МОН - промените продължават (7)

Това с огромната маса деца, които дълбаят дъното, е много съществен проблем. Но още по-голям проблем за мен са стратегиите за преодоляването му, които от години се изразяват в едно и също: облекчаване на материала и програмите.
Първо, това, че си махнал параметричните уравнения и си преместил системите неравенства от седми в девети клас, няма да помогне на тези, които не знаят таблицата за умножение, абсолютно ирелевантно е за тях. Няма как да смъкнем нивото толкова, че да им пасне, очевидно е необходим съвсем друг целеви подход към тази група.
Второ, виждаме какво се случва с улесняването на изпитите за учениците от силната група - 226 пълни 100-ци на НВО по математика само в София... Това са повече пълни 100-ци от местата за математически паралелки в СМГ и НПМГ, взети заедно. А какво правим с тези с 99,5?
Не знам кое е по-зле - знанията на децата от слабата група по таблицата за умножение или умението на експертните групи в МОН да създадат тест с добра дискриминация.

Аз лично не разбрах защо махнаха специализираните училища за деца със СОП и ги пратиха да се мъчат, заедно с другите деца по училищата. В пъти по-добре за тях ще е, ако учат по друга система и други учебници, ако се наблюдават индивидуалните им заложби и се набляга на това, което показват, като възможности. Това, че едно дете не е добро в предметите в ООП, не значи, че не може да бъде добро в други направления. На тези деца може да им се помогне да разгърнат потенциала си, без да бъдат принуждавани да се мъчат да учат по общата система. Да не говорим, че ще им се спести това да бъдат обект на подигравки от съучениците си, защото това е доста често срещано.

Уменията на МОН за съставяне на тестове са трагични просто. Дидева е публикувала на сайта си графики от резумтатите по бел и мат тази година  https://dideva.alle.bg/p/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D1 … D0%B0%D1%81-2025/
Безумни са кривите! Трябва да са камбана по принцип.

Аз не говоря за децата със СОП, това е съвсем отделна тема. Моето лично мнение е, че тяхното място е именно в масовото училище, а не да ги крием от света. Сега на теория те са в масовото училище, на практика всеки родител се спасява сам, а учителите са принудени да пишат и пишат десетки страници, вместо да преподават. Но това наистина е друга тема.
Аз говорех за деца без дефицити, които нашата образователна система осакатява. Деца, които биха били полезни на себе си и обществото, но към момента престояват 12 години в училище, завършват с първа степен, защото не могат да вземат ДЗИ и се нареждат на опашката за социални помощи.

Ставате смешни с тези зловещи сценарии.
Средно 50 процента от учениците отиват в тези язвително назовани от вас "занаятчийски" училища.
Родителите на тези деца по принцип го считат за добро решение - защото са преценили, че за децата им е по-малко стрес на първо място(това е важна тема за много родители тук!)
и второ, са преценили, че отговарят на възможностите им за момента.
Това е трудно за проумяване от един амбициозен български родител.

Децата не са еднакви, както и не всички родители са с големи амбиции и мечти за великата бъдеща кариера на детето им. Не всички деца са "читанки", мини професори и гении, поне в Германия не забелязвам това залитане- децата са оставени да бъдат деца, без да бъдат затрупани с домашни, учебни материали и големи амбиции.

Част от тези деца имат възможност да се прехвърлят и в тип гимназия- класическа, професионална (има 2 типа Abitur- пълна, частична) след време. Например след 7, 10 клас.
Или просто съвсем доброволно след 10 клас почват да учат професия 3 години(3 дни във фирмата/учреждението, 2 дни училище), има и изпити за полагане на майсторски клас.

При голямото ми дете, което другата година навлиза в горен курс с гимназия (11-13 клас) се очаква, че ще има нови съученици от реалните училища, които са били с отличен успех и ще се пробват да завършат гимназия, тоест ще правят матури.
Няколко съученици ще си тръгнат, други ще дойдат.

КетиВ, сетих се за моя приятелка, едното й дете е с леко умствено изоставане и аутистични маркери.
В града ни(който не е голям, тоест под 100 000 жители) има училище за деца с леки обучителни затруднения и друго училище за деца със сериозни увреждания.
Детето на приятелката посещава първия тип училище, там класовете са от малки групи(8-9 деца), някои деца са с придружител и целта е да успеят да вземат диплома за основно образование. Ако върви добре, може да се опита да се справи и с диплома от реално училище.

Не знам за занаятчийските училища - сигурно не са много хубаво място, но напоследък се замислям дали не е добре подрастващите да усвоят някакъв занаят между другото. Животът си прави понякога странни номера. Не се знае дали този занаят няма да ги храни един ден.

В Германия занаятчийските училища наистина дават занаят. Не само това, но и работно място, почти гарантирано. Докато тук повечето не дават нищо, а после си просто без работа. У нас също има добри техникуми като ТУЕС, СГСАГ, търговско банковата, но там балът си е висок за влизане и децата после почти 100 процента отиват в университет. Та само имената им такива, професионални

То и тук родителите масово искат по-малко, още по-малко, най-малко стрес за децата си, ама искат и да учат в престижни училища, които дават добро образование. А двете неща са леко несъвместими.
Та не знам дали немските деца са по-умни, но немските родители явно имат по-здрава връзка с реалността.

Ами просто в Германия има развита индустрия и инженерия- и съответно работа за всякакви хора.
Докато тук първо всички бяха инженери, после всички станаха икономисти, сега всички са компютърни специалисти и накрая никой не е доволен

То май ни е генетично заложено да сме недоволни, неоправдани и някой друг да ни е крив

Точно. Още дядо ми казваше, ако тази година стават краставиците, догодина всички садят краставици и на пазара няма домати, а ако годината се случи лоша няма и краставици. И понеже се е вдигнала цената на доматите, догодина всички садят само домати и съответно пак са бедни. Да се надяваме, че поне Господ е Българин

Ясно е, че ние нямаме индустрията на Германия, но изобщо не е вярно, че в България добра реализация има само с добро образование. Напротив, средностатистически строителен работник например изкарва повече от средностатистически лекар, автомонтьор изкарва повече от учител и т.н. А с развитието на ИИ чисто бачкаторските дейности  ще стават още по-търсени. Просто родителите губят фокус и реалистичен поглед за потенциала на децата си.

Е, стига де. Строителен работник пука от студ и жега, подмятат го като парцал от обект на обект и често не му плащат. Ако е плочкаджия, може и да вземе повече от лекар, но нашите се изхитриха, взеха махна да намират, да не им плащат.
На учителите им вдигнаха заплатите и не забелязвам по строителните обекти нашествие от напуснали учители

Има и още нещо - в Германия и немскоезичните държави голям диапазон от професии не изискват висше образование.
На 19 може да вземеш тапия за професии с доста голям обхват, около 330 професии били възможни според AI- счетоводство, логистика, медицинска/зъболекарска сестра, зъботехника, различни "мъжки" професии, медицинска техника, IT и още, и още...
Брат на приятел на голямото ми дете учи "занаят" в изработката на човешки протези например. Имаше междинен изпит наскоро.

Между другото, познавам учител от СМГ, който преди няколко години напусна и сега работи в строителството.
Разбира се, частните случаи не са от значение. Ако мислиш, че заплатата на лекар (не говоря за шефове на болници и т.н.) е по-висока от заплатата на строителен работник с някаква специализация (т.е. да реди плочки, да шпаклова, да цикли паркет, да изгражда ел инсталации, да монтира климатици и т.н., не просто да носи боклук до контейнера), добре, това е твоето виждане. И може би не си правила ремонт наскоро