В момента чета... 95

Публикувана: 21 май 2025, 18:24 ч.
Последно мнение: 27 юли 2025, 19:45 ч.

42 351
731

sea.sea - Потребител

Потребител

# 285 6 юни 2025, 09:56 ч.

Аз си взех "Моите приятели", от Бакман съм чела само "Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг", която много ми беше харесала преди години. Анотацията на "Приятелите..." ми проговори и реших да пробвам.
Geia, загубих любимата си баба преди 2 месеца, още не мога да се съвзема и след твоя отзив може би по-нататък, като не ми е така прясно, ще опитам и с "Бабата"... ❤️ Имам я купена с най-първата излязла корица и все не ѝ идваше ред.

Виж целия пост

А

Азара.

# 286 6 юни 2025, 10:28 ч.

За мен Бакманските пък и повечето книги, си чакат определен период от живота ми. Не мога да хвана случайна книга в случаен момент. 😀 може би и за това така си го усещах. Баба ми е жива, но прочетох книгата преди няколко години, а с нея си имаме силна връзка и много си я обичам, та може би и за това ми хареса толкова.
Има една книга ‘Нещата, които синът ми трябва да знае за света’. Нямам син, даже съм я чела преди да мисля за деца. 😀 и все пак толкова ми хареса, че когато се роди сина на една позната й направих подарък кутия с разни неща и вътре сложих книгата.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 287 6 юни 2025, 10:29 ч.

Тарти, да, тя най-много се харесва. Може би заради тематиката, заради това, че имаме деца, но като цяло тя е най-напред в класацията.
Вили, съболезнования! Знаеш ли тя не е някоя мотивираща книга, която да ти каже, че болката ще мине, че с времето става по-леко. Тя е по-скоро за онази връзка, която имат бабите и внуците, за това, че ако имаш баба на твоя страна - то тогава всичко е по-хубаво, по-силно, по-важно за теб. И е някаква утеха, че дори и да ги няма, то спомените и подкрепата им остава да ни топли в дните, в които ни е най-трудно. Между другото е явно чувствителна тази тема само за внуците. Моята майка я беше чела и ми каза много учудено - абе какво точно толкова ти хареса в тази книга. Тя е загубила баба си отдавна и не е имала връзка с нея. И ѝ беше много странно как аз съм харесала толкова книгата.

"Да имаш баба, е да имаш армия.
Внуците имат върховната привилегия да знаят, че имат някой на тяхна страна, винаги, независимо от всичко. Дори когато грешат. Всъщност особено тогава.
Една баба е едновременно меч и щит, а това е специален вид любов, която отворковците не разбират. Когато в училище казват, че Елса е различна, сякаш това е нещо лошо, когато тя се прибира в къщи с насинени очи, а директорът казва, че тя "трябва да се приспособи" и че "предизвиква реакцията на други деца", тогава баба е до нея. Не я оставя да се извини. Не я оставя да поеме вината.
Баба никога не казва, че Елса "не трябва да им обръща внимание, защото тогава няма да им е толкова забавно да я дразнят", или че "просто трябва да им обърне гръб и да отмине". Баба знае, че това не е така. Баба разбира. Баба е човек, когото би искал да вземеш на война.
... Защото когато имаш баба, целият живот е ол инклузив."
....И Елса си мисли как утре ще пита баба за момчето.
Но едно утре баба вече я няма...."
"Най-голямата сила на смъртта не е, че кара хората да умират, а това, че кара другите, които остават след тях, да поискат да умрат.
... Когато се случи нещо ужасно, хората в истинския свят винаги казват, че тъгата, мъката и болката в сърцето "ще намалеят с времето", но това не е вярно. Тъгата и мъката са вечни, но ако трябваше цял живот да ги носим със себе си, никой не би издържал. Скръбта би ни парализирала. Затова в един момент просто я опаковаме в куфари и намираме място, където да я оставим."

"Баба праща поздрави и се извинява", Фредерик Бакман

Виж целия пост

R

Потребител

# 288 6 юни 2025, 10:52 ч.

Според мен дали имаш баба или не, не влияе толкова върху възприемането на книгата. Всеки човек, който прави непоносимия живот малко по-поносим, може да бъде на мястото на бабата. Но е хубава много, може би е книгата с най-интересен сюжет заради фантазията, преплетена с реалността. Някой ден ще я чета пак.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 289 6 юни 2025, 11:03 ч.

О да, аз не казвам, че това е основното. Просто при мен така се случи, че загубих баба и много ми липсваше. И някак историята ме докосна много силно.

Виж целия пост

# 290 6 юни 2025, 11:04 ч.

Четеше ми се нещо леко и прочетох "Мостовете на Медисън"... Много ми хареса, но накрая много плаках! 🥹❤️

Виж целия пост

А

Азара.

