Юнски книжен клуб - 2025

Благодаря за новата тема! Дочитам си започнатата книга и след това минавам на тази. Дано си заслужава.

Записвам се в новата темичка с удоволствие.
Започнах книгата за месеца в Сторител, защото ми е много натоварено ежедневието и не остава време за четене. Не схващам още идеята на романа и ми е странно, че са избрали прочита да е от Гергана Стоянова, но да видим, как ще се развият нещата.

С голямо закъснение отметнах и книгата за април "Моментът" . Добре ми започна, по едно време ми дотежа от толкова много пълнеж, аха да стане интересна, а тя "порозовя"... Та общото ми впечатление е, че ми дойде една идея по-романтична, отколкото предпочитам. Интересно ми беше да се потопя в атмосферата и реалността по онова време в разделена Германия и няколкократното споменаване на България и българи в романа. И до там.

Да не би да говорите за книгата 'Трябва да те предам'? Моментът беше съвсем друга тематика

За "Моментът" от Дъглас Кенеди е мнението ми.

Благодаря за темата!

Прочетох книгата и споделям впечатления преди да избледнеят. „Нощен влак за Лисабон“ не е може би типичното лятно четиво и си признавам, че ми отне известно време да навляза в романа, но ритъмът и преживяванията на героите ме придърпваха постепенно. Книгата не се движи толкова от сюжет, колкото от размишленията и емоциите на персонажите—главните и второстепенните.
Беше ми интересно да науча повече за този период в Португалия и за диктатурата, продължила до 1974. Очаквах Грегориус да е главният герой. Всъщност, той се оказа само пътеводител към живота на истинския главен герой: Прадо.

Книгата ме докосна с емоционално изградените характери. Допадна ми как авторът е описал силата на думите в живота ни. Младият Грегориус бързо открива магията на „добрите изречения“ и това, че хората се делят на тези, които четат и тези, които не четат. Мисля, че много от нас в темата сме имали подобни размисли.

Няма нужда да споменавам, че книгата е философска. Размислите на Прадо са в центъра. Отбелязах много цитати докато четях. Ето един: „Тялото е по-малко корумпирано от съзнанието. Съзнанието е очарователна арена от само-измама, изтъкано от красиви, успокояващи слова, които ни дават илюзията, че познаваме себе си“ (груб превод от английски).

Книгата ни кара да мислим за изборите, които правим в живота. Ще ми е интересно да разбера какво мислите за изборите на Грегориус и Прадо. Бихте ли оставили всичко познато и тръгнали, както Грегориус? Бихте ли постъпили като Прадо, ако бяхте лекар, с разбирането, че ще бъдете осъдени за този избор?

Ще ми е интересно и какво мислите за края.

Аз предложих разказа този месец и понеже никой не пише за него ще напиша аз.
Няма кой знае каква фабула или сюжет. Просто разговор между баща и син. Има доста "свободни краища", етапи от живота, необяснени и не описани подробно, но това не пречи на основната линия и на разказа.
Хареса ми простотата и естествеността на изказа - просто разговор, какъвто би провел обикновен човек - без високопарни изрази, без игри на думи, които трябва да подскажат колко интелЕгентен е автора, в контраст с читателя.

Разказът ми попадна случайно.
Не съм особен фен на най-промотираните автори и книги и може би не бих търсила произведенията на Здравка Евтимова, но след като го прочетох гугнах за други нейни разкази.
Много ми допада.

Много лаконични две теми Имате ли нужда да обявим лятна ваканция до септември?

А не, ако спрем, няма и да почнем после пак. Поне така си мисля. А и си чакам всеки месец новото четиво.
Според мен тази книга е по-трудна за коментиране, защото е и по-трудна за четене. Аз я чета бавно, лъжичка по лъжичка и затова не коментирам.
Разказът е типичен за Здравка Евтимова - точно мислиш, че започва и свършва в нищото. Нещо не мога да се разбера с нея.

И аз мисля като Elle Ganovska. Но коментирайте дори и все още да четете. Иначе се губи идеята за клуб. 

Разказът, който излиза в този линк, пълната версия ли е? Имах чувството, че нещо липсва, сякаш е отрязан.

Kакво ще кажете да сменим жанра следващия месец? Може би "Човекът, който не беше убиец" на Юрт и Русенфелт?

Аз пътувах и имах ужасно много ангажименти и не успях да обърна внимание на книгата, но ще я довърша тези дни. И аз си мисля, че ако спрем, после няма да продължим

Не мога да си редактирам поста по-горе. Искам да добавя "Дневникът на прислужницата" на Лорет Анн Уайт за следващия месец. Оказа се, че съм чела "Човекът, който не беше убиец,"  но ако я предпочитате, ще я прочета пак.

Едва ли е подходящо аз да казвам да не спираме, след като последната година никаква ме няма, но съм на същото мнение като момичетата преди мен - паузата ще се превърне в край. Аз лично се надявам, че пак ще почна да чета. Моето отсъствие не се дължи на пропуски в нашата тема, а си е мой проблем. Сега си чета третата книга от поредицата за Зоуи Бентли, но дори и там се мотая.
Колкото и малко на брой мнения да има, нека не правим лятна почивка.

Не знам дали е само лятото. Отдавна забелязах, че много хора гласуват за избраната книга на месеца. Например, за книгата за юни имаше 10 гласа. След това, дори гласувалите за книгата не пишат.

Аз също не винаги пиша, но това е когато не съм гласувала за книга и знам, че имам 0 интерес към нея. Опитвам се да пиша, ако съм гласувала.

Може би ще трябва да решим да продължаваме ли с книжния клуб или не.

Разбира се, че продължаваме с клуба Писането за книгите и разказите на месеца е по желание. Както и членството в него. Напоследък се присъединиха много нови хора, ок, щом искат, но не виждам защо има предложения да спираме с клуба...

За четене предлагам "Люляковите момичета" на Марта Хол Кели. Има я в Читанка.