В момента чета... 95

Eто и възможност за среща с Бакман: https://www.toppingbooks.co.uk/events/bath/fredrik-backman-bath/

Харесвам стремежа му да манифестира доброта.
Не харесеам нито една адаптация по книгите му. Особено пък сериалите са безобразни.

На Бакман съм прочела само “Всеки ден пътят към дома ..” и “Тревожни хора”. В списъка са ми “Баба праща поздрави” и Уве. На мен ми харесва, но не обичам да плача много, затова рядко го чета. 😁 Гледала съм интервюта с него и ми харесва и чувството му за хумор. Определено го харесвам, но рядко посягам към него.

Някой може ли да сподели мнение за “Брит Мари”. Благодаря предварително!

Ох, Бакман и на мен ми е голям любимец! Не съм прочела всичко обаче. Взех си новата му книга и ще я чета това лято.
"Баба праща поздрави "ме чака чинно, но засега не усещам да й е времето.
Днес довърших "Пациентът" на Фитцек и ми хареса много. Дали защото не тръгнах с големи очаквания, не знам. Бях премислила всички възможности и накрая пак не познах 😄
Чудя се какво да започна. Може би пак ще е някой азиатски автор.

Много ми хареса филмираният Човек на име Уве, оттам отпочнах и аз Бакман.
Но прескачането в реалност и фантазия в "Бабата" не ми допадна. А иначе такива жестоки първи 20-тина страници, с описанията на отношенията, с хумор и всичко. На края просто исках да приключи тая работа.

Btw, обичайна грешка при нас е да го пишем Фредерик, както някой по-напред в темата; в Скандинавието, особено Швеция, името е Фредрик (свиква се, нормалното изписване на запад е първото. С Karen и Karin е същото).

Подкрепям идеята да се предлагат книги извън училищния "списък", но в часовете по литература няма време да се обсъди прочетеното от 25-26 ученици и губят мотивация да го правят. В допълнителните часове по литература се работи предимно неща, които са насочени към НВО/ДЗИ...

Извинявам се за отклонението. 🌷

На мен ми бяха много скучни и досадни произведенията, които трябваше да учим в училище. Много малко неща са ми останали в съзнанието, даже, признавам си, много от произведенията не съм чела целите книги, а само главите, по които работехме в час.
Обмислям следващите години да ги прочета. ММ ме бъзика, навремето не съм, пък сега ли. Ами, да. Аз тогава съм била едно невръстно дете, думите не съм осъзнавала какво точно означават, не съм вниквала.
Горе долу към 5-ти клас открих Художествената литература и започнах активно да чета.. преди това никой не ми беше обяснил, че може да четеш нещо различно от това, за което учиш..

Здравейте, навалицата с хаштаговете мина, слава на всички литературни богове!
Радвам се, че пак виждам обичайните списващи тук, а и няколко нови, приятни попълнения

Вили, съболезнования и от мен за тежката ти загуба ...


Азара., напълно съм съгласна с теб! Какво сме чели по "задължение", какво сме запомнили и разбрали...
Аз няма да спра да повтарям колко съм щастлива, че на стари години открих тетралогията на Талев, за която нямах никакъв спомен чела ли съм я, не съм ли...
Покрай детето преоткривам Ангел Каралийчев, забравени приказки от Елин Пелин и други автори.
Безценно е!

Иначе напоследък четенето ми не върви особено..
След "Стъкления човек" подхванах нехудожествена литература, а вчера приятелка ми даде за прочит "Игра на криеница" на Сьорен Свайструп. С големи очаквания съм!

Започвам "Като гореща вода за шоколад".
Неприятно изненадана съм,че е миниатюрна книжка от 200 стр. Очаквах солиден роман,който ще ми отнеме седмица за четене.

Книжката е малка, да, но много хубава и в този смисъл обемът й е напълно достатъчен, за да няма нищо излишно, поне според мен. Много нетипична, с интересен стил и завладяваща.

