МАРТЕНСКИТЕ бебета са вече деца - време на смях, тръшкане и номерца <3 - Тема 4

So close, блягодарим  за новата тема!
 kinira , честито и лека бременност! Явно пак ще сме си другарчета 😘

Kinira, лека  бременност и честито от мен! Пиши редовно как си, дано мине леко.

Мами, как са децата ви с тръшкането?

Благодаря за новата тема!
kinira, честито. Да е лека и безпроблемна бременността!

При нас не бих казала, че има изявено тръшкане. Понякога се случва, но щом не ми е направило впечатление, значи е в границите на търпимото. Надявам се да нямаме някакви екшъни.

На нас ни предстои от утре започване на полудневна форма на посещение в един детски център. Адаптацията няма да е лека. Вече 4 пъти ходихме за по час - час и нещо, но не може да се отпусне, постоянно е залепена за мен, не иска да контактува с другите деца, ако някое дете се разпищи, започва да плаче. Промени поведението си и на площадката, с децата с които редовно се срещаме - не си подава ръчичката, за да се разхождат, както беше преди, бяга, когато някое дете я приближи... Имам усещането, че изпуснахме момента за пускане на градина. Миналата есен щеше да се справи с такава промяна, но сега вече е по-осъзната и си има вече своите страхове и предпочитания.
Някой има ли приет за държавна градина (София) сега от първото класиране през май? Моята дъщеря не я приеха. Добре, че има запазено място в ЧДГ.

Благодаря за темата, много весело заглавие.

Ние не сме приети на държавна, както се и очакваше. От 2м ходи на часна градина и вече боледува 3-4 пъти, но най- сетне се отпусна там. Бяха нужни 2м, за да спре да плаче, да ме търси и да започне да играе.
През тези 2м се тръшкаше и ревеше за всяко нещо след градината, както и Ев каза - бяга от приятелчетата си, та мисля че е нормална фаза това. Просто стресът, през който преминават мъниците е много голям. То ние като сменим работа пак се адаптираме, а какво остава за малко дете,което в общия случай е свикнало само с мама. Тежко е в началото, но после се подобряват нещата.

Благодаря ви момичетата за подкрепата. Иначе бяхте говорили по-рано за годините. Първото го родих на 29 и сега живот и здраве второ на 31, тайно си мисля и за 3то, но там има много въпросителни.

Моята дъщеря не е сред приетите, малко ме е яд, че в последния момента се размениха нещата и е имала шанс в градината на 2ро място, а не в тази на 1во, но това се е случи 30мин някъде преди затваряне на системата. Аз се чудя дали на класиранията август да не я пусна за градинските групи да участва, но пък после се замислям, че може би ще й дойдат много промени по едно и също време, защото бебето се очаква ноември тя да ходи на ново място септември/октомври и май ще се откажа от този план и ще стискам палци за 1ва градинска група догодина, в нашия район с 15те й точки даже имаше приличен шанс за влизане, пак на жребии разбира се, но да.

За тръшкането не съм сигурна, моят по-голям проблем в момента е как решава нещо и тръгва на някъде. Примерно вчера на гости сме при баба й и там вижда площадката, на която ходи и казва ооо пързалката и просто отива до врата обува се и е готова да излиза и да тръгва. Даже може и да тръгне, ако не си затворил вратата. Вкъщо се случва да играе нещо и да се развали/счупи и тя казва, о отивам да купя ново до Лидл примерно и пак обува си обувките и е готова да излиза. Навън понякога тича без да ме чака и без да ме предупреди. Като я взимам от кооператива понякога казва, че много й се тича и аз съм добре, сега ще отидем на място където може да се тича и тя е търпелива и отиваме, но понякога започва да тича ей така, без да казва нищо. Говорим, че трябва да изчака мама или тате да са с нея или пък баба/дядо и тогава да тръгва на някъде, но за сега няма голям резултат, трябва да си на 8 очи.

Plamena.., благодаря за включването и че сподели как е било при вас! Аз от доста време обяснявам на дъщеря ми за детската градина, но те си го преживяват по свой си начин. Ще се опитам и аз да бъда по-спокойна и да ѝ вдъхвам увереност, доколкото мога.

kinira, имаш време и за трето. Дано всичко се случи така, както го искате. Аз родих реално 2 месеца преди да навърша 39. Много искахме второ, но с времето след раждането не посмяхме да действаме. При нас пак трябваше да е инвитро, а аз честно казано не искам повече да се подлагам на такива процедури.

