е период за подготовка да приеме дете, което не е родила. Служи за премисляне на собствените нагласи и готовност. Може да се променя профила на детето през това време.

Благодаря за бързата реакция! )) Профилът на роднината ми (сама, неомъжвана, на 45 години) слага ли я в специална категория на осиновители с по-малки шансове? А осиновяване на по-големи деца допуска ли време за опознаване с детето? Все пак това е вече дете с характер, с навици…изобщо какъв е механизмът на представяне на предлаганото дете? Снимка, среща?

Не, всеки има шанс равен с другите, стига да е одобрен за осиновител е да бъде вписан в регистъра на кандидат осиновителите. Обикновено зависи от очакванията на кандидата за дете, тека наречените критерии или изсквания. Колкото повече ограничения, толкова по-бавно става, просто защото няма да бъде разглеждан за всяко дете, което не попада в критериите му.
Да, дава се време за опознаване,  за мислене и срещи е един месец от първата среща в РДСП, на която кандидатът вижда снимка е се запознава с досието на детето. След това го питат иска ли среща с детето. Имайте предвид, че по-големите деца разбират за какво са тези срещи и не е желателно да се протака един месец, да се правят срещи и накрая кандидатът да размисли и да се откаже. Но да, 3-4 срещи до делото трябва да има. След като реши и подаде документи е добре да опознава детето. За дело се чака около 3-4 седмици, само Стара Загора протакаха по три месеца, сега не знам как е при тях. Седмица след делото решението влиза в сила и си взема детето.
Майчинство платено може да ползва само до 5-ия рожден ден на детето, след това до навършване на 8 годишна възраст има право на 12 месеца неплатен отпуск за гледане на дете.
След осиновяването има право на еднократна помощ за осиновяване като за първа дете, на детски надбавки за осиновено дете - не се градят доходите, сумата е като за родено дете, т.е 50-55 лева, на данъчно облекчение за дете от годината, в която го осинови. В някои градове дават предимство за прием в градина, за училище би трябвало да  е първа група по адреса на осиновителя, ако самият той е живял на този адрес над 3 години.

Пак благодаря! За момента майчинство и надбавки не са в центъра на интереса й, но информацията е ценна и ще я запазя. Мисля, че ще започва процедурата по регистрация… (до сега правеше опити да забременее, но не се получи((() Посъветвах я да действа успоредно, но не ме послуша… изгуби време…(((. Имате ли някакви съвети за началото? Добре ли е да сложи ограничения, или да кандидатства за всичко възможно, щом има право да отказва всеки път? Колко пъти може да откаже и това прави ли лошо впечатление?

Добре е да премисли внимателно какво дете може да приеме.
Добре е да е наясно, че:
 * Над 50% от децата в регистъра са от ромски произход
 * В регистъра има около 900 деца на възраст от 0 до 18 години. Тези деца са с различни произход, пол, здравословно състояние, част от тях са от групи братя и сестри. Някои са преживели насилие.
 * Децата по правило са от не проследявани бременности, от бедни семейства, майките са се хранили непълноценно, пушили, употребявали алкохол, т.е с не най-добрата генетика
 * Децата са преживели така наречената първична рана при изоставянето си или отнемането им от биологичното семейство. Това е травмата, което се получава при разделянето на бебето/ детето от биологична майка. Не е за подценяване, защото води до нарушена привързаност.
 * Различни обучителни затруднения се срещат по-често при осиновените деца, отколкото при децата, които се отглеждат в семействата си.
 * нужно е да пъти повече време в семейството отколкото детето е прекарала в институция. Наваксването и одомашняването не се случват с магическа пръчица. Най-голямата грешка е сравняването с децата, които са от средно статистическо семейство е нагоре. Разликата е огромна и се преодолява трудно и бавно. Обществото рядко проявява разбиране към нуждите на осиновеното дете и защо то не е като домашното обгрижено дете на същата възраст.
 * не пришпорвайте нещата. Често пъти близки и приятели влияят негативно на бъдещата майка с коментари колко деца има и как не й дават, колко е тромаво всичко и подобни. Системата действа и срещата с детето става, когато дойде моментът за това.
Моят съвет е да посочи дете от 0 до 6 години. Ако изключим ромския произход, това удължава чакането, добре е поне по пол да не слага ограничения. Защо до 6 години? За да има поне една година до училище да се адаптират взаимно с детето. Това ще облекчи адаптацията на детето в училищна среда. След това да търси училище, което е малко и обикновено, а не елитно. Елитните училища в повечето случаи не са за осиновеното дете, натискът е твърде голям, а програмата е еднаква.

