Здравейте, момичета.
На 30 години съм и имам преждевременно изчерпан яйчников резерв. С партньора ми много искаме да имаме дете и в момента обмисляме варианта с донорска яйцеклетка. Това е изключително емоционална и трудна тема за мен, затова ще съм много благодарна, ако някоя от вас, която е минала по този път или познава такава жена, сподели как е протекъл процесът при нея – откъде е намерен донор, как се е почувствала, как е приела детето и как се развива то.
Също така ми е важно да разбера как реагират децата, когато пораснат и научат, че са заченати с донорска яйцеклетка, и как вие самите се чувствате с това решение с времето – дали има моменти на съмнение, притеснение или просто щастие, че детето е ваше.
Наскоро разговарях с близка приятелка, която ме насърчи да опитвам със собствена яйцеклетка, колкото е възможно по-дълго. Тя ми сподели и своите колебания относно донорството – че всъщност не знаем какъв ще бъде генетичният материал, нито каква е историята и мотивацията на жената, която е продала яйцеклетката си. Това ме накара да се замисля още по-дълбоко –
коя жена би предприела такава стъпка и защо? Дали го прави по лична причина, от нужда, от състрадание, или нещо друго?
Всички тези въпроси ме объркват. Много искаме да имаме дете, но се колебаем как да постъпим. Ще съм искрено благодарна за всеки споделен опит, съвет или история – без значение в каква посока. ❤
Виж целия пост
На 30 години съм и имам преждевременно изчерпан яйчников резерв. С партньора ми много искаме да имаме дете и в момента обмисляме варианта с донорска яйцеклетка. Това е изключително емоционална и трудна тема за мен, затова ще съм много благодарна, ако някоя от вас, която е минала по този път или познава такава жена, сподели как е протекъл процесът при нея – откъде е намерен донор, как се е почувствала, как е приела детето и как се развива то.
Също така ми е важно да разбера как реагират децата, когато пораснат и научат, че са заченати с донорска яйцеклетка, и как вие самите се чувствате с това решение с времето – дали има моменти на съмнение, притеснение или просто щастие, че детето е ваше.
Наскоро разговарях с близка приятелка, която ме насърчи да опитвам със собствена яйцеклетка, колкото е възможно по-дълго. Тя ми сподели и своите колебания относно донорството – че всъщност не знаем какъв ще бъде генетичният материал, нито каква е историята и мотивацията на жената, която е продала яйцеклетката си. Това ме накара да се замисля още по-дълбоко –
коя жена би предприела такава стъпка и защо? Дали го прави по лична причина, от нужда, от състрадание, или нещо друго?Всички тези въпроси ме объркват. Много искаме да имаме дете, но се колебаем как да постъпим. Ще съм искрено благодарна за всеки споделен опит, съвет или история – без значение в каква посока. ❤
