Медицинските работници, тяхното възнаграждение и условия на труд

В зората на демокрацията от приятели лекари съм чувала, че ако искаш да специализираш в елитните болници, се дават огромни рушвети да те вземат и че въпреки това те правят момче за всичко, а не те учат. Човекът, от който го знам е лекар в Германия вече над 20 г.
Старите лекари донякъде умишлено създават този дефицит, гледайки собствения си финансов интерес.
Както се разхищава ресурс в здравеопазването, няма друго перо в бюджета, което да го прави.
От пациентската ми гледна точка знам какво искам от здравеопазването, а как да стане вече не е моя работа.
Досега за осъден лекар или директор на болница за корупция не съм чула, а тя е повсеместна.

Така беше до преди две три години. Сега е малко по-различно, има места.

Заплащането на специализантите беше твърде малко. Те са във възрастта, когато създават семейства и ако не са от София, където предимно може да се специализира, трябва да плащат и наем, да се издържат, да издържат семейства. А това беше непосилно с ниското заплащане.
Сега не зная как е, дано да са го оправили.

За съжаление, ниското заплащане и проблемите на специализантите продължават. Слушах какво казаха на протеста. Крайно време е да се решат тези въпроси, ако искаме да има лекари специалисти у нас.

В Англия са си внесли от Индия и от къде ли не......

Навсякъде си внасят, но и плащат.

Аз ходих на протеста в нашия град.  Макар и с малка болница, има млади лекари, които са организирали протеста. Като прочетох коментарите след новината .....еми това население заслужава да бъде без лекарска помощ и да пътува по 100 км в посока за преглед.

Ами... аз като млад юрист започнах със заплата 249 лв. през 2005 г.
Според мен като съвсем начинаещ не можеш да очакваш да си с неограничени финанси. После с напредването на годините и с усъвършенстването на способностите идват и парите. Не знам колко са платени сега въпросните специализанти, но ми се струва, че... малко бързат.

Унизително е да коментирате как жълтите стотинки за труд, само защото "много бързат и искат веднага едва ли не да имат доходи" са им достатъчни.
Като студенти работят безплатно-т.е. биват използвани по време на т.нар. им практики-те не се заплащат. Когато успеят да си намерят работа, която да успяват да съвместят с ученето е като чистач, ясно е, че нямат право на друго преди да завършат и станат пълноправни лекари. Специализация се достига изключително трудно и е ниско заплатена. Не знам какво влагате в това-много бързат, като все пак сметки идват, токът, хлябът и сиренето не им се дават даром. На тях им трябват доходи, за да продължават да съществуват като начало, а заплащането е унизително ниско за труда, който полагат. Извънреден труд над 30-я час не се заплаща, а те полагат много повече над това.
Въобще не бързат. Или се очаква до 45-та им година да ги издържат родителите им, за да успеят да го докарат до някакъв стаж?
На масата въобще не им е ясно какво точно струва на тези млади хора да са там, и да работят за точно такива ниски доходи. Като начало означава, че се налага да има друг, който да ги издържа дълги, дълги години.
И понеже не знаете колко се заплаща на специализант, но ви се струва, че е много ))) ви отговарям. В зависимост от болницата заплащането варира от около 700-800-900 лв. през 1100, до максимум, ама максимум в огромно изключение някъде да го докара до 2000.

Аз не съм лекар, но като сестра през 1999 г. започнах със заплата 98 лв. и не я получавах редовно.  Пътувах до работата и често родителите ми даваха пари да отида на работа.  Не смеех нищо да су купя, за да имам за билети, че не се знаеше кога ще взема пак заплата.  Санитарките с голям стаж и съответно начислен клас вземала повече, както и шивачките.
Не малко лекари са станали специалисти пред очите ми. Свидетел съм как си прехвърляха децата покрай изпити и работа и колко дежурства им се пишеха ,ей така, другите защото са ангажирани.
Благодарна съм ,че се подкрепят взаимно с останалия мед. персонал.

Хубавите места в тези среди, както и другаде обикновено се унаследвват от следващо поколение или тесни кръгове по приятелство, бизнес, политически интерес, няма какво да се заблуждаваме.
Вече, ако някой свърх надарен, те си го набелязват и от рано приобщават

Иначе, едва се класирал да влезе с три, едва избутал семестриално,  трябва доста здрава финансова инжекция да се намести някъде и развие

