Агресивно дете в детската градина

Разговор с госпожите може да помогне, но най-важно е да говорите с вашето дете и да му обяснявате, че това не е вярно.

Като прочетох за "чудовищата" ми преля чашата.
Значи, мога да изтърпя дете да ми нахапе детето, но не бих могла да изтърпя някакво "хлапенце" да тормози психиката на детето ми с "чудовища". Хлапенце е в кавички, защото дете, което има подобни тактики го прави абсолютно нарочно и нарочните неща не ги толерирам.
Какво бих направила? Разговор със всички по веригата: учители-родители-директор на градината. Всички да са наясно, че проблем има, за мен - психически тормоз се нарича.

Много неприятна ситуация. Тук трябва да се намесят родителите на агресивното дете. Учителките не могат да превъзпитат едно невъзпитано дете, а дори не се знае в семейството какво вижда самото дете. Това, че госпожите отговарят от 8 до 17 не означава, че те ще го възпитават. Може детето да среща същото поведение от родителите си или брат/сестра. Можете да говорите първо с госпожите, ако не се получи с директорката. Ако пак няма разрешение се съберете всички родители в градината. За съжаление е масово в градини и училища има проблеми деца, но никой нищо не може или не желае да направи.

В някои случаи децата не възприемат учителите/възпитателите си като авторитетна фигура. Та затова, колкото и да вършат работата си добре, възпитанието си остава задача на родителите. Можете да поговорите с възпитателите, за да се посъветвате с тях и за да бъдат и те наясно със ситуацията. Но и родителите трябва да се намесят в този случай.

Учителките са отговорни за това което се случва от 8 до 17 ,говорете с тях
При нас се беше получило нещо подобно -едно дете казваше на моето че няма да го взема от градина,няма да дойда на тържеството и тен подобни но с приказвах много на моето и нещата се разминаха

Наистина е много неприятно. А как си представяте, защо е станало вашето дете по-непослушно и са го наказвали! (Боже!)? Защото е завързало приятелство с това дете или защото е искало да копира неговото поведение?
На първо време аз бих говорила спокойно с детето си за тези неща. Мисля, че подобни опити са нормални за тази възраст. Приятелки на моето дете и разказваха страшни истории за вампири от едно иначе много забавно детско филмче за малкият вампир. Така искаха да покажат, че те са големи и не се страхуват, а тя е малка и се страхува. Тя ми сподели и реагира като се отдели от тях и не искаше да играят и да се срещат извън градината. Просто ги отхвърли. Мен също в първи клас са се опитвали да ме убедят, че родителите ми са гадни и ме мразят - момче побойник, в периода на развод между родителите му, баща пияница. Този пък взех, че аз го набих (не, че е правилно). Такава беше реакцията ми. Родителите ми ме подкрепиха. Техните приеха, че щом ме обижда си го е заслужил. (Разбира се никой не заслужава бой).
На първо време успокойте детето и му обяснете защо това са измислици и неверни неща. След това сигнализирайте на родителите, в групата и на ръководството на градината. Напълно нормално е госпожите да не подслушват всеки разговор между децата и да не моган да реагират на всяка казана дума, но могат да използват случая да обсъждат в групата тези неща. Знам, че в българската градина рядко се говори така с децата, но една беседа за приятелството, как се държим помежду си и защо не е хубаво да тормозим другите е напълно нормална на тази възраст. Ние имахме на вратата табло с картинки и правила как се държим един с друг и макар децата да не могат да четат знаеха тези правила.
Искрено се надява да обърнат внимание и да се спре с това. Използвайте случая да изградите доверие с детето и то да ви казва тези неща и да търси защита от вас, а не вие да ровите. Също така го научете да се защитава и реагира. Това, че е променил поведението си също е сигнал. Успех!

представи си в каква среда вирее това дете, че да говори такива неща....срамота! и аз съм била в твоите обувки - в градината и в училище. догодина, живот и здраве, се местим в др училище. аз не стигнах до никъде с разговорите с родителите - най-вече с майката,понеже тя оставяше и взима детето. деца били, игра било, после бяха момчета.... освен да натиснеш госпожите и да кажеш на твоето дете, че вс тези неща са глупости/лъжи. аз съм си мислела, дали пък моят син в даден момент няма да спре да вярва на всеки. и на нас ни говореха разни неща, освен че ни удряха и хапаха.

Моето дете повече слуша госпожите от колкото мен,всяка тяхна дума е закон и всичко което казват е вярно....може да пробват и те да обяснят на твоето че думите на другото дете са неверни

Ако другото дете говори глупости, това може да се парира с разговор с вашето дете. Не можеш да спреш когото и да е да говори, каквото му падне. На моите деца самите госпожи му бяха казвали, че не го обичаме, защото го взимаме на края на работното им време (поради нашето работно време). Просто обяснявате и толкоз.

Но не е само това. Онова дете и бие вашето, а това не е допустимо и по-точно - госпожата трябва да не го допуска. Така че и с нея трябва разговор.
И също не става ясно защо вашето дете получава забележки. Как се държи лошо - спрямо агресивното дете или към други деца? Ако е към други, значи не е самозащита и тогава трябва вие да му обърнете внимание.

Ако госпожите нехаят по въпроса, бих изпратила писмено оплакване до директора направо. Даже ако останалите родители са съгласни да се подпишат, би било още по-добре. Писменото оплакване няма как да бъде подминато и следва да има също писмен отговор. Ако пък сложите на оплакването и едно "Копие до Община..., отдел Образование" много бързо ще вземат мерки и ще се намесят в казуса.

Пп. Не е задължително да го изпращате до Общината, но пък има ли го текстът много бързо вземат мерки.

Голяма подкрепа сте, благодаря ви. Говорих с госпожите и директорката. Обещаха да се включат, имам обещанието че психоложка ще работи и с двете деца, защото се оказа че проблема наистина е голям и други родители са се оплакали. Надявам се това да помогне и нещата да се успокоят. Продължавам да си мисля, как точно да подходя към моето дете, защото стреса очевидно е голям и за него.

Психоложката може да даде най-добрите съвети. Иначе подкрепа, разбиране и много говорене. Без упрек, че е повярвал, без упрек, че не е казал, трябва точен подбор на думите и най-вече спокойствие от твоя страна. Ти вече един път си го разпитвала и той е усетил, че има нещо нередно. Ако усети притеснението и тревогата ти ще се тревожи още на принципа “щом мама се притеснява значи е нещо страшно и аз също трябва да се страхувам”.
Аз бих се въздържала от разпити и коментари докато не говоря с психоложката. Само бих давала да стане ясно, че ние сме на негова страна и той не е направил нещо лошо. Грешките не са лоши и не са страшни.

Обяснявате кое, как и защо не е вярно и му казвате, ако другото дете пак му говори такива неща, да отива и да казва веднага на госпожата.
Вече ако госпожите си затварят очите - писмена жалба до директора.

Имахме същият казус с нашата дъщеря. Оказа се, че в тяхната група местят дете, което е агресивно. При нас обаче госпожите доста бързо го "превъзпитаха" така да се каже. В началото също имахме проблеми и дъщеря ми копираше абсолютно всичко от него. До колкото разбрах там се зае и психоложката на градината. Така, че моето мнение е да говорите с родителите на детето или директорката и съответно да се премине към психолог.