"За" или "Против" въвеждането на еврото 💶
- Публикувана: 31 май 2025, 20:15 ч.
- Последно мнение: 2 фев. 2026, 09:20 ч.
# 270
5 юни 2025, 21:35 ч.
Цените на летище София са в евро и лева от години и лв. не е равно на евро. Сега, на ракиджоса не ми е хрумвало да проверявам цените, признавам си.
Ето една цена от миналата седмица (случайно е попаднала в кадър на много готин декор, който бяха направили и на чийто фон снимах детето):
Виж целия пост
Ценообразуване на летище София - 39 лева стават 39 евро
https://www.dunavmost.com/novini/tsenoobrazuvane-na-letishte-sof … va-stavat-39-evro
https://www.dunavmost.com/novini/tsenoobrazuvane-na-letishte-sof … va-stavat-39-evro
Цените на летище София са в евро и лева от години и лв. не е равно на евро. Сега, на ракиджоса не ми е хрумвало да проверявам цените, признавам си.
Ето една цена от миналата седмица (случайно е попаднала в кадър на много готин декор, който бяха направили и на чийто фон снимах детето):
Скрит текст: 
# 271
5 юни 2025, 22:00 ч.
Миналото лято със сигурност си беше съвсем коректен курсът евро-лев на ракията и цигари.
Купувах троянска сливова за подарък на приятел, хърватин. И някакви цигари, по поръчка на приятели и те бяха с коректен курс. Децата ми се смяха, че съм трафикант. Не пуша и не пия ракия.
Виж целия пост
Купувах троянска сливова за подарък на приятел, хърватин. И някакви цигари, по поръчка на приятели и те бяха с коректен курс. Децата ми се смяха, че съм трафикант. Не пуша и не пия ракия.
# 272
5 юни 2025, 22:37 ч.
Няма да доживеем да прочетем такива.
Виж целия пост
Аз наистина искам да чуя аргументирани доводи против еврото. Не някакви опорки, емоционални изблици и персонални обиди. Урсула ще ви вземе спестявянията, колко бедни хора ще станат още по-бедни, вие сте неграмотни бабички.
Няма да доживеем да прочетем такива.
# 273
5 юни 2025, 22:45 ч.
Ето 20 точки от единия доклад, този на ЕЦБ, които дори написани на брюкселски език, звучат плашещо:
1) Капиталовият пазар в България е по-малък и МНОГО ПО-СЛАБО РАЗВИТ от този в еврозоната;
2) Степента на финансово посредничество в България остава ДОСТА НИСКА в сравнение със средната за еврозоната;
3) Въпреки че преди пандемията страната отчиташе фискални излишъци, оттогава бюджетното ѝ салдо се ВЛОШИ
ЗНАЧИТЕЛНО. През 2024 г. ОТНОВО СЕ ВЛОШИ с 1,0 процентен пункт. Влошаването на бюджетното салдо през 2024 г. в сравнение с 2019 г., т.е. годината преди избухването на пандемията, възлизаше на 5,2% от БВП, което се дължеше най-вече на влошаването на структурното салдо с 4,5% от БВП.
4) Що се отнася до макроикономическите ДИСБАЛАНСИ, България не бе включена от Европейската комисия за задълбочен преглед в „Доклада за механизма за предупреждение, 2025 г.“.
5) Тези тенденции сочат РИСК ОТ ПРЕГРЯВАНЕ на икономиката и ранни признаци за ЦЕНОВА СПИРАЛА при кредитите/активите, което е видно от завишените оценки на недвижимите имоти.
6) И в двата случая анализът на Комисията показа, че критерият за дефицита НЕ Е ИЗПЪЛНЕН. Като се има предвид обаче високата степен на несигурност по отношение на макроикономическата прогноза, Комисията счете, че на този етап не следва да се взема решение за прилагане по отношение на държави членки на процедура при ПРЕКОМЕРЕН ДЕФИЦИТ.
