Живот на кантар - тема 7 - финал и след него...

  • 189 572
  • 3 451
# 420
Каквото и да си говорим Пефтичева в противна. Поведението й е дразнещо.
Виж целия пост
# 421
Гледам и аз Пефтичева, обянсява, че има 54кг мускуална маса и ѝ оставали само 7 кг за сваляне. Това бил максимумът, на който тялото ѝ било способно. Тя е 85 кг, определено може да свали повече от 7 кг. Не, че е длъжна да е 60 кг, даже мисля, че повечето не целят такива килограми, но все пак точно Виолета не изглежда още на килограмите си. Някакви нелепи оправдания прави. Като не ѝ се занимава, да пада под 78 кг, ок, нека бъде честна, защо е нужно това.

Аз и обяснявам като на колега, виж, да не става смешна и да се излага, разбрала е грешно, човека е искал да каже 54 кг телесна маса, от което мускула да е най-много 50% от това... защото не останаха килограми за органи, кръв, фация и какво ли още там... но контрата беше, че тя много добре знаела какво и казал човека и че от 2020 тренира активно фитнес с тежести и ми запуши устата набъррррже Simple Smile

Аз не съм гледала предаването🤭, ще ме извините, щото не гледам тв, обаче вече "познавам" всички участници... от социалните мрежи.🤣
Та - точно за тия 54 кг мускули ми е думата... 🤭
Нямам никакво специално отношение към жената (бе, дразнеща е, ма не ми пречи🤭), ама много се излага така. Видях, пишат ѝ хората, че не е разбрала, тя си знае нейното... Явно смята, че за 5 г. тренировки се правят 54 кг. мускулна маса. Тя затова е тежка, бе, не от дебелина. 🤭
(Са, то за три месеца - ясно, че 60 кг не може да стане, ама според мене точно това е правилното тегло за нея, иначе ще си е все в категория пухкаво-заоблени... такива са моите виждания. )

Та, за мускулната маса - огромен мускулест мъж сигурно трудно може да има толкова - допитах се до моите мъже, които са активно трениращи от години, пък и доста грамотни в медицинско отношение, не само в тежките тренировки - ми, смяха се с глас, като видяха Кой го твърди. 🤭
И ми изчислиха на моето дребно тяло (цялото тежащо някъде колкото мускулите на Виолета) - има-нема - 10-тина кг мускули. Синът ми, който е над 185 см висок, над 100 кг, само мускули, не съвсем чист, но не и мазен, щото не му се занимава, изчисли, че неговата мускулна маса едва ли има и 30 кг, около 25-6 вероятно (не знам тия калкулатори колко са валидни)
Но добре се позабавлявахме на неин гръб, де, сега ще ни е нещо като меме това с 54-те кг. мускулна маса. 🤭

