Ами да,без любов не се живе,само с нея също.Нещата трябва да са балансирани за да тече гладко.Определено верният път към здрав брак без проблеми се крие в комуникациaa.Така успяваш да изгладиш противоречията и най-важното-да разбереш потребностите на другия сръщу теб.За съжаление при мен диалога не се получава,почти винаги е монолог който провеждам със стената,защото другия до мен няма проблеми и му е по интересно да зяпа T.V.-то ,отколкото да се вслушва в думите ми.Много е тъжно,но е факт че се разминаваме така.Не че не живeeм добре и не се забавляваме,но непрекъснато се разминаваме и дори заедно сме непрекъснато сами,в известен смисъл.Примирението е гадно нещо,аз не съм от тези които се примиряват,но това(с годините се убедих)е едниственото нещо което остава.Да насилваш другия и да го заставяш да бъде съпричастен към проблемите или дори радостите не носи никакво удволетворение,напротив,често още повече вкисва нещата.Той си има собствен свят,където се чувства ужутно,не му липсва нищо дори ако не общуваме и седмица за него не е проблем.Просто е въпрос на характер.Не знам,може да е от зодията.Чичо ми е Рак и е състият темерут.Нямам никаква идея какъв е правилният подход с този тип хора.След 7 години живот заедно се убедих че не мога да му повлияя нито с добро нито с лошо.Няма нещо по подтискащо за мен от равнодушието,аз на свой ред съм много експансивна и темпераментна и това ме смазва.По темата,бих искала да "Работя"върху нашите отношения,но не знам как.