7) Дългосрочната безработица представлява ГОЛЯМ ПРОЦЕНТ от общата безработица.
Българската икономика остава изложена на КОЛЕБАНИЯТА В ЦЕНИТЕ на борсовите стоки поради високата си енергоемкост и значителния дял на енергията и храните в потребителската кошница.
9) БВП на човек от населението и ценовите равнища в България са все още значително ПО-НИСКИ, отколкото в еврозоната;
10) Почасовите разходи за труд в България са все още НАЙ-НИСКИТЕ в ЕС. Затова нарастването на заплатите е нужно да съответства и на растежа на производителността на труда, за да може да се запази ценовата конкурентоспособност и привлекателността на страната за чуждестранните инвеститори.
11) ПО-СЛАБО РАЗВИТАТА институционална рамка може да ограничи потенциалния растеж на производството, което може да се отрази на способността на България да обслужва дълга си и да усложни икономическото приспособяване. Тя може също така да възпрепятства възможността на България да прилага мерки по паричната политика.
12) Редица институционални показатели сочат необходимост от подобряване на качеството на работа на институциите и управлението в България, като през последните десетилетия се наблюдава ОГРАНИЧЕН НАПРЕДЪК.
13) Необходими са активни мерки на политиката на пазара на труда, за да се повиши квалификацията на работната сила, да се насърчи икономическото приобщаване на най-уязвимите обществени слоеве и да се смекчи ефекта от намаляването на населението в трудоспособна възраст.
14) Макар че равновесните диференциали на инфлацията, свързани с този процес на догонване, обикновено не са много големи, те могат да станат повод за БЕЗПОКОЙСТВО, ако са съпроводени от потенциално неустойчива ценова динамика на кредитите и активите и я допълват.
15) България през октомври 2023 г. бе включена в „СИВИЯ СПИСЪК“ на FATF с юрисдикциите, които са обект на засилено наблюдение и трябва да ускори усилията си за изпълнение на елементите от плана за действие, приет от Специалната група за финансови действия (FATF);
16) България е важно да овладее ИНФЛАЦИОННИЯ НАТИСК чрез подходящи политики и не на последно място да укрепи растежа на производителността чрез инвестиции в нововъведения и човешки капитал, особено в сектора на нетъргуемите стоки (т.е. сектора, ориентиран към вътрешния пазар).
17) Структурните реформи за усъвършенстване на институционалната и бизнес среда са решаващи за привличането на преки чуждестранни инвестиции и за ускоряването на потенциалния растеж. Те включват ангажимент на България за по-нататъшно намаляване на КОРУПЦИЯТА, осигуряване на независима и ефикасна съдебна система и за подобряване на образователната система.
18) България кандидатства за национална клауза за дерогация, която ще ѝ позволи да се ОТКЛОНИ ОТ ПЛАНА ЗА НЕТНИТЕ РАЗХОДИ, когато това се дължи на по-високи разходи за отбрана.
19) Тези прогнози показват НЕОБХОДИМОСТ ОТ ОЩЕ РЕФОРМИ за повишаване на дългосрочната устойчивост на публичните финанси.
20) Българският лев беше включен във ВМ II през юли 2020 г. при централен курс 1,95583 лева за 1 евро със стандартен диапазон НА КОЛЕБАНИЕ ±15%!
Нека всеки прочете въпросният доклад! Не е дълъг, нито кой знае колко труден за разбиране!
Страхил Ангелов
Виж целия пост
1) Капиталовият пазар в България е по-малък и МНОГО ПО-СЛАБО РАЗВИТ от този в еврозоната;
2) Степента на финансово посредничество в България остава ДОСТА НИСКА в сравнение със средната за еврозоната;
3) Въпреки че преди пандемията страната отчиташе фискални излишъци, оттогава бюджетното ѝ салдо се ВЛОШИ
ЗНАЧИТЕЛНО. През 2024 г. ОТНОВО СЕ ВЛОШИ с 1,0 процентен пункт. Влошаването на бюджетното салдо през 2024 г. в сравнение с 2019 г., т.е. годината преди избухването на пандемията, възлизаше на 5,2% от БВП, което се дължеше най-вече на влошаването на структурното салдо с 4,5% от БВП.