# 291 6 юни 2025, 11:09 ч.

Не съм я чела, нищо, че я предложих, но гледах филма.
И го гледах точно в подобен момент от живота си. Когато съм го показвала на други хора не им е влияел така😄
Ще прочета и книгата най-вероятно. Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

А

Анонимен

# 292 6 юни 2025, 11:17 ч.

Офф, Гея, разрева ме с тоя Бакман. Сега разбирам, защо понякога хич не мога да го понасям Wink

Wink

Виж целия пост

Редовен потребител

# 293 6 юни 2025, 11:19 ч.

Цитат на: Непослушна готвачка в пт, 06 юни 2025, 11:17

Офф, Гея, разрева ме с тоя Бакман. Сега разбирам, защо понякога хич не мога да го понасям Wink

Wink

Извинявай, не беше нарочно! Purple Heart

Purple Heart

Виж целия пост

R

Потребител

# 294 6 юни 2025, 11:38 ч.

Радва ме, че Бакман поражда дискусии, всеки път когато някой сподели, че чете нещо негово в темата, защото за мен е явление в съвременната литература и с лекота, много естествено, говори за отношенията и проблемите на съвременните хора, за всички онези неща, с които живеем всеки ден, плюс, че неговите текстове, четени от тийнове, със сигурност възпитават в толерантност и добро. Министър Вълчев трябваше да включи неговите книги в часовете по литература, вместо вероучението, но сигурно не ги е чел и затова не се сеща.

Виж целия пост

Потребител

# 295 6 юни 2025, 11:56 ч.

Цитат на: Geia в пт, 06 юни 2025, 10:29

Вили, съболезнования! Знаеш ли тя не е някоя мотивираща книга, която да ти каже, че болката ще мине, че с времето става по-леко...

Благодаря, Geia! На мен не ми трябва мотивираща книга, точно това, което описваш ми е нужно - да намеря утеха в спомените. И цитатът беше чудесен. ❤️ Със сигурност ме кара да ѝ дам шанс след известно време.

За да не спамя повече, да кажа, че съм почти на финала на "Книгата на вратите" и много ми харесва. Оказа се някаква смесица между магия, ърбан фентъзи, трилър, мистерия... Има нелеки моменти, отново нацелих книга с много емоционално сбогуване - този път между дядо и внучка, но самата книга е написана доста леко и се чете бързо.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 296 6 юни 2025, 12:11 ч.

Rayna13, на мен ми е много мъчно, точно заради това, че в училищата не избират неща, които са близки до младежите и не ги стимулират да четат. Наблюдавам сега по моите тийнове, и в тукашното училище нещата са трагични. Карат ги да четат странни книги, от които много трудно могат да извлекат нещо полезно или да ги накарат да започнат да четат. Което е жалко, защото един увлекателен автор може да промени мисленето на децата. Тук таме има по някоя учителка, която дава по нещо ново и по-близко до тях, но масово е остаряла литература, която дори и за възрастен е трудна. Даже наскоро си говорихме със сина ми, че са им дали някаква много трудна и нечетима книга по немски и приятелката му, която е книжен червей и чете много, се е отказала изобщо, след като е прочела една две глави. И той каза - щом тя се е отказала, значи положението е безнадеждно. Има нужда в училище да се променят много неща по отношение на предложената литература, да им се помогне да оформят мирогледа си.
Вили Heart

Heart

Виж целия пост

R

Потребител

# 297 6 юни 2025, 12:18 ч.

Geia,
в подготвителния клас обикновено учениците имат за домашно в някакъв момент да прочетат книга на съответния език и да я представят пред класа - и двамата ми сина представиха "Бьорнстад", темата стана интересна и на други и я прочетоха на свой ред. И въобще изборът на децата, когато четат нещо по тяхно желание, е много интересен - Оруел се оказа интересен на мнозина, даже на всички, Тери Пратчет, Дъглас Адамс.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 298 6 юни 2025, 12:23 ч.

Аз също съм на Бакман и моите приятели в момента. На мен любима ми е поредицата Бьорнстад . Определено си се придържа към еднотипни сюжетни линии, НО това е стила на автора и аз не очаквам нещо много различно от него. Харесвам това ,че пише за истинските загуби, тежките и разкъсващите , които за жалост се случват постоянно и на всички . Докосва с простотата на емоциите и чисто битово -житейските истории.

Оставям няколко любими извадки от Бьорнстад - / поставям в скрит текст,за да не издам моменти от книгата за тези , които не са я чели.

1.