Надявам се участниците да са отговорни към себе си и да осъзнават, че отслабването е първата крачка, следващата, доста по-трудна - е задържането на резултата.
Скрит текст:
Не съм била в това положение, Слава Богу, налагало ми се е да свалям макс. 15 кг - след бременност, но много от хората с излишни кг и затлъстяване имат едно такова сбъркано отношение към слабите хора - да не се бъркат, лесно им било на слабите, те не знаят какво е да си в това състояние и пр. недомислици.
Значи, лесно било... Мислят, че е даденост, ген и други глупости. Един човек цял живот е бил дисциплиниран, научил се е да се храни правилно, да поддържа тялото си, но Това е лесно, Тяхното сваляне на кг е геройство... Пиша го като човек, осъзнал от на 14-15-годишна възраст склонността си към пълнеене и взел мерки Още тогава. И не че се ограничавам, гладувам или нещо такова, а просто тялото ми не е кофа за боклук, друго няма да получа в този живот, затова го уважавам и се грижа за него, то е единственият дом, в който ще живея завинаги и няма алтернатива.
Бъдете здрави и уважавайте телата си. 🤗🍀🤗
Много прочувствено се получи🤭, не ми се смейте, аз съм чувствителен човек и съчувствам на всяко човешко същество - а дебелите хора са болни, затлъстяването е болест, но лечението ѝ зависи основно от болния - от осъзнаването на проблема.
Виж целия пост
# 422
Да, и мен това ме дразни, че едва ли не е по-голямо геройство да свалиш 30-50 кг, отколкото да се грижиш да не ги качиш. Тези хора повечето си плюскаха яко. Аз от дете си живея с мисълта, че съм висока/едра и че имам склонност към лакомия, и така никога не съм се отпускала да плюскам, защото се знам. Със сигурност не живея здравословно и не се храня здравословно, ама се усещам да не ям тавите с манджа и баница, нито по 20 шоколада седмично и 5 чипса на ден или през половин час нещо да лапам.
Виж целия пост
# 423
Аз съм сигурна, че плюскането не за всеки е въпрос на това, че просто си решил да плюскаш или не.
Тотално се пренебрегва фактът зависимост, който си е чисто психологически.
Не всички сме скали от гранит.
Виж целия пост
# 424
Да, аз вече не се и обаждам по тези теми. Истина е, че човек, който не е дебел цял живот, не може да разбере зависимостта. Аз например съм успяла да спра да пуша, така че съм наясно с пристрастеността и откопчаването от нея и знам, че тази към храната е най-тежката за някои хора като мен. Сигурна съм, че след време медицината ще има достатъчно изследвания и ще се разбере по-добре тая химия в главата. Никой не иска да е дебел Simple Smile
Виж целия пост
# 425
Психиката играе огромна роля,Ани многократно каза че когато нещо е било разстроена е посягала към вредни храни. Дори след плюса на кантара си каза,че преди е щяла да отиде и да се натъпче. Емоционалното хранене е наистина проблем и не напразно в предаването също им бяха осигурили психолог.
Според мен много малко хора са дебели защото просто обичат храната и се тъпчат, повечето имат по-дълбоки проблеми и липси и се утешават с нея.
Виж целия пост
# 426
Да, аз вече не се и обаждам по тези теми. Истина е, че човек, който не е дебел цял живот, не може да разбере зависимостта. Аз например съм успяла да спра да пуша, така че съм наясно с пристрастеността и откопчаването от нея и знам, че тази към храната е най-тежката за някои хора като мен. Сигурна съм, че след време медицината ще има достатъчно изследвания и ще се разбере по-добре тая химия в главата. Никой не иска да е дебел Simple Smile

Със сигурност има доста хора с генетична, физиологична, психическа и пр. предразположеност за пристрастеност към цигари, алкохол, наркотици или храна, но някакъв процент от тези хора успяват да не употребяват цигари, алкохол или наркотици, или да не злоупотребяват с храна. Има си го като рецесивен белег, но не му дават изява. Геройство за мен е това, да си знаеш, че имаш и да не започваш или да не тръгваш по пътя към пристрастяването.
Виж целия пост
# 427
Да, и мен това ме дразни, че едва ли не е по-голямо геройство да свалиш 30-50 кг, отколкото да се грижиш да не ги качиш. Тези хора повечето си плюскаха яко. Аз от дете си живея с мисълта, че съм висока/едра и че имам склонност към лакомия, и така никога не съм се отпускала да плюскам, защото се знам. Със сигурност не живея здравословно и не се храня здравословно, ама се усещам да не ям тавите с манджа и баница, нито по 20 шоколада седмично и 5 чипса на ден или през половин час нещо да лапам.
А ядат ли ти се все пак неудържимо?
При нашите от "кантара" не знам дали всички и доколко, но онези с тристакилограмовите тела повечето са така. Аз самата мисля, че мога да си представя какво е.
Виж целия пост
# 428
Да, и мен това ме дразни, че едва ли не е по-голямо геройство да свалиш 30-50 кг, отколкото да се грижиш да не ги качиш. Тези хора повечето си плюскаха яко. Аз от дете си живея с мисълта, че съм висока/едра и че имам склонност към лакомия, и така никога не съм се отпускала да плюскам, защото се знам. Със сигурност не живея здравословно и не се храня здравословно, ама се усещам да не ям тавите с манджа и баница, нито по 20 шоколада седмично и 5 чипса на ден или през половин час нещо да лапам.
А ядат ли ти се все пак неудържимо?
При нашите от "кантара" не знам дали всички и доколко, но онези с тристакилограмовите тела повечето са така. Аз самата мисля, че мога да си представя какво е.