Ние също имахме добър шанс за държавна, но в крайна сметка накрая не е имала късмет - получила е най-големия номер. Аз също съм си мислила за възможността за сменен набор през август, обаче като виждам как са към момента нещата с адаптацията, бих се въздържала, освен ако няма някакво подобрение. Другото, което ме възпира, е все пак разликата между децата, която ще има, защото все още се усеща такава.

А относно тичането без предупреждение, предполагам е период. Според мен трябва да продължавате да ѝ говорите. В някакъв момент ще престане да го прави и нещо друго ще ѝ привлече интерес.

Искрено съчувствам на всички Софийски майки и деца. При нас в провинцията яслена група от 7 деца се обслужва от 4 (четири) души персонал. И както се досещате не всеки ден са по 7.

Ев, постоянно повтаряй, че мама и тате ще дойдат да я вземат. При нас това помогна, сега даже той си го повтаря. Преди казваше ,че плаче в градинката за мама и тате. Сега вече казва,че не плаче, защото мама и тате ще дойдат.

И също нещо,което мисля, че помогна, е валидирането на емоцията. От сутринта се почваше с хленчене и повтаряне как не иска на градина и аз все повтарях,  че го разбирам и т.н, но един ден го хванах да обяснява на кучето,че не иска на градина и от там нататък при всяко отиване на градината търсим да видим по пътя кучета, котки, гълъби, на които да се оплаче, че не иска на градина. 'А на този гълъб май още не си му казал, че не искаш на градинка' и той веднага му казва. Сякаш го успокоява това.

Също посредата на пътя имаме едно местенце, дето спираме да се гушнем.

Бях взела няколко книжки за градината, бях разпечатала снимки на градината, но не помогнаха. Трябва си време. Честно казано не вярвах, че ще го видя спокоен там, защото той не е като другите деца да реве 5мин и после да се успокои и да се заиграе, а си реве плътно цял ден (овнешка работа).

Plamena.., благодаря за насоките. Със сигурност ще ги приложа. И аз се опитвам всеки път да ѝ валидирам чувствата, за да се почувства по-уверена.

Момичета, ако не се лъжа, скоро има ново класиране. Следете нещата, защото може пък да приемат децата.

В нашата частна ясла казаха, че мъници под 2 г. се адаптират по-бързо, затова го пуснах октомври. Но съм сигурна, че и по-големите ще свикнат скоро, всичко ще е наред.

dariVale,  блазе Ви за местата в яслите. А персоналът добър ли е?

Мисля, че да. Децата са малко и успяват да ги обгрижват. Така, че трудно могат да се проявят като не добри. Имат разни занимания, качват дори снимки в затворена Фб група.

kinira , видях че твоето дете ходи на кооператив. Обмислям такава възможност за в бъдеще. Може ли да споделиш там как се случват нещата, какви задължения имат родителите и каквото друго по- интересно се сетиш? Ако искаш може и на лично, за да не спамим тук.

lady25 В кооператива, който сме нашите родителски задължения за момента са 2 пъти месечно готвене и чистене. Като по-старите родители вече заели роли в менажиране на фейсбук страница, опис на финсиите, правене на графици и т.н. Имаме месечна такса, като имаме и допълнителен разходка за допълнителни занимания, като 2 пъти седмично имат танци и музика и всеки месец си разделяме разходите за учителите по танци и музика в зависимост кои деца са присъствали. Ако нещо повече те интересува на линия съм за въпроси.

До колкото стана ясно в общи линии и при нас ще е така. А как се справя детенцето с възрастовата разлика, защото при нас се очертава Алекс да е най- малкия. Другите деца са с 1,2 3 години по-големи. Голяма дилема ми е. Хем не искам да го местя от Монтесори яслата, хем до септември почти всички деца от неговата група ще са напуснали и ще остане с новите и по- малки дечица. Ако зависеше само от мен бих го записала в кооператива и да си кара там, докато може, но на баща му хич не му се плаща такса и ако го приемат на ДГ другата година ще станат 3 местения за година и половина. Ох, голяма дилема ми е 🤯