Медицинските работници, тяхното възнаграждение и условия на труд

Защото нищо от това, което пишеш по всички теми не е вярно, и защото не ме интересуват глупостите ти.
Но няма да престана да ги соча на останалите, които не те познават, въпреки, че надали има такива, пословична си с хейта.

Кое не е вярно, че не са им малки заплатите, че не вземат рушвети, че няма фиктивни хоспитализации и диспансеризации, че пишат невярно епикризи?

25 години работих в отделение фиктивно хоспитализиран пациент сме нямали. Напротив, всеки питаше не може ли да ме водите и да съм в нас през улицата живея. Като им дадеш пример с журналисти,, които тръбят, че хора се водят в болницата,  а ги няма и точно за това молят сега в момента се замислят.
И епикризи съм писала.....какво да променя като всички изследвания се попълват автоматично и при проверка се сверява всяка ампула и цифра . Винаги епикризите са се давали в деня на изписването, а не след седмица.  Случаите с хистология също получаваха етапна епикриза,  а след излизането на резултатите и окончателна. При злокачествени образувания и направление към онкологичен център издавах,  никои не се е върнал да се оплаче,  че има проблем.
За заплати на лекари и бордове на директори не мога да коментирам,  не са ми се отчитали с фишове.
Населението все това коментира, но не повдига въпроса за ревизия на болниците и как се разпределят парите от осигуровките им.   Май повечето ит средствата отиват за заплати на директори и членове на бордове, често без медицинско образование.  То ръководствата на болниците станаха с имунитет на депутатите- не подлежат на проверка.

Ако трябва да сме съвсем честни и откровени, има хоспитализации, при които пациентът си е в къщи и ходи само за манипулациите в болницата. Но за мен това не е “фиктивна хоспитализация“, единственото, което не ползва от престоя е спането и храната, която в повечето случаи не става - навсякъде. Всичко останало си върви по пътеката.
На мен ми се е случвало, говоря от опит, и то по мое желание, в местната ни болница, частната - да подчертая. Да, живея до болницата, всяка сутрин ходех преди визитация, после до ранния следобед бях там - докато изтекат системи, инжекции и т.н., и се прибирах вкъщи. След като изтече пътеката в неврология, същото се повтори и в отделението по физиотерапия - всеки ден за изписаните процедури, и после вкъщи. И да, прави се. Но то не променя, по-скоро не отменя медицинската част на пътеката.
В София също се практикува, особено когато се прави колоноскопия с престой, то и е безсмислено да си в отделението след като на първия ден те приемат, на втория е процедурата и на третия те изписват. Тъй или иначе и храна не ползваш . Но ако са махани полипи не позволяват след нея да се прибираш, оставаш там до изписването.
За мен фиктивна хоспитализация е ако изобщо пациентът не знае, че е бил в болница, и са усвоени парите за цялата пътека, чула съм, чела съм за такива случаи и не отричам, че вероятно има.
Но не може заради единици, или дузина, да слагаме етикет на всички медици и болнични заведения.
За рушветите няма да коментирам, правила съм го многократно - докато има кой да дава, ще има кой да взима.

Мери_Ан, а защо трябва изобщо да лежиш в болница и касата да плаща за това? Може да е амбулаторно, да се извърши маипулацията и да се прибереш, след няколко дни си получаваш епикризата.

Не разбирам въпроса?
Как защо трябва да лежиш в болница?
За моя случай конкретно ли питаш?
Ако да - защото бях със страхотна криза вследствие на основно неврологично заболяване, за която основното лечение /след преминато неуспешно домашно такова с НСПВС и инжекции/ е системи и кортикостероиди, което няма как да стане в домашни условия.
А, дописала си.
Значи вече отговорих.
Де да можеше да става амбулаторно.....ама не може, и това съм питала, имам и медицинско лице, което може да ми включва системи вкъщи - и това не става, докато тече системата и часове след нея трябва контрол, който трябва да е от лекар.

Има някакво схващане, че хората едва ли не изпитват някакво удоволствие да лежат в болница.
Вероятно има и такива, особено по-възрастни, които нямат социален живот, не работят и това им е един вид разнообразие.
Но за работещ човек, с доста други ангажименти това си е “наказание“, за мен лично винаги е било такова, независимо от повода и причината.

Не за твоя случай, а за по принцип. Сигурно за 80% от колоноскопиите не се налага да лежиш в болница три дни. Ето и ти казваш, че си се прибирала да спиш вкъщи.
Според мен хората не обичат да остават в болниците, за това гледат да се приберат вечер вкъщи, но една част от изследванията по каса, са задължително с болничен престой. Преди години на майка ми и се налагаше такова за щитовидната жлеза, а спокойно може да отиде да и вземат кръв, ехография и да се прибере, но тя лежа три дни там.
От друга страна има болни, които не са оздравели, а ги изписват, защото пътеката изтекла...
Трябва сериозен аналази и промяна в системата.
Познавам с лекари с много високи заплати, както и такива, които за да  вържат бюджета работеха на три места.
Преди 10-2 години, познат работеше две седмици в университетска болница, следобед работеше към трудова медицина, а следващите две седмици работеше в град на 150км, защото там общината доплащаше на болницата разходите за РЗ на специалисти и осигуряваше квартира. Той за двете седмици получаваше по-висока заплата от тази в университетската болница. Не знам дали още я има тази практика.