Скрит текст:

*
На следващия ден Видар хваща автобус до училището. Много хора
знаят кой е, и никой не смее да седне до него. Не и докато едно
момиче, няколко години по-младо, не се качва на спирката в края на
Възвишението. Косата ѝ е рошава, очите ѝ са тъжни. Казва се Ана.
Първото, което Видар забелязва, е колко меко стъпва, сякаш
глезените ѝ не са направени да вървят по пода, а да тичат през гори и
да прескачат камъни. Първото, което Ана забелязва, е черната коса на
Видар – толкова тънка, че виси пред лицето му като капки дъжд по
прозорец.
След много години може би ще казваме, че това е разказ за насилие.
Но няма да е вярно, не напълно.
Това е история и за любов.

2.

Скрит текст:

*
Мира така и не казва за куршума на Петер и децата, нито пък на
някого другиго. Но когато се прибира, двама съседи, възрастна лелка и
още по-възрастен чичко, облечени в зелено, седят на захабени
сгъваеми столове пред гаража си. Входната им врата е отворена,
лампата в антрето свети. Мира вижда ловната пушка, облегната на
стената. Мъжът е стар и бавен, а пушката може би дори не е заредена,
но това няма значение. Лелята кимва на Мира и казва:
– Прибери се да дремнеш, Мира. Ние просто наглеждаме трафика.
Чичото отваря термос с кафе и измърморва:
– Говори се, че напоследък някои фирми за хамалски услуги са
получили грешни адреси. Но в този квартал повече няма да има такива
проблеми.
Това са скромни думи. Дребен жест. Всичко необходимо, за да се
знае, че ние също живеем тук. И никой не се закача с нас.

3.

Скрит текст:

*
Фатима пристига в залата сама, но държи два билета. Мястото до
нея остава празно, запазено е за Ан-Катрин. Когато Амат излиза на
леда, тя се изправя и ликува. Когато се появява Бобо, тя ликува два
пъти по-силно. Вече ще го прави на всеки мач, в който играе Бобо,
както и на мачовете, в които играят брат му и сестра му. Каквото и да
става с тях занапред, на трибуните винаги ще има една луда лелка,
която вика като за двама.
*

4.

Скрит текст:

На следващия ден Видар отива на тренировката на Ана. Не казва
нищо, просто довлича шест палèта от двора и ги нарежда в
стъпаловидна конструкция. След това сяда отгоре.
– Какво е това? – пита Ана раздразнено.
– Трибуна – отговаря Видар.
– За кого? – пита тя.
– За мен – отговаря той.
Тя се засмива, но той е сериозен.
– Ще стоя до теб, ако стоиш до мен – казва той.
Тогава тя спира да се смее и го целува. Нормалните любовни
истории така и така никога не са били за нея.
* Сложното при добрите и лошите хора е, че повечето от нас могат да
бъдат и двете едновременно.

5.

Скрит текст:

Когато беше малък, Видар сякаш не се страхуваше от нищо. Всички
други деца сънуваха кошмари и искаха лампата да свети през нощта,
но не и той. Когато с Теему деляха една стая и спяха на двуетажно
легло, Видар настояваше да спи на долното. Минаха няколко месеца,
докато Теему разбере защо. Една нощ се събуди и чу, че Видар плаче,
затова скочи долу при малкия си брат и го накара да му каже защо.
Накрая момчето – тогава на не повече от пет-шест години – призна, че
е убедено, че нощем в къщата влизат страховити чудовища. „Тогава
защо, по дяволите, искаш да спиш на долното легло?“, изръмжа Теему.
„Защото така чудовищата ще ме хванат пръв и ти ще имаш време да
избягаш!“, изхлипа Видар.
Не можеше да се въздържи. Никога.
Когато смъртта покоси някого, за тези от нас, които са останали
живи, пътят обратно към нормалния живот е непонятно дълъг. Мъката
е диво животно, което ни завлича толкова навътре в мрака, че ни се
струва, че никога няма да се приберем. Че никога повече няма да се
смеем. Болката е такава, че така и не разбираме дали е отминала, или
просто сме привикнали.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 299 6 юни 2025, 12:29 ч.

Цитат на: Rayna13 в пт, 06 юни 2025, 12:18

Geia,
в подготвителния клас обикновено учениците имат за домашно в някакъв момент да прочетат книга на съответния език и да я представят пред класа - и двамата ми сина представиха "Бьорнстад", темата стана интересна и на други и я прочетоха на свой ред. И въобще изборът на децата, когато четат нещо по тяхно желание, е много интересен - Оруел се оказа интересен на мнозина, даже на всички, Тери Пратчет, Дъглас Адамс.

О, това е много хубаво. Да, аз съм на мнение, че те когато избират, винаги е интересно и показва доста.

Виж целия пост

Препоръчани теми

В момента чета ... 99

44 308
740

Литературен клуб

В момента чета ... 98

43 488
741

Литературен клуб

Търся електронна книга - 52

102 485
736

Литературен клуб

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.