Ами, удържам се. Аз качих десетина кила заради чувството, че съм финансово притисната и трябва да не хвърлям храна, а да я дояждам, че да не стане зян. Дъщеря ми, като я разрови което кокошка храната и остави корички, няма кой да я яде тази храна, освен мен. И като си представя какви пари са примерно 20 шоколада седмично и всеки ден някакви чипсове и пр., не че минава апетитът, но се въздържам. И примерно тия снимки стоп кадри на участниците как са отворили едни усти да лапнат цял сандвич наведнъж - само като си се представя, че отстрани може да им изглеждам така на хората, и ми става неприятно и се стремя да не изпадам в подобно положение.
Виж целия пост
# 429
Хората са различни. Когато съм нервна и притеснена не мога да ям, пия само кафе.   Абсурд да мисля за храна, мозъкът ми мисли само за проблемите. Други хора са точно обратното, в такива моменти се утешават с храна.

Какъвто и да е случая при участниците, желая на всички дави задържат килограмите и да продължават в същия дух. Ванко има програма с онлайн тренировки, пуска по една всеки ден. Ани каза, че й е осигурил достъп, предполагам и на всички останали и винаги ще бъде насреща за съвети, само да не са се отказали.

Рори пък води групови тренировки, което също е много готино и действа мотивиращо да тренираш с още хора
Виж целия пост
# 430
Мисля, че не е същото. Например има определени генетични разстройства, които водят до непоносим глад и апетит - най-известното е синдром на Прадер-Вили, той е свързан и с други неща, засяга и други органи и системи, разбира се, цял генетичен синдром е. В някои такива популярни клипове за хора със синдрома говорят за такъв глад, че родителите и близките слагат катинар на хладилника и пазят дори сурово месо или примерно сурови картофи да не попаднат пред болния, защото и тях ще ги изяде. За тези хора почти няма вариант да са с нормално тегло, борбата е да не станат много дебели.
Та допускам, че от тези най-крайни случаи до "нормалния", обичаен глад на обикновен склонен към закръгляне човек сигурно има цял спектър от варианти, не непременно дължащи се на един ген или едно вещество, но свързани с наистина болезнен, неудържим глад. Така си обяснявам и някои от 300-килограмовите. Някои от тях трябва просто да нямат никакъв достъп до храна, за да не ядат.

Едва ли е пропаст: тия - болни, за тях как да е, ония - здрави, за тях няма оправдание.
Вероятно са редки такива крайни случаи на иначе "здрави" хора, но все пак.
Виж целия пост
# 431
Не говоря за синдроми, и такива заболявания, а за горе-долу средностатистически хора. Участниците в предаването не забелязах да не могат да се въздържат от храна на игрите. Ами тогава защо преди това не са се въздържали?
Виж целия пост
# 432
Сега на всички участници им предстои най-трудното - да задържат постигнатото и ако успеят да свалят още.
Някъде още в първата тема бях споменала за моя позната, която миналото лято поради здравословни причини беше свалила около 40 кг за 2 месеца. Успя да ги задържи около 3,4 месеца, тъй като беше на стриктна диета и можеше да яде само определени храни. След това лека-полека започна да се храни както преди като видя, че храната не ѝ причинява дискомфорт ѝ към днешна дата вече си върна всички килограми. Много ме е яд на нея, младо момиче, а никакво желание за промяна.
Виж целия пост
# 433
Защото са намирали своего рода утеха в храната, примерно.
Което си е пак някаква зависимост.
Често спортът успява да я замести, дано и при тях се получи така.
Виж целия пост
# 434
Ясно е, че всички хранителни разстройства се водят психологически проблем. И разрешаването му е много по-сложно, отколкото изглежда...