Напълно съм съгласна с написаното, така е.
Много от изследванията по каса не само, че са задължително с болничен престой, но са и в пъти по-евтини, ако останеш по пътека. И говоря за образни изследвания, които ако ги правиш платено могат да минат 1000, че и повече лв. Има и медикаменти, скъпоструващи, които се отпускат само ако си бил хоспитализиран или диспансеризиран, има такива, които са много скъпи, но са “безплатни“ ако си в болница и ти ги поставят или вливат там. Говоря за неврологични и автоимунни заболявания, защото съм се нагледала и имам “опит“, за съжаление.
Има и безнадеждни случаи, факт, хора, на които е видно, че не може да се помогне, но ги приемат в болница само за да се усвои пътеката....ето това за мен е нещо, което освен порочно, е и грозно, жалко и би трябвало да е подсъдно. Има го и това с изписаните недоизлекувани пациенти, но само защото пътеката е изтекла им показват вратата - нещо, което също е грозно и жалко.
Системата превърна лекарите в търговци, но продължавам да твърдя, че не всички са такива, и продължавам да съм против категоризирането на цялото съсловие само защото неадекватната система позволява на някои от тях да забравят Хипократовата клетва и да гледат, по-скоро да виждат пациентите като касички и лабораторни мишки.

Нощувките в болницата са добре дошли, ако пациентът идва от провинцията в София да речем. Иначе трябва да иде на хотел, а през деня да се явява в болницата за процедури или прегледи. Не е ок.
Иначе софиянци ясно, че могат да си спят вкъщи и само денем да отиват.

Медицинска сестра съм.В Спешна помощ.И да заплащането не е нормално.Не и за тази работа.Трябва да е много,много  по високо.И ако някой не е съгласен да дойде да види как онази нощ стоях три часа с линейката на пожар и как ме вдигнаха с пожарникарската стълба за да видя овъглените останки на жертвата,защото без да съм видяла трупа не мога да си оформя документи. Гледка която не знам колко хора биха понесли

Влязат ли представители на ЗК на проверка в отделение и пациента не е там, значи че хоспитализацията е фиктивна. Вземат списък с регистрираните болни й проверяват човек по човек, стая по стая,  че и лични карти искат. 
Веднъж пациент беше в рентгеново отделение за снимка, веднага отвориха програмата и провериха има ли заявка.  Изчакаха болният да се прибере. 
Веднъж и на нощна смяна дойдоха.

И си пишат нощен труд, завалиите.
Напоследък като се появят нихилозни болни с направление да лежат 4-5 дни за едно изследване ги питам: Искате да източите касата? Щом настоявате - ок.
Преди години баща ми ходеше на химиотерапия в хематологията, водеше се по пътека, вливаха го и се прибирахме вкъщи. По едно време една г-жа беше завела жалба към прокуратурата, че майка й ходела на вливания и се прибирала. Жалбата беше : на мама й се полага храна, кой изяде храната на мама?! Разкарваха онкохематологично болни по следствия, да дават показания. Накрая глобиха и наказаха хематологията. Че е изяла храната на мама.
А че мама е лекувана по протокол, няма значение.
Не знам пътека, в която е включен напр имуновенин, цената й да го покрива. В най-добрия случай покрива половината от нужното количество.
Търговец не може да си позволи да работи на загуба. Ще фалира.

На 90% съм сигурна за коя болница говориш и казаното не е вярно. Майка ми беше оперирана там, всичко беше на добро ниво - операция, обгрижване, отношение. Вуйчо ми приеха за изследване и той я сравни с ВМА, като мнението му беше, че е в пъти по-добра от ВМА.
Миналото лято ходих на преглед в едно отделение, обстановката беше много добра, има перфектни лекари.
А за хирурга, светла му памет, нямаш представа защо се оперира В София.

За родилното нямам информация.

ПС Никога не съм чувала д анаричат болницата така. Ходи после вярвай на разни коментари по форумите.

Може да не е същата болница. За една болница в Северна България казват, че "за да излезеш жив, трябва да влезеш здрав." Там майка ми успешно ме е родила, но пък няколко години по-късно при операция на сливиците едва не съм умряла. Тъй че като се разболя от рак, майка ми не се довери на въпросната болница, а се оперира в София във ВМА. Сега е добре. Дали щеше да е тъй, ако беше се насочила към провинциалната болница - като знам каква тежка операция й направиха във ВМА, мисля, че на тамошните лекари щеше да им дойде малко в повече. Затова и не ги занимавахме.

Няма как да е друга. Подсети ме, че и баща ми преди години го оперираха там от рак на бъбрека и всичко беше ок. Отиде си от друго след години.

Сега бях в белодробната болница, много добро впечатление ми направи. Била съм там и през 2018, тогава бяха много зле, малко персонал, малко лекари, пулмологията е с лошо заплатени пътеки. Сега са минали към Иван Рилски, направен е добър ремонт, удобно е за пациентите, има много млади лекари, има сестри. И наистина помагат на пациентите. Направи ми впечатление, че при изписването, санитарите забърсваха всичко след пациента, вкл. дюшека, металните части на леглото. Това не съм го виждала на друго място.
Наистина заслужават да получават добри заплати за труда си.

И аз съм на мнение, че пари има, но има нужда от контрол. Не е редно едни  да си разпределят огромни суми месечно, а за други да няма. Мисля, че и частните болници трябва да бъдат задължени да разкриват неатрактивни отделения - пулмологии, инфекциозни и др., а не само кардиологии, ортопедии, където пътеките са добре платени.
Заплащането на специализантите също трябва да е достатъчно добро, за да има повече специализанти. Иначе ще стигнем до там, да няма кой да ги обучава накрая.
Трябва да създадем условия, за задържим младите лекари и сестри у нас. Голяма част от тях ще се върнат по родните си места, ще работят в тамошните болници и ще ги възродят. Години наред рабивахме добре изграденото ни здравеопазване. Време е да започнем да го градим отново.