4) Що се отнася до макроикономическите ДИСБАЛАНСИ, България не бе включена от Европейската комисия за задълбочен преглед в „Доклада за механизма за предупреждение, 2025 г.“.
5) Тези тенденции сочат РИСК ОТ ПРЕГРЯВАНЕ на икономиката и ранни признаци за ЦЕНОВА СПИРАЛА при кредитите/активите, което е видно от завишените оценки на недвижимите имоти.
6) И в двата случая анализът на Комисията показа, че критерият за дефицита НЕ Е ИЗПЪЛНЕН. Като се има предвид обаче високата степен на несигурност по отношение на макроикономическата прогноза, Комисията счете, че на този етап не следва да се взема решение за прилагане по отношение на държави членки на процедура при ПРЕКОМЕРЕН ДЕФИЦИТ.
7) Дългосрочната безработица представлява ГОЛЯМ ПРОЦЕНТ от общата безработица.
Българската икономика остава изложена на КОЛЕБАНИЯТА В ЦЕНИТЕ на борсовите стоки поради високата си енергоемкост и значителния дял на енергията и храните в потребителската кошница.9) БВП на човек от населението и ценовите равнища в България са все още значително ПО-НИСКИ, отколкото в еврозоната;
10) Почасовите разходи за труд в България са все още НАЙ-НИСКИТЕ в ЕС. Затова нарастването на заплатите е нужно да съответства и на растежа на производителността на труда, за да може да се запази ценовата конкурентоспособност и привлекателността на страната за чуждестранните инвеститори.
11) ПО-СЛАБО РАЗВИТАТА институционална рамка може да ограничи потенциалния растеж на производството, което може да се отрази на способността на България да обслужва дълга си и да усложни икономическото приспособяване. Тя може също така да възпрепятства възможността на България да прилага мерки по паричната политика.
12) Редица институционални показатели сочат необходимост от подобряване на качеството на работа на институциите и управлението в България, като през последните десетилетия се наблюдава ОГРАНИЧЕН НАПРЕДЪК.
13) Необходими са активни мерки на политиката на пазара на труда, за да се повиши квалификацията на работната сила, да се насърчи икономическото приобщаване на най-уязвимите обществени слоеве и да се смекчи ефекта от намаляването на населението в трудоспособна възраст.
14) Макар че равновесните диференциали на инфлацията, свързани с този процес на догонване, обикновено не са много големи, те могат да станат повод за БЕЗПОКОЙСТВО, ако са съпроводени от потенциално неустойчива ценова динамика на кредитите и активите и я допълват.
15) България през октомври 2023 г. бе включена в „СИВИЯ СПИСЪК“ на FATF с юрисдикциите, които са обект на засилено наблюдение и трябва да ускори усилията си за изпълнение на елементите от плана за действие, приет от Специалната група за финансови действия (FATF);
16) България е важно да овладее ИНФЛАЦИОННИЯ НАТИСК чрез подходящи политики и не на последно място да укрепи растежа на производителността чрез инвестиции в нововъведения и човешки капитал, особено в сектора на нетъргуемите стоки (т.е. сектора, ориентиран към вътрешния пазар).
17) Структурните реформи за усъвършенстване на институционалната и бизнес среда са решаващи за привличането на преки чуждестранни инвестиции и за ускоряването на потенциалния растеж. Те включват ангажимент на България за по-нататъшно намаляване на КОРУПЦИЯТА, осигуряване на независима и ефикасна съдебна система и за подобряване на образователната система.
18) България кандидатства за национална клауза за дерогация, която ще ѝ позволи да се ОТКЛОНИ ОТ ПЛАНА ЗА НЕТНИТЕ РАЗХОДИ, когато това се дължи на по-високи разходи за отбрана.
