Аборт. Забременяване и износване след това - Тема 100

Edeiv Благодаря! Пожелавам и аз същото на всички ни, тъй като няма по-голямо щастие да станеш мамче и да си гушкаш бебчето убедена съм 🥰

Belive Най-вероятно сме били при един и същ лекар, но в интерес на истината му вярвах, докато не стигнах до втора загуба и в интерес на истината на мен ми каза, че в моя случай било желателно да се направи ПИД, но тъй като били замразени и било рисковано да се размразят и изследват и после пак да се замразят. Едвали щели да оцелеят и това се било правило след пункция и също така те се пращали до София и от там ги пращали в Турция, тъй като самото изследване се правело само в Турция. Аз не съм запозната, къде наистина се извършва. Мен единствено ме възпира да се махна от клиниката, тъй като имам още 6 замразени и смятам да направя каквото зависи от мен, за да предотвратя друга загуба. Чела съм как други са си местили ембриони от клиника в клиника и накрая не оцеляват след размразяване и това означава да си убия ембрионите. Имам познати момичета, които успяват във Варна, а други отиват в София и се лутат и там и накрая пък успяват в Тутракан и аз съм си казала, че ако нищо не стане във Варна ще отида в Тутракан.


nasito Благодаря ти! Четох, че и ти си имала проблеми и то не малки, макар че си зачевала по естествен път и ти пожелавам това да е твоето бебче и да приключиш с трудностите. 😘

За жалост и пид да има и да е добър ембриона след пид,  това не означава имплантация и бременност.

Привет, момичета! Включвам се, за да ви споделя, че и при мен смятаха, че е генетична причината за 2 аборта при естествено забременяване. Съпругът ми се оказа, че има леко отклонение в кариотипа. Минахме към инвитро и ПИД, за да избегнем нов. Резултатът е още 2 аборта при здрави ембриони, но не сме тествали абортивен материал. След първия открих завишени NK клетки и имам назначена терапия от проф. Михайлова. Последва неуспешен трансфер, след него офис хистероскопия и надраскване. През следващия цикъл направихме отново трансфер и отново аборт.
Така че както и Насито написа - ПИД не е гаранция за имплантация, нито за успешна бременност, но пък ми спести трансфери (отпаднаха половината) и ни насочи да търсим проблем другаде.

Между другото, ние сме размразявали ембриони, за да са тестват. Доколкото знам пробата се изпраща в чужбина, а не целите ембриони - те се замразяват след биопсията.

В клиниката, в която съм не предлагат тази услуга иначе щях да рискувам да направим ПИД. Репрото само ми разясни как по принцип стояли нещата. Лошото е, че много са изостанали във Варна и ако го знаех това от самото начало изобщо нямаше да започнам процедури тук. Благодаря за информацията и съжалявам и за вашите неуспехи.

Ясмина, съжалявам Кураж!
Ще си позволя да изкажа мнение -на база разговори с АГ и с родителите ми, които са лекари- дори и повече от един път да има хромозомна грешка, това не значи автоматично проблем с кариотипа и задължително инвитро и ПИД. Природата има своите защитни механизми, нежизнеспособният плод отпада колкото и ужасяващо да е това от човешка гледна точка.
При условие, че зачеването се случва естествено нали при евентуална следваща бременност така или иначе ще се напраят фетални морфологии, при желание генетичен тест и т.н.

Понеже аз съм с три аборта, два от които заради различни хромозомни аномалии, ще си позволя да се изкажа относно естествените опити, феталните морфологии и генетичните тестове. Не е много щадящо емоционално и физически за жената и емоционално за мъжа, да се наложи да направиш аборт след 12 седмица. Та аз не бих препоръчвала този метод. И е много цинично да се говори, че може да се види на фетална морфология и тест, когато няма да си ти. Иначе да, няколко бремености с хромозомни аномалии не означават задължително проблем с кариотипа. Не е задължително да правиш инвитро с ПИД. Ние се спряхме на този метод, защото на нас не ни се играе на руска ролетка. Аборт след определена седмица означава кюретаж, който не е много благоприятен за лигавицата на матката и може да доведе до сраствания. А в един момент дори означава и раждане, само че с разликата че удома се прибираш без бебе. Разбира се, всеки решава за себе си как да постъпи и по кой път да поеме.

Не ми е била идеята да съм цинична, незнам защо се възприема така, минала съм през 2 аборта с 2 кюретажа (единият след 12 седмица) и съм наясно колко е опустошително емоционално и физически. И не е защото "няма да съм аз", тъй като и мен това ме очаква евентуално. Всяка една бременност е вид руска рулетка, няма никога 100% гаранция независимо от обстоятелствата.

Определено си е руска рулетка и честно казано дали естествено зачеване или инвитро си го има този риск от аборт. Не е приятно със сигурност в напреднала бременност, тъй като кюртажа е неизбежен и със сигурност не физическата болка е по-голяма. Аз наистина се радвам от една страна, че се случи по-рано с аборта, тъй като мога с медикаменти.