И аз от днес започнах " Игра на криеница"
Обещаващо начало.

И аз почти от нещата в училище не съм чела нищо, често прочитах вестник Рикчо, кандидат-гимназист и подобни да добия предства.
"Под игото", когато да първи път го отворих го и затворих, прочетох го покрай завършването, ако не се лъжа и тогава ми хареса.
Талев ми е в списъка, при майка ги има книгите ще ги прочета някой ден.

Аз съм благодарна на родителите си, че не са ме спирали да чета. Чета от петгодишна, сама се научих. Имаме огромна библиотека, събирана още от баба ми. В нея има много класики, които обичам и препрочитам от време на време. Имала съм и куриозни ситуации да ме гонят да оставя книгата, за да спя. Баща ми веднъж ми беше взел и нощната лампа, и фенерчето, че накрая и книгата, обаче толкова бях запленена от "Отнесени от вихъра", че не исках да я оставя. А тя не е никак малка. Още като ученичка съм се запознала с доста класики, които са ми останали в съзнанието и са ми доставили огромно удоволствие. Не съжалявам за нищо прочетено. Помня с какъв трепет чакахме новите издания от поредици, имахме приятелка в книжарница, която ни пазеше екземпляри... А майка ми я бях учудила с какво удоволствие съм прочела "Война и мир", даже пасажите на френски Понякога ми е ужасно мъчно, че децата ни не четата така, както ние четяхме и пропускат много...

Аз пък си четях нещата от списъка - докато бяха детски книги всичко ми харесваше. Чудех се на братовчедките ми защо не харесват Том Сойер, за мен книгата винаги беше интересна - както първия път, когато я четох, така и сега - история с крими елемент, точно каквито обичам (естествено - детска). Всъщност , повечето от тези книги не просто ми харесваха, а ми харесваха много - в това число българските, като Лиско и Ян Бибиян.
После, като започнаха класиките малко ударих на камък, понеже около половината са ми неприятни и скучни. Тогава и сега. Мразя Клетниците, мразя социални романи - никога не бих си губила времето доброволно с тях. Не харесвам романи, които разглеждат грозни теми, като Парижката Света Богородица и все едно са написани с цел да депресират. Същото се отнася за по-голямата част от френската класика - ако не е роман със стегнат сюжет, в който се случва нещо смислено (смислено в контекста на историята, а не за мен - защото има сюжети, в които не се случва нищо конкретно), не ме интересува. Не ми се чете за животите на хора, с които не бих и разговаряла, ако имам избор. Добавям руската класика (защо трябваше да чета Мъртви души и до сега не мога да си отговоря, не стига, че е тягостна, а е и недовършена, понеже авторът не е знаел как да продължи с книгата и с живота...).
Затова пък българската класика си я прочетох - даже повече от веднъж, но аз съм кандидатствала с литература, така че трябваше. И ми беше по-интересно, може би защото съм била по-положително настроена.

Нищо от задължителната българска литература, която съм чела насила в училище, не ми е харесало. Може би само разказите на Йовков и Елин Пелин. Прочела съм, наизустила съм какво трябва да пиша за добра оценка и после мозъкът ми сам е премахнал ненужния спам. Няма сила, която да ме накара да се опитвам пак. Отдавна съм разкарала книгите от учебната програма.
В момента чета "Нещо чака... сред дърветата" на Тана Френч. Това е първата от общо шест от поредицата Dublin Murder Squad. За съжаление май е и единствената преведена. Има и сериал по книгите, но не знам дали е хубав:
https://www.imdb.com/title/tt7768192/?ref_=nv_sr_srsg_0_tt_4_nm_ … 0Murder%2520Squad

Прочетох “Пакетът”. Тови Фитцек просто умее да пише интригуващо и това е. Не знам от превода ли е или и в оригинал е толкова сладкодумен, ама още от първата страница все едно и аз бях в тази книга. Хареса ми.