Хайде на театър - 16

Безкрайно съгласна с Al и Olive...  Самата аз не съм фен на Орфей, но съм се опитала да аргументирам сериозно мнението  си, като специално във всеки мой пост подчертавам, че това е субективна, моя скромна позиция. За семейна близка приятелка - Орфей беше откритие. Защото специално в изкуството няма как да говориш като последна инстанция. За един нещо е прекрасно, за друг ужасно. От много фактори зависи при всеки от нас: определено натрупване на знание и култура в една или друга насока, праг на чувствителността, в традиционна или по - бохемска среда си израсъл, какво е за теб изкуството: само механизъм за отмора или стремеж за излизане от познатото и комфорта. Понякога заради нещо гледано се отключват и скрити травми (при мен се е случвало например) С всичко това искам да кажа, че каквото и мнение да се изказва тук е задължително да се уточни, че то е само твоето собствено.   По мои наблюдения, когато за един спектакъл или филм има крайни, радикално противоположни отзиви - той явно предизвиква различни, силни емоции - а това вече означава качество и неслучайна провокация... И задължително като театроман отивам да го гледам. Пък каквото сабя покаже Имала съм два три случая, когато съм излизала, безкрайно шокирана, подтисната или дори уплашена от спектакъл. И първата ми реакция е: ох боже защо си го причиних. А след това съм се хващала месеци наред да  анализирам и дори да сънувам части от този спектакъл. И в крайна сметка разбирам, че той е постигнал целта си - развълнувал ме е, и ме е подтикнал да мисля. (надявам се разбирате нямам предвид халтурите в Сълза и Смях)
Тъй като до сега нямах възможност да пиша за Сън в лятна нощ на Диана Добрева - ето и моите 5 стотинки по темата. Обожавам пиесата на Шекспир. Гледала съм 6 -7 различни нейни трактовки в България и чужбина. Зашеметяващ за мен беше спектакъла на Александър Морфов сигурно преди 15 години и повече в Народния театър. Той беше извел тази странна “комедия“ до абсолютно трагичните и тонове. На финала всеки един от героите беше изгубил нещо ценно от личността си: невинност, смелост, стремеж към еманципация, дори чувството любов беше изгубено... И този прочит беше по - важен от иначе великолепните визуални хрумки на Морфов. При Добрева за мен е обратното - визията традиционно за нея е страшно силна, а самата история започна да ми се губи в течение на представлението. Симпатични ми бяха дописаните текстове, позасмях се, но някак си останаха лековати и недовършени в посланията си. Подразни ме патетизирането на словото, съвсем ненужна ми беше трактовката на Пък ( в ролята Севар Иванов ) - транссексуалността е къде, къде по - интересна от това, което видях: доста буквално и опосредствено кълчотене. Някои актьори бяха чудесни като Георги Гоцин например, други потънали в собствените си добри щампи, но отдадени.  Мисля, че направих грешка да гледам от втори ред, защото нищо от визията, която видях по рекламните снимки не беше такава - изглеждаше ми всичко много бутафорно. Съзнавам, че вече от 7 - 8 ред не е така, обаче си се разочаровах няма какво да лъжа. Въпреки всичко спектакъла на Добрева е нещо, което не бива да се пропуска. Нейната фантазия е безкрайно картинна и според мен ще допадне на всеки един тийнейджър и романтичен зрител. Лична оценка: 6.5 / 10