Не са го оправили.
Все още има множество проблеми. Първият е въобще да се добереш до специализация някъде. Обикновено се налага да бичиш безплатен труд преди това я в спешното, докато учиш още, за да те харесат и да отворят място за теб, за което да кандидатстваш (то също не се дава ей така, подготвяш се, учиш едновременно с нощните дежуртсва и се явяваш на изпит, който обаче може да е предрешен, ако мястото е определено за някой не случаен).
Вторият е, че често специализацията се пуска за теб, но междувременно си на договор в спешното им отделение, за да се случи това и работиш основно на спешен за жълти стотинки, а специализацията я правиш незнайно кога. Третият е вече ниското заплащане и за двете-и за специализация и за дежурствата в спешния. Налага се работа не на две, а на три и повече места, ако няма кой да те издържа (например асистентът на дъщеря ми, която е 3 курс медицина, работи на 4 места-едното е да преподава и да е асистент, за да има пари за сметки и за карта за градски транспорт, за да ходи на работа въобще, мъж на 30 години).Това е нечовешко. Условията на труд са в рискова среда-то не са луди, то не са престъпници, то не са агресиращи дето знаят по-добре кой е по-спешен или не от теб и т.н. и т.н.
Въобще няма база за сравнение с млад начинаещ юрист, нито като обем учене, нито като обем полаган труд, че да им се сравнява заплащането. Хората се оглеждат само в някой политически нагласен директор и спрягат всички под общ знаменател.
Прилежно приетите държавна поръчка не са едва класирали се, а са с едни от най-високите резултати на изпит. Има едва избутали семестриално-и те не са случайни, често някой се обажда за тях. Избуталите с отличие не влизат в полезрението. А те са голяма част от дипломираните и те са тези, които в един момент отиват най-често в Германия до скоро.
За да обърнем тенденцията, тук да останат завършилите нормално, а не едва избутали семестриално, следва да дадем адекватно заплащане като минимум поне. Нали си даваме сметка, че не всеки УНГ е гений, за да стане специалист по УНГ, и да ни лекува отита. Но имаме нужда от УНГ, а този лекар специалист е учил много, дълго и в крайна сметка работи-често повече от нас, че да му се оглеждаме в паничката и да му обясняваме, че много бърза. На 30 години да не можеш да се издържаш с професия, която е обществено значима, и която гълта ужасно много труд и лични инвестиции е всичко друго, но не и нормално.

Не бих сравнявала медиците специализанти с нас, юристите. И двете професии не са лесни, изискват цял живот много труд. При нас я няма тази специализация, която е при медиците. Ако искаме да имаме специалисти в различни области, специализантите трябва да получават достатъчно средства, за да се издържат по време на специализацията.


Тук няма да се съглася, особено за обема учене и полаган труд. Диагнозите и техните симптоми си остават трайна величина, само надграждаш с новостите. А в правото нормативната уредба непрекъснато се променя, понякога доста драстично, от това, което си учил, или практикувал. Особено с противоречивата практика на ВАС и ВКС.  И няма кой да те обучава, както е при медиците. Оправяш се сам и всеки очаква от теб добре свършена работа. Никой не те пита здрав ли си, болен ли си, имаш ли сили, когато ти изтичат срокове. Нито пък някой вижда множеството безсънни нощи, в които сме писали, а на сутринта един душ и бегом към съда. Само за едно дело съм претакала около 1500 - 2000 решения на върховен съд, малко труд ли ти се струва? И ако си в адвокатурата, сам трябва да си изкараваш прехраната, да се осигуряваш, няма сигурна заплата, пък била тя и малка.
Така че, моля те, не ми говори, че обемът труд и учене били по-малко. Особено след време, при медиците е вече рутина, а при нас, юристите, е цял живот учене.

И двете професии са достатъчно тежки и нужни на обществото, нека не ги противопоставяме.

Рутина е за някой, който лежи на наученото. Медицината е една от сферите, пряко зависеща и от технологичния напредък. Освен с четене по нощите на безброй страници, се четат и новопоявили се трудове-постоянно, работи се с нова техника и нов софтуер постоянно.
Но да се твърди, че им е рано да получават адекватни пари е обидно за нас, като общество, че въобще на някой може да му хрумне. Колко късно е ОК един лекар да получи заплащане, с което да може да си покрива разходите (не почивките)?

Хайде сега, не започвайте да си мерите часовете труд и четене. Темата е за МЕДИЦИНСКИТЕ кадри.

Моя (по- възрастна) роднина е лекар. Тъкмо тя ми е разказвала как като млад лекар при първата инжекция на пациент е изкривила иглата, а той (някакъв любезен чичо) й говорел: "Спокойно, моето момиче, спокойно, ще се научиш!"

След операцията ми питах един млад симпатяга в отделението какво и колко мога да хапна за вечеря, и го вкарах в размисъл. Накрая ми каза нещо, но като се обадих на същата роднина, тя разпореди друго.
Тъй че, всичко хубаво, ама и те се учат и не са големи специалисти от ден първи.