Хайде на театър - 16

Бойка, тази жена е легенда! ❤

За мен Аня Пенчева ( не съм следила творчеството й) е от тия застаряващи жени които се подържат и искат  да изглеждат по млади. Няма лошо, но според мен си играе един същ персонаж. Такова усещане ми дава.
Да в “ Коварство и любов” ролята й паства като ръкавичка. Веселин Мезеклиев къртеше мивки в момента в които й казваше “ Млък глупава жено” ставаше ми смешно 😁 а уникален е!

Валери не играе само в Народния. Играе също в 199 и в Театро.

sea, дай за Двубой, моля те.
Исках и можех да го гледам тези дни, но фамилията ме организира и заплаши, затова не го посетих. А и се двоумих между Двубой и Мрак на края на града. Бяха в един ден.

Аз съм го гледала няколко пъти и ми една от любимите пиеси. ❤ За мен тази постановка си е 10/10 ❤

На мен за госпожа Пенчева ми е любопитно как и какво играе там.

Жена на поет.

И си прави селфита. Изключително нелеп образ.
 Въпреки че в темата "Двубой" е много обичан, за мен е една от най-слабите постановки, които съм гледала. Дала съм оценка 1/5 и то само заради играта на Павел, иначе и 1 нямаше да е. 😃

Ох, не мога, “Живак” е всичко друго, но не и “повърхностно” представление.

Аааа, супер си е на първия ред на балкона, ако сте джобен формат като мен. Вече само за там ще си вземам билети. Използвах кода, купих билети за "Идеалният мъж" за края на септември.

Споделям това мнение - Живак ме разсмя, но и много натъжи, в никакъв случай не бих го нарекла повърхностно. Димитър Живков е талантлив и ми се струва, че северозападният диалект е негово оръжие в конкретната пиеса, но бил също толкова въздействащ и без него.

Днес гледах "Заешка дупка" в "Театър 199". Темата, която беше засегната е много сериозна
Миглена Караламбова показа класа. Толкова мъничка изглеждаше на сцената, ходеше бавно и понякога с усилие, но за мен изпъкваше пред другите актьори. Едно особено чувство на респект и страхопочитание изпитвам, когато видя актьор, който съм гледала като дете. Така се почувствах и когато гледах Васил Михайлов в "Енигматични вариации".
Елена Телбис, заради която си купихме билетите, не ни разочарова. Решили сме с дъщеря ми да гледаме всички представления, в които тя играе. За мен тя успява да предаде различни състояния, без да е прекалено истерична или превъзбудена. За сега сме я гледали в "Дишай" и в пиесата тази вечер. Бях взела билети и за Prima Facie, но спектакълът беше отменен.
Тъй като прочетох мненията за Валери Йорданов, ми беше интерсно да видя как играе, защото щях да го гледам за първи път.
Много ми хареса. Толкова добре се беше слял с образа, че успях да почувставам всички емоции, които сигурно изпитват хората, преживели ситуациите, които той пресъздаваше.
Направи ми впечатление и облеклото на актьорите. Те няколко пъти си сменяха костюмите и определено начинът, по който бяха облечени допълваше сцената, която играеха в момента. Облеклото на Валери Йорданов беше точно като на мъж на средна възраст, работещ в офис от 9 до 5 и като се прибере в къщи си обръща сакото наобратно, за да го пази. Всичко в постановката беше така добре измислено - декор, светлина, музика, че карат човек "да чете между редовете". Препоръчвам пиесата, но предупреждавам, че може да е тежка за хора, преживели загуба.
Но публиката за пореден път ме озадачи. До нас бяха седнали мъж и жена, които държаха по едно кенче бира и си пиеха, докато гледаха. Мъжът по едно време започна да си гледа телефона и да си пише, а дисплеят в малката, тъмна зала дразнещо светеше. Някои хора се смееха на незнайно какво, така и не разбрах какво толкова смешно виждаха да се случва на сцената. Една баба зад нас се оплакваше шумно и обясняваше непрекъснато нещо на приятелката си. Като си тръгнахме дъщеря ми ми каза, че мъжът и жената с бирата са се натискали почти през цялото време, докато бабата не се е възмутила и те тогава са спрели. Явно това е накарало мъжът да си гледа телефона. Обаче аз бях толкова вглъбена в случващото се на сцената, че съм пропуснала детайлите:laughing:. Не знам защо изобщо тези хора си дават парите за билети. На излизане две жени си говореха, че им се иска някой път да са сами в залата или да са на първи ред, за да не чуват говорещите и смеещите се зрители. Напълно споделях техните чувства!

Е, сериозно ли кенчета с бира?  Добре, че са нямали мезе...
Наскоро едно позната сподели възмущението си, че в театъра не продавали нищо ...нито сокчета и кола, нито пуканки. Помислих, че се шегува, но жената явно за първи път стъпваше на театър и беше решила, че е като в киното.

Е, това са някакви диваци вече. Кенчета бира, чипс, череши…. просташки изцепки.
За представление като Боже мой, което е с маси и пространството е като бар, върви да почерпят с по чаша вино например (така беше и на Свободно падащи истории в Театро), но изисква бюджет. Обаче да си мъкнеш провизии в театъра за два часа е леко авангардно.
Разпоредителите на трябва да го допускат, но подобни екземпляри си ги крият по дисагите вероятно и после отварят бюфета.

Живак в Сити арт ли се прави?

В Заешка дупка и на мен най-много ми харесаха Меглена Караламбова и Елена Телбис, а най-малко Кристина Янева. Между другото, последната има ли роднинска връзка със сценографа Марина Янева или е съвпадение?

"Живак" се играе в Сити арт само.

Вчера бях на "Последна стъпка" на камерна сцена на Народния театър. Актьорите играха впечатляващо...и до там с положителните черти на представлението. За мен сюжетът беше много разочароващ - цялата социална, комунистическа и семейна драма събрана на едно място - трудови училища, всеобщия плач за Сталин, изнасилвания, побоища, мафия, убийства, аборти, хомосексуализъм. Не че темите не са сериозни и не се случват, просто всички да се случат едновременно на двама братя и една сестра, на мен ми дойде прекалено неавтентично. А и никоя от темите не беше представена по оригинален начин, а с всички клишета, с които сме свикнали в стотици филми и представления.
За мен лично едно от най-слабите представления на Народния театър.