19) Тези прогнози показват НЕОБХОДИМОСТ ОТ ОЩЕ РЕФОРМИ за повишаване на дългосрочната устойчивост на публичните финанси.
20) Българският лев беше включен във ВМ II през юли 2020 г. при централен курс 1,95583 лева за 1 евро със стандартен диапазон НА КОЛЕБАНИЕ ±15%!
Нека всеки прочете въпросният доклад! Не е дълъг, нито кой знае колко труден за разбиране!
Страхил Ангелов
# 274
5 юни 2025, 22:51 ч.
И всичко това губи значението си (особено точка 20) при положение, че от десетилетия сме в борд и това не ни повлича надолу, а икономиката ни расте. И се случва и без да сме въвели еврото.
Виж целия пост
# 275
5 юни 2025, 22:56 ч.
Хайде прочети още веднъж пост #309 и се опитай да го разбереш.
Виж целия пост
И всичко това губи значението си (особено точка 20) при положение, че от десетилетия сме в борд и това не ни повлича надолу, а икономиката ни расте. И се случва и без да сме въвели еврото.
# 276
5 юни 2025, 23:00 ч.
Ми не мога, тъпичка съм си, какво да правя 
Може пък ти да се опиташ да изтълкуваш точките, да ги сравниш с други държави и с актуалната обстановка и най-вече да прецениш дали тези неща имат връзка с еврото (при наличие на борд).
И особено искам да чуя коментар по последната точка, че е най-лесно
Виж целия пост
Може пък ти да се опиташ да изтълкуваш точките, да ги сравниш с други държави и с актуалната обстановка и най-вече да прецениш дали тези неща имат връзка с еврото (при наличие на борд).
И особено искам да чуя коментар по последната точка, че е най-лесно
# 277
5 юни 2025, 23:07 ч.
Цените не се определят от паричната единица, тя не е фактор за цената на даден продукт!
България отговаря на всички критерии!
Виж целия пост
Ето 20 точки от единия доклад, този на ЕЦБ, които дори написани на брюкселски език, звучат плашещо:
1) Капиталовият пазар в България е по-малък и МНОГО ПО-СЛАБО РАЗВИТ от този в еврозоната;
2) Степента на финансово посредничество в България остава ДОСТА НИСКА в сравнение със средната за еврозоната;
3) Въпреки че преди пандемията страната отчиташе фискални излишъци, оттогава бюджетното ѝ салдо се ВЛОШИ
ЗНАЧИТЕЛНО. През 2024 г. ОТНОВО СЕ ВЛОШИ с 1,0 процентен пункт. Влошаването на бюджетното салдо през 2024 г. в сравнение с 2019 г., т.е. годината преди избухването на пандемията, възлизаше на 5,2% от БВП, което се дължеше най-вече на влошаването на структурното салдо с 4,5% от БВП.
4) Що се отнася до макроикономическите ДИСБАЛАНСИ, България не бе включена от Европейската комисия за задълбочен преглед в „Доклада за механизма за предупреждение, 2025 г.“.
5) Тези тенденции сочат РИСК ОТ ПРЕГРЯВАНЕ на икономиката и ранни признаци за ЦЕНОВА СПИРАЛА при кредитите/активите, което е видно от завишените оценки на недвижимите имоти.
6) И в двата случая анализът на Комисията показа, че критерият за дефицита НЕ Е ИЗПЪЛНЕН. Като се има предвид обаче високата степен на несигурност по отношение на макроикономическата прогноза, Комисията счете, че на този етап не следва да се взема решение за прилагане по отношение на държави членки на процедура при ПРЕКОМЕРЕН ДЕФИЦИТ.
7) Дългосрочната безработица представлява ГОЛЯМ ПРОЦЕНТ от общата безработица.
Българската икономика остава изложена на КОЛЕБАНИЯТА В ЦЕНИТЕ на борсовите стоки поради високата си енергоемкост и значителния дял на енергията и храните в потребителската кошница.