Аз обаче съм меко казано потресена колко възрастни изглеждат някои от участниците в предаването... Виолета Пефтичева била родена през '88 г. ... 🤐😔 А аз мислех, че е някъде към 50-те...
Мариана... тя изглежда на 60+...😒
Иначе е симпатяга.
И не е заради тежки преживявания от миналото,... а последица от метаболитния синдром при почти всички участници.
Аз познавам много такива хора...
За жалост си стоят в омагьосания кръг и болестите им се влошават прогресивно, а са хора в активна възраст. И всичките изглеждат много по-възрастни, отколкото са - за жалост - то не е само отвън. 😒
Аз знам какво е да си пристрастен
Скрит текст:
- пуших 30 години, с прекъсване 2 г.  - докато бях бременна и кърмих.
И колкото и да си въобразявах, че няма да почна пак, почнах.
Чак преди 7 г. реших да направя нещо по въпроса, но просто заместих тютюневите цигари с електронно устройство с течности... И никотинът е силен наркотик, а за навика - не мога да го преодолея, нямам мотивация. Успях да намаля никотина до минимум, а глицеринът, чиито пàри издишвам, ако не друго, то поне не трови околните. Но зависимостта е ужасно бреме - тръгвам някъде на почивка - най-важното са ми консумативите за вейпа, че остана ли без тях, ще пропуша цигари като нищо, без значение че са ми отвратителни на вкус отдавна. И ме е срам, и въпреки това не мога да спра. Но поне не си харча парите за цигари, а с вейпа излиза жълти стотинки на ден... удоволствието.
Наясно съм, че с всяко пристрастяване е така и борбата е трудна и неравна.
И не съм съгласна, че е нужна Воля. За мене лично - Нужна е силна мотивация, за мене тя е двигателят.
В тийнейджърските си години, както споменах, в края на 80-те, видях, че се заòблям, бях пухкава - към 70 кг при сравнително нисък ръст от 165 см. Видях, че не изглеждам така, както ми харесва, не ми отиват дрехите, които харесвам. И реших, че ще бъда фино момиче. И това беше Цялата ми мотивация - да, много повърхностно, много детско, много прозаично, но сработи - ако не се харесвам външно - не съм в хармония със себе си, потисната съм. И това е всичко, не е воля, а мотивация. Никога не съм гладувала, не съм спазвала диета - в смисъла на това - да следвам стриктно кога, какво и колко да ям (иначе диета не значи точно това, а значи режим, но да не издребнявам).
 Просто четох, пробвах, струвах, питах този-онзи, спрях въглехидратите - Още тогава, напълно интуитивно.
И най-вече - започнах да ходя пеш на дълги разстояния - имала съм време, използвала съм го за ходене. Сега нямам, но не се оплаквам. При всяка възможност правя дълги разходки по баири - "за гъби" - както му казваме, трябва някакъв претекст да имаш да ма'аш гащи по баирите. 🤣. Не че ми трябват гъби.
И още нещо - в живота има удоволствия, хилядократно по-големи от храната, даващи още повече хормони на щастието, важно е да ги открием. 🤗🍀🤗
Ще взема да напиша една книга аз - за вътрешните ми борби с мекотелото в мен, което можех да изтърва някога от контрол, ама му "строших главата, дорде беше мъничко", ама все ми идва заглавие "Моята борба", а то е заето отдавана. 🤣🤣🤣
Простете ми дългословието, слагам го в скрит текст, който не желае, да не чете.
 Пиша го, защото съм съпричастна към хората с такива проблеми, напълно ги разбирам, не ги виня, а искам всеки да открие начина да се спаси от бремето на зависимостта.🙏 🤗🍀🤗🙏  

П.П. За Прадер Вили четох много отдавна в "Геномът" - но мисля, че досега не съм срещала на живо човек със синдрома. Рядко срещан е, за щастие... Реално там самият човек няма почти или никакъв контрол (почти винаги  има и известно умствено изоставане... 😔)
Докато повечето от участниците в този тип предавания са си съвсем наред в развитието... според мен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия