В момента чета... 95

Точно обратното, във фейсбук изобщо не трябва да споменаваш, че ти харесват книги на Бешлийска и Лалева. И не разбирам защо и какъв е този хейт. В момента нашумели са книгите на Макфадън и Фицтек и всеки пост почти е за тях, само че видиш ли за тях негативни коментари и определения колко си такъв и онакъв, че ги четеш - няма..

Приемате ли нови участници в темата?
Отдавна се каня да се разпиша при вас, обаче изчаках да мине кампанията "БГ Мамма чете", за да не решите, че се включвам само заради бонусите.

Вчера завърших "Мократа риба" от Фолкер Кучер. Първа книга от криминална поредица е, действието се развива в Берлин, края на 20-те години на миналия век. По него е направен немският сериал "Вавилон Берлин" /не съм го гледала/. Комисар Гедеон Рат пристига в Берлин след голям провал в работата си в Кьолн. Той е амбициран да се издигне бързо в службата, дори с цената на нарушаването на някои правила. Сам се въвлича в разследването на нелегална мрежа за внос на оръжие, в която участват руски опозиционери, паравоенни формирования и корумпирани полицаи. Доста интересна ми беше, може би малко поразтеглена откъм обем, но пък те вкарва в атмосферата на Ваймарската република няколко години преди идването на власт на Хитлер, когато градът е истински Вавилон - място за удоволствия и приключения, разкош и бедност, но и клокочещо гърне, в което срамът от поражението в Първата световна война среща социалното недоволство и надигащия се националсоциализъм. Преводач е Алеко Дянков - синът на Кръстан Дянков. Преводът е чудесен, с много бележки под линия. 

 Започнах "Силуети в Япония" от Александър Димитров. Млад автор, който печели държавната японска стипендия MEXT и през 2016 г. заминава за Осака, където живее шест години. Действието на всички разкази се развива в Япония. Във всеки има някакъв елемент на магически сюреализъм. Още не мога да определя дали ми харесват.

Преполових Моите приятели на Бакман, която се оказа янг адълт. Не съм впечатлена, но пък кротко ще си я довърша. Харесва ми, че се опитва да капсулира в текстовете си един простичък модел на разбирателство между хората, лишен от сприхавост и простащина. Може и да е наивно, но поне е искрено начинание.
Ще посетя и събитие на автора, в което се среща с читатели в началото на следващия месец. Надявам се да е вълнуващо.

Еха, къде е това събитие? Аз съм му голяма фенка, първата книга, която прочетох на първият си четец беше негова и ми е така да се каже сантиментално. 😅

Аня,
радвам се, че отново си тук 🙂
И аз като теб - дочитам новата на Бакман и макар че няма дакажа нито една лоша дума, това определено няма да ми е любимата книга. Хареса ми началото - силен старт с много смях и абсурдни ситуации, обаче минорната нотка по-скоро ме отгчава, отколкото разчувства.
Все пак има нещо, заради което винаги ще си купувам всяка следваща книга на Бакман и то е, че има пълно съвпадение с живота - какъвто и човек да е пред теб, като се в взираш продължително в очите му, ще намериш някъде в миналото дълбока житейска драма, която определя всичко останало.

Той Бакман си е такъв. Впечатли с първата си книга, после си кара по отъпкана пътека.

Всички автори са си така - интересуват ги едни и същи теми и изграждат всяка нова история върху тях.

Така е. Особено отчетливи и сходни сюжетни линии са Джон Боин, Алиенде, .
Харесвам творчеството им, но си бях казала, че повече Алиенде няма да купя и ето, новата й книга вече е факт.
Същото е и с "Затворникът" на Фрида.
Като че, ли първите й книги страшно ме завладяха, сега вече са ми с леко предизвестен край и не толкова неочаквани обрати.

Слушам "Бертран и Лола" - приятна любовна бозица, в която се набляга доста успешно на чувствата, вместо на секс сцените (каквито всъщност въобще няма), което определено влияе положително на емоционалния заряд в книгата. Чак за препоръчване не е, но става за проветряване на главата.
Продължавам и с "Кръстопътища", това е четвъртата книга на Франзен, която чета и си затвърждавам мнението, че е впечатляващ талант.
Бакман пък въобще не харесах - Уве ставаше донякъде, Тревожните бяха страшна скука, А Брит Мари я зарязах не много след началото и мисля, че приключих с този автор.

Харесвам книгите на Бакман.
Аз в момента чета "Хиляди сияйни слънца" на Халед Хосейни. Чела съм я преди доста години , но не помнех всичко и ми е интересна.

И аз не успях да се преборя с Бакман. С изключение на Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг, която ми бръкна дълбоко в сърцето. Книга- вселена, малко думи- много изречено.

Може и до моментно настроение, усещане, нагласа да е, може и до различни негови книги да е, но оставам с впечатлението, че различните му книги са с различно възприемани от читателите.
Специално “Всяка сутрин пътят…” много харесах, съвсем малка книжка, а казва толкова много с нея. Такова беше моето усещане, но знам, че имаше и читатели, които пък никак не беше докоснала. От читателите, които биха я препрочитали съм, а ако ви попаднат илюстрациите към нея на Ella Laytham, погледнете ги, много добре, по детски се вписват към текста.

Бакман е много спорен автор Или се харесва от веднага или се отхвърля веднага. И пак има и полярни настроения коя книга става и коя не. Аз за себе си съм установила, че си имам периоди, в които го чета и тогава харесвам всичко, нямам нужда от пауза между книгите, например. За "Бьорнстад" двете книги ми трябваха буквално 24 часа - почнах първата и докато се усетя и вече бях накрая на втората. "Уве" го започвах два пъти, докато ми дойде настроението. "Бабата" четох след като загубих баба и усещането беше много специално - все едно си я върнах за малко обратно. Както и "Всяка сутрин..." Единствено "Брит-Мари" ми беше леко трудна, но въпреки това я харесах. Имам още три негови, които ме чакат, но чакат и подходящото настроение за това. На мен лично много ми харесва, с удоволствие го чета, събирам го - имам всичко негово и винаги ме намира в най-трудни моменти. Може би това е тайната при мен - че простичката му философия или герои са близки до сърцето ми.

Решила съм да пробвам с "Бьорнстад" , като че ли за нея отзивите не са толкова противоречиви.

Аз пък с Бьорнстад се запънах. Но съм решила да довърша, защото излезе още една от поредицата, която съм пропуснала.