9) БВП на човек от населението и ценовите равнища в България са все още значително ПО-НИСКИ, отколкото в еврозоната;
10) Почасовите разходи за труд в България са все още НАЙ-НИСКИТЕ в ЕС. Затова нарастването на заплатите е нужно да съответства и на растежа на производителността на труда, за да може да се запази ценовата конкурентоспособност и привлекателността на страната за чуждестранните инвеститори.
11) ПО-СЛАБО РАЗВИТАТА институционална рамка може да ограничи потенциалния растеж на производството, което може да се отрази на способността на България да обслужва дълга си и да усложни икономическото приспособяване. Тя може също така да възпрепятства възможността на България да прилага мерки по паричната политика.
12) Редица институционални показатели сочат необходимост от подобряване на качеството на работа на институциите и управлението в България, като през последните десетилетия се наблюдава ОГРАНИЧЕН НАПРЕДЪК.
13) Необходими са активни мерки на политиката на пазара на труда, за да се повиши квалификацията на работната сила, да се насърчи икономическото приобщаване на най-уязвимите обществени слоеве и да се смекчи ефекта от намаляването на населението в трудоспособна възраст.
14) Макар че равновесните диференциали на инфлацията, свързани с този процес на догонване, обикновено не са много големи, те могат да станат повод за БЕЗПОКОЙСТВО, ако са съпроводени от потенциално неустойчива ценова динамика на кредитите и активите и я допълват.
15) България през октомври 2023 г. бе включена в „СИВИЯ СПИСЪК“ на FATF с юрисдикциите, които са обект на засилено наблюдение и трябва да ускори усилията си за изпълнение на елементите от плана за действие, приет от Специалната група за финансови действия (FATF);
16) България е важно да овладее ИНФЛАЦИОННИЯ НАТИСК чрез подходящи политики и не на последно място да укрепи растежа на производителността чрез инвестиции в нововъведения и човешки капитал, особено в сектора на нетъргуемите стоки (т.е. сектора, ориентиран към вътрешния пазар).
17) Структурните реформи за усъвършенстване на институционалната и бизнес среда са решаващи за привличането на преки чуждестранни инвестиции и за ускоряването на потенциалния растеж. Те включват ангажимент на България за по-нататъшно намаляване на КОРУПЦИЯТА, осигуряване на независима и ефикасна съдебна система и за подобряване на образователната система.
18) България кандидатства за национална клауза за дерогация, която ще ѝ позволи да се ОТКЛОНИ ОТ ПЛАНА ЗА НЕТНИТЕ РАЗХОДИ, когато това се дължи на по-високи разходи за отбрана.
19) Тези прогнози показват НЕОБХОДИМОСТ ОТ ОЩЕ РЕФОРМИ за повишаване на дългосрочната устойчивост на публичните финанси.
20) Българският лев беше включен във ВМ II през юли 2020 г. при централен курс 1,95583 лева за 1 евро със стандартен диапазон НА КОЛЕБАНИЕ ±15%!
Нека всеки прочете въпросният доклад! Не е дълъг, нито кой знае колко труден за разбиране!
1) Капиталовият пазар в България е по-малък и МНОГО ПО-СЛАБО РАЗВИТ от този в еврозоната;
2) Степента на финансово посредничество в България остава ДОСТА НИСКА в сравнение със средната за еврозоната;
3) Въпреки че преди пандемията страната отчиташе фискални излишъци, оттогава бюджетното ѝ салдо се ВЛОШИ
ЗНАЧИТЕЛНО. През 2024 г. ОТНОВО СЕ ВЛОШИ с 1,0 процентен пункт. Влошаването на бюджетното салдо през 2024 г. в сравнение с 2019 г., т.е. годината преди избухването на пандемията, възлизаше на 5,2% от БВП, което се дължеше най-вече на влошаването на структурното салдо с 4,5% от БВП.