В досието на детето пише ли задължително ако има някакви доказани заболявания, или не? За среща с детето се ходи до града, в който се намира вероятно? А срещата се прави в институцията, или се допуска извеждане? В присъствието на служител ли е, или насаме (за по-големите)? А има ли още по-големи деца, вече ученици, и къде живеят докато (ако) ги осиновят?

Има деца на възраст до 18 години.
Живеят в ЦНСТ или приемно семейство.
Срещите се провеждат в присъствието на социален работник, викат осиновителите там, където е детето, местните социални водят случая, делото се гледа по местоживеене на детето. Ако е в ЦНСТ не може да бъде извеждано, ако е в приемно семейство може да се правят срещи навън в присъствието на приемните родители и социален служител. Възможно е социалните за проявят деликатност и да са някъде настрани, на по принцип са длъжни да присъстват. Ако детето не е в областния град, приемното семейство не може да го изведе от селото или града без да уведоми социалните. След това в съда РДСП препоръчва осиновяването и на база тези срещи.
Относно заболяванията зависи кой как си върши работата. Би следвало да са вписани, на пък могат да Ви прочетат избирателно информацията, досието не се дава в ръцете на кандидата. Ще получи документите след осиновяването. И не, детето няма да е в идеално здраве. Относно фамилна обремененост може и нищо да не е вписано, с цел детето да не получи отказ, а може и да не е известно.

Още в първите стъпчици човек се сблъсква с пороците на правилата и законите(((  Щом имат право да скрият нещо, което ще се види още в първия момент след осиновяването при прочитане на досието!

Осиновяването е риск от неизвестна генетика. Няма как да се предвиди всичко. Ама то и да го родиш пак не се знае какво скрито дреме във всеки от нас и може да се прояви в поколението. Не случайно е приказката, че се наследява до девето коляно. Въобще за успешното осиновяване е добре човек да тръгва с по-малко очаквания и с отворено сърце.
И трябва да е много внимателен, когато се насочва към по-голямо и осъзнато дете. 5-7-10 годишното много добре разбира, че го оглеждат и преценяват и се надява да го вземат. Всеки отказ там е нова травма. Първичната рана е това, което чувстват децата - "Аз не съм бил достатъчно добър, щом майка ми се е отказала от мен, значи не заслужавам нещо добро". Адски трудно се печели доверие и се бори такава травма. Всеки отказ отваря раната  "Ето и те не ме искат". Възможно е детето да има нужда от психолог, понякога и от логопед или друг специалист.

Много благодаря за всичко! Личи, че имате опит… ще питам още, тепърва ще ми възникват въпроси…А като цяло - занимавам се от 20 години с недвижими имоти и знам от опит, че често човек се “влюбва” при оглед в някое жилище, което доста се разминава с първоначалните му критерии. Може би и с дечицата е така?

Осиновяванията са много трудни в България. Но не е невъзможно. Моя близка - неомъжена,  си осинови две деца последователно, но са ромчета. Тя обаче с много грижа и любов си ги гледа и двете деца са отличници, много добре възпитани и умни.
Вашата приятелка може да пробва да си роди свое с дарителска сперма, а ако не иска да ражда, просто подготвя документите и чака.

За бяло бебе няма шанс. Има за червено, розово, жълто, синьо, лилаво, зелено, и оранжево на тъмно-сини звездички. Това предайте на 45-годишната си неомъжена близка роднина. Доста расистки постинг. Ако случайно не сте забелязал, де.

не искам да звуча грубо, но има ли значение тенът на детето? или го искаш, или не. то и като е твое не се знае какво ще излезе - има позната с момче, което е одрало кожата на един прадядо. майката е като сиренце, таткото леко по-тъмен, а юнакът със завиден тен. първоначално хората си мислят, че не е тяхно, но гените не питат.
моят син е изключително светъл. като бебе миглите му бяха даже като бели.
но по темата, осиновяването е огромна стъпка, пак си е семейно планиране с или без 2ри родител. имах колежка в предна фирма, разведе се на 41 и осинови дете. 4 години го чака това дете, ако знаеш как плака като се похвали че си има момченце. плака от радост! детето беше на 3, от малцинствата - тя го учи да говори добре, да ходи на гърне, изобщо всичко на което се учи дете. сега е на 14, готви се за гимназията. отличник, спортист - но като всяко дете си иска работа, любов и желание.

Розмариня, на мен ми направи впечатление колко подробно се разпитва за нещо, което евентуално да направи друг човек. По принцип, човек, който иска да предприеме крачка сам пита и разпитва иначе става малко като развален телефон.