Нечовешки условия в дом за възрастни хора с.Ягода

Същото мисля.
И при желание за промяна, каквото няма, няма и условия, материална база, желаещи за работа на такива места.
Говоря за това държавата да осигури адекватна грижа.
Виждаме какви хора са желаещи - пенсионирани или действащи санитарки, злоупотребяващи с алкохола, които агресират върху беззащитни и болни, използвайки ги за боксови круши. При това в “частен“ дом. Какво остава за държавен такъв, където заплащането е смешно.

Ха-ха, жертва , ама не баш. Същата, която обвинява и принизява.

Мери, правя разлика между гледна точка и обвинение. Конкретно за случая.
Не знам, а и дано не попадам на подобен медик. Който обвинява за телесни повреди хора, само защото са роднини, при това неоткриваеми¿,  но не и извършителите.
Абсурдно е, платил си за услуга, която е норма в страни, които искаме да догоним. Ама явно, срещу тях да тичаме, не можем да ги стигнем.

Магдена, написах, че трябват НЕ САМО ПАРИ, но разбира се, че и те са нужни.

Чела съм реклами на хосписи и частни домове, че настаняването е възможно веднага.

Милена, да прехвърлиш цял имот на собственика на такъв частен дом или хоспис, за да обезпечиш престоя си там, е много рисковано! Ами ако настаненият почине още на другия ден, или след седмица, или след няколко месеца? Тогава този, на когото е прехвърлен имотът - ще го върне ли на роднините на починалия, или остатъка от сумата? Затова, според мен, всички хора трябва да постъпват в частни домове или хосписи само срещу такса. Нека да е по-висока, ако домът е по-луксозен, но да е такса. Както е и в държавните социални домове - вземат ти процент от дохода. Това е и превенция срещу злоупотреби с доверие и с имоти. Както стана дума и по-назад в темата за онези лекарки, собственици на хосписи, които са упоявали пациенти, за да им прехвърлят имоти.

Може предварително да се продаде имот, за да се обезпечи престоят на лицето в такъв дом - това е едно, но не и да се позволява прехвърлянето на цял имот върху собственика.

Понякога и парите не гарантират, поне в България, качествено обслужване и гледане. В коментирания днес дом във Варна, хората са плащали по 1100 лв. на месец, а вижте: https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/20684421

и https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/20680617.

Държава няма или по-точно е изцяло абдикирала от основните си функции. Социалните служби, кметовете, госпожа Иванка Динева шеф на Медицински надзор тези дни явно откриха Америка. А каква емпатия се носи на талази от тези всичките дето не са си свършили работата. Администрацията непрекъснато се увеличава и колкото повече толкова повече явно си бърка в носа.

Нито 990, нито 1100 лева са достатъчно за обслужване на болен човек 24/7. Но е факт, че за много хора и тези суми са големи. Днес прочетох коментар във Фейсбук, който гласеше "Явно в този дом във Варна са били настанени роднините на по-заможните, 1100 лева не са малко пари". Само където това е много, много далеч от истината. Напълно убедена съм, че са прибирали пенсиите на хората, за да покрият таксите за дома. Остатъкът вероятно се е плащал от роднините.

Разгледах таксите в дом, който вече няколко пъти ми препоръчват. 1600 лева за двойна стая месечно, 2500 за единична.

Държавата, това сме ние.
Някой беше споменал Могилино, всяко чудо за три дни. И сега ще е същото. Ама то нас няма да ни стигне, другите да се оправят!
Лично аз, се боря. Вярно, не е славно но ми носи удовлетворение.

Solaris, свекъра ми е от седмица в хоспис към болница, цената е около 2 000 лв, мисля. Отделно е престоя на свекърва ми в хотел. Няма предвиден придружител, но те като не са се разделяли и за ден(като изключим престоя в родилното). Хосписа не е лукс, но е сносно, в малко градче недалеч от София, обслужването е на ниво.

Има хора отдадени на професията си.
Има хора в несъстоятелност да издържат себе си, какво остава за болен роднина. Вината не винаги е в наследника, например родителя не е имал възможност, или желание да подпомогне висше образование. И не винаги наследника е мъж, че да се хване докер, за допълнителни финанси.

На съседка й искаха по 100 лв на ден. Някакъв дом в Банкя, не знам кой точно. Тя е сама. Т.е. има син (не знам дали е жив), но тя го изхвърли от живота си преди години, така че дори да е жив, не е в картинката.

П.П. Там можеха да я приемат веднага. Логично при тази цена.

Може нищо да не плащат роднините, а парите да са от пенсията. Има пенсии и над 1000лв. има и допълнителни надбавки за вдовци, така че е постижима сума..

По тв казаха, че роднините на 10 човека от домът във Варна, категорично отказали да си ги вземат...

Първоначално и аз силно негодувах, но сега размислих. Осъдително е ако не ги искат деца или внуци. Но ако роднините са някои племенници, с които иначе почти не са се виждали, е нормално да не искат да ги гледат. В тези случаи даже това, че са ги настанили някъде, е може би повече, отколкото може да се иска.

Така е, но не уточняват какви са, може и да са им деца...

И пак зависи. Не всички родители гледат децата си.

И това е така, но пък може и да са били от тези, които са ги гледали добре и сега те им се "отплащат"..

За българските стандарти тези суми са големи.

Аз имам неврологично увреждане още от раждането си. От 1981 г. до 1992 г. с три години прекъсване, бях в Детския санаториум „Тузлата" край Балчик. Сега там е болница за рехабилитация за възрастни. Там живеехме, пускаха ни само през ваканциите. Към санаториума имаше детска градина и основно училище с класни стаи и цялото необходимо оборудване. В него завърших осми клас. Имахме по 5-6 лечебни процедури на ден, занималня, библиотека, игри, телевизия, киносалон с пиано, в който ни прожектираха филми и си организирахме различни чествания. Имахме и кръжоци по компютри, фотография, народно творчество и др. Бяхме около 100 деца от цяла България на възраст от 4 до 16 години, с неврологични и ортопедични заболявания. Не сме плащали НИЩО! Родителите ни ни осигуряваха дрехи, обувки, учебни пособия и по-специфичните лекарства.

До 2007 г. санаториумът и училището функционираха като такива. Персоналът беше прекрасен и многоброен, храната също беше много добра. По 4-5 хранения на ден. Никой не ни е бил и унижавал! Имаше трудноподвижни деца с колички, патерици и проходилки. Тогава още нямаше памперси, някои деца се изпускаха и ги преобуваха през деня или през нощта. Водеха ни и до болници в Балчик, Добрич или Варна, ако се налага.

Е, как тогава можеха да ни осигурят най-качествено лечение и обучение години наред, и то безплатно за нас, а сега срещу 1000 лв на месец не могат - при това без няколко процедури на ден, училища и кръжоци?!

Освен това, не всички хора в старческите домове се нуждаят от много грижи и чужда помощ.

Възможно е. Няма как да се знае за какво става въпрос при всичките.

Радилена, ти си някъде моя възраст (аз съм на 49 години). Когато ние бяхме деца, го нямаше тоя остър недостиг на хора под пенсионна възраст. Да, и границите бяха затворени за емиграция навън, но и поколенията бяха многобройни, и населението беше с по-ниска средна възраст. Не казвам, че е единствената причина да е имало как да организират добра грижа за вас и вероятно за много други, едва ли е единствената, но мисля, че има връзка. И сега някъде го правят подобно, имам предвид у нас на отделни места. Масово и стабилно не успяват.