4) Що се отнася до макроикономическите ДИСБАЛАНСИ, България не бе включена от Европейската комисия за задълбочен преглед в „Доклада за механизма за предупреждение, 2025 г.“.
5) Тези тенденции сочат РИСК ОТ ПРЕГРЯВАНЕ на икономиката и ранни признаци за ЦЕНОВА СПИРАЛА при кредитите/активите, което е видно от завишените оценки на недвижимите имоти.
6) И в двата случая анализът на Комисията показа, че критерият за дефицита НЕ Е ИЗПЪЛНЕН. Като се има предвид обаче високата степен на несигурност по отношение на макроикономическата прогноза, Комисията счете, че на този етап не следва да се взема решение за прилагане по отношение на държави членки на процедура при ПРЕКОМЕРЕН ДЕФИЦИТ.
7) Дългосрочната безработица представлява ГОЛЯМ ПРОЦЕНТ от общата безработица.
Българската икономика остава изложена на КОЛЕБАНИЯТА В ЦЕНИТЕ на борсовите стоки поради високата си енергоемкост и значителния дял на енергията и храните в потребителската кошница.9) БВП на човек от населението и ценовите равнища в България са все още значително ПО-НИСКИ, отколкото в еврозоната;
10) Почасовите разходи за труд в България са все още НАЙ-НИСКИТЕ в ЕС. Затова нарастването на заплатите е нужно да съответства и на растежа на производителността на труда, за да може да се запази ценовата конкурентоспособност и привлекателността на страната за чуждестранните инвеститори.
11) ПО-СЛАБО РАЗВИТАТА институционална рамка може да ограничи потенциалния растеж на производството, което може да се отрази на способността на България да обслужва дълга си и да усложни икономическото приспособяване. Тя може също така да възпрепятства възможността на България да прилага мерки по паричната политика.
12) Редица институционални показатели сочат необходимост от подобряване на качеството на работа на институциите и управлението в България, като през последните десетилетия се наблюдава ОГРАНИЧЕН НАПРЕДЪК.
13) Необходими са активни мерки на политиката на пазара на труда, за да се повиши квалификацията на работната сила, да се насърчи икономическото приобщаване на най-уязвимите обществени слоеве и да се смекчи ефекта от намаляването на населението в трудоспособна възраст.
14) Макар че равновесните диференциали на инфлацията, свързани с този процес на догонване, обикновено не са много големи, те могат да станат повод за БЕЗПОКОЙСТВО, ако са съпроводени от потенциално неустойчива ценова динамика на кредитите и активите и я допълват.
15) България през октомври 2023 г. бе включена в „СИВИЯ СПИСЪК“ на FATF с юрисдикциите, които са обект на засилено наблюдение и трябва да ускори усилията си за изпълнение на елементите от плана за действие, приет от Специалната група за финансови действия (FATF);
16) България е важно да овладее ИНФЛАЦИОННИЯ НАТИСК чрез подходящи политики и не на последно място да укрепи растежа на производителността чрез инвестиции в нововъведения и човешки капитал, особено в сектора на нетъргуемите стоки (т.е. сектора, ориентиран към вътрешния пазар).
17) Структурните реформи за усъвършенстване на институционалната и бизнес среда са решаващи за привличането на преки чуждестранни инвестиции и за ускоряването на потенциалния растеж. Те включват ангажимент на България за по-нататъшно намаляване на КОРУПЦИЯТА, осигуряване на независима и ефикасна съдебна система и за подобряване на образователната система.
18) България кандидатства за национална клауза за дерогация, която ще ѝ позволи да се ОТКЛОНИ ОТ ПЛАНА ЗА НЕТНИТЕ РАЗХОДИ, когато това се дължи на по-високи разходи за отбрана.
19) Тези прогнози показват НЕОБХОДИМОСТ ОТ ОЩЕ РЕФОРМИ за повишаване на дългосрочната устойчивост на публичните финанси.
20) Българският лев беше включен във ВМ II през юли 2020 г. при централен курс 1,95583 лева за 1 евро със стандартен диапазон НА КОЛЕБАНИЕ ±15%!