Каквото и да си говорим, за лекарите един аборт е просто поредният. Много е лесно човек да рационализира, когато не е емоционално ангажиран. Когато обаче си лично потърпевш, няма как да лежиш на кълката на "защитните механизми на природата". В България масово лекарите препоръчват изследванията да започнат след 3ти аборт. В тази тема масово сме се включили преди това. И както при аборти без установена причина се препоръчва да се правят тромбофилия, микробиом и т.н., така и при генетични грешки е хубаво да се направи кариотип, консултация с генетик и да се мисли за ПИД.

Руската рулетка не е нужда да се изграе с пълнен пълнител. Може да се махне някой куршум.

Аз реших да изследвам и този ембрион. Ако се окаже пак генетична грешка, ще имам два такива доказани, някак си си мисля , че просто яйцеклетките и/или сперматозоидите, по-вероятно яйцеклетките не са вече с нужното качество. Не мисля да изследваме кариотип и тн. Имаме едно напълно здраво дете , но заченато и родено преди почти 12 години.... явно все пак си има значение.

Здравейте, момичета, чета ви от известно време, че даже и няколко теми назад - откакто и мен ме сполетя този ужас. В 7+5 установихме задържан аборт, а чухме пулс в 7+1. Беше ми първа бременност, от първи опит. При мен особеното е, че се наложиха рентгенови снимки в горната част на тялото, не таза, преди да разбера, че съм бременна - първите три-четири дни преди очакваната дата на менструация, а вторите - при пет дни закъснение, но не подозирах, че съм бременна (глупаво, но да - има си своето обяснение, но няма смисъл да изпадам в подробности около това). Разбира се, не са ми сложили оловна жилетка. Не отдавах голямо значение на това до момента, тъй като си мислех, че няма да се стигне до пулс, ако е оказало влияние, но започвам да си мисля, че е много вероятно това да е причината да се е получила някаква аномалия. Нещата са в сферата на догадките, тъй като не изследвахме абортивен материал. АГ ми го каза като опция, но не бях достатъчно информирана за цялото това море от възможни варианти за несполучлив край, та, се задоволих с информацията, че 50-70% от тези случаи се дължат на хромозомна аномалия. Изследвах се за тромбофилии, пълния пакет в Геника, имам следните отклонения:
PAI-1 (4G/5G) – хетерозиготен носител (4G/5G)
ACE (I/D) – хетерозиготен носител (I/D)
Factor XIII (Val34Leu) – хетерозиготен носител (Val/Leu)
MTHFR (c.677C>T) – хомозиготен носител (T/T)
MTRR (c.66A>G) – хетерозиготен носител (A/G)
VEGFA (c.-1154G>A) – хетерозиготен носител (G/A)
TAFI (c.+505A>G) – хетерозиготен носител (A/G).
Не съм правила консултация до момента. АГ отговори, че при бременност ще приложим лечение.
Абортът направих с абразио, вакуум аспирация. Днес е 36 ден, чакам си менструацията - най-чаканата ми до сега. Струва ми се, че сега съм в овулация. Общо взето ужасен период от към усещания - както психически, така и физически. Ще се пускаме на въртележката при първа възможност - след първа менструация ще отида на преглед. За опитите предпочитам да действаме, защото колкото и да е неприятно изживяването просто искам да знам дали този ужас ще се повтори, съответно категорично да търсим причината, или ще имам възможността дори и с огромен страх - да се насладя на една нормална бременност. В тази част обаче срещам противоречиви мнения - преди съветите са били повече в насока да се изчака 5-6 месеца, АГ каза след 2 редовни менструации или 2-3 месеца, а някъде чета, че няма проблем да е и след  първата менструация. Благодаря, че ме изчетохте и много съжалявам, че се записвам в темата, но може би ще ми олекне в някаква степен, защото ме тормози, а нямам желание да го обсъждам с близки, приятели и т.н.

Е l ,  не знам как го чувстваш ?
Може да почнете след следващ цикъл. 6м мисля няма нужда.
Аз имам бременност след аборт. 2 3 м след аборт.  Даже беше без план...

Психически го чувствам, че ми е травма, но това чувство мисля, че ще си остане доста дълго време. Опитите, противно на очакванията, ги чувствам като потребност... да знам, че нещо правя по този въпрос, съответно да знам ще я бъде ли, или не. Та, затова така съм се разбързала и се чудя. Но ако знам, че не е добре за самата бременност да е веднага, разбира се, ще изчакам необходимото време. Това може би ще се разбере и на прегледа, след като ми дойде..

На мен ми казаха няколко АГ специалиста - след три месеца, но аз бях на друга вълна, въобще не исках да опитваме. и минаха поне 6 месеца, докато започнем опити.

АГ, която ми прави абразиото каза да изчакаме 3 месеца. Но една АГ специалист по рискови бременности ми каза, че е по-добре да се изчака 6 месеца, защото иначе има риск от цервикална недостатъчност при следваща бременност. Не знам доколко е така, ние изчакахме 5 месеца преди да възобновим опитите.