Нека всеки прочете въпросният доклад! Не е дълъг, нито кой знае колко труден за разбиране!
България отговаря на всички критерии!
# 278
5 юни 2025, 23:17 ч.
Личи си, че съфорумката не е прочела и 1 дума от доклада. Това, което пусна тук, е копирано от Фейсбука на един депутат, едно към едно...
Виж целия пост
# 279
6 юни 2025, 01:54 ч.
Днес в Лидл всички цени бяха в лева и Евро. Доста объркващо действа. Гледах, че един възрастен човек си водеше записки между щандовете, а касиерките бяха изпушили от хора, неразбрали цените.
Виж целия пост
# 280
6 юни 2025, 06:40 ч.
@Къдрокоса, можете ли да вземете произволна точка, от тези дето сте ги постнали и да я развиете в контекста на еврозоната. Взаимосвързаност, прогноза с и без еврозона и пр. Тя, икономиката е малко по-сложна нАука. Да не говорим за геополитиката.
Виж целия пост
# 281
6 юни 2025, 06:48 ч.
И кое му е объркващото?
Аз по-ясно от това не знам как да го напишат......
Виж целия пост
Днес в Лидл всички цени бяха в лева и Евро. Доста объркващо действа. Гледах, че един възрастен човек си водеше записки между щандовете, а касиерките бяха изпушили от хора, неразбрали цените.
И кое му е объркващото?
Аз по-ясно от това не знам как да го напишат......
# 282
6 юни 2025, 07:16 ч.
Нищо, тамън да видят че хляб по 2 евро няма.
Вече и в Кауфланд, публикували са съобщение.
Виж целия пост
Днес в Лидл всички цени бяха в лева и Евро. Доста объркващо действа. Гледах, че един възрастен човек си водеше записки между щандовете, а касиерките бяха изпушили от хора, неразбрали цените.
Вече и в Кауфланд, публикували са съобщение.
# 283
6 юни 2025, 07:21 ч.
Ъъъъ, после ще открия доклада, ама
20) Българският лев беше включен във ВМ II през юли 2020 г. при централен курс 1,95583 лева за 1 евро със стандартен диапазон НА КОЛЕБАНИЕ ±15%!
Това дори не е вярно
Смятай колко е адекватно останалото.
Виж целия пост
20) Българският лев беше включен във ВМ II през юли 2020 г. при централен курс 1,95583 лева за 1 евро със стандартен диапазон НА КОЛЕБАНИЕ ±15%!
Това дори не е вярно
Смятай колко е адекватно останалото. 
# 284
6 юни 2025, 08:02 ч.
За пореден път.
- Инфлацията. Тази която ще тръгне до месец два и която е предвидена в доклада и тази която ще се натрупва при разходването на средства от борда.
- Липсата на капацитет на българската икономика за стабилен ръст в бъдеще. Това също го има като констатация е доклада
- Разликата в доходите в България и еврозоната. Това е кофти и има коствен ефект върху проблема от точка две.
- Асиметрията. Тук може много да се пише, но най-съществено е проблема със загубите на конкурентноспособност. И може би дефлационните решения. Да се надяваме, че няма да се стига до това.
Стигат ли?
Виж целия пост
Аз наистина искам да чуя аргументирани доводи против еврото.
Няма да доживеем да прочетем такива.
- Инфлацията. Тази която ще тръгне до месец два и която е предвидена в доклада и тази която ще се натрупва при разходването на средства от борда.
- Липсата на капацитет на българската икономика за стабилен ръст в бъдеще. Това също го има като констатация е доклада
- Разликата в доходите в България и еврозоната. Това е кофти и има коствен ефект върху проблема от точка две.
- Асиметрията. Тук може много да се пише, но най-съществено е проблема със загубите на конкурентноспособност. И може би дефлационните решения. Да се надяваме, че няма да се стига до това.
Стигат ли?
Препоръчани теми