Седма тема на чакащите

Да, но трябва да победи и да поискаш. Иначе могат само да впишат в старата новите данни. Преди време съм срещала и такъв вариант и то в темата ни.

Здравейте страхотни хора,
Пиша ви,тъй като знам,че ще ми дадете добър съвет-винаги успявате да дадете такъв на всеки,който се допита до вас.
Получих предложение за дете за осиновяване,след многогодишно чакане. Момче е.Разбира абсолютно всичко,което се случва и го е приел.С него веднага почнахме да си говорим като се видяхме за какво ли не като близки хора-все едно го познавам откакто се е родил.Усетих много близка връзка с това дете. И е много умен и симпатичен и е добро дете.От турски произход е-има една йота по-тъмна кожа от мен,но за мен лично това няма значение...наистина много ми допадна това дете и искам да го осиновя.Детето се отглежда в приемно семейство в момента. Има обаче 2 червени флага,които ме притесняват.Първият флаг е,че когато отидох да го видя,приемната майка го беше довела и социалната работничка,която беше там,ме запозна с детето,но след това като тръгнах да се запознавам и с приемната майка,тя едва ли не ми попречи да говоря с нея и я изпрати да чака навън. После пак ми отказа достъп до нея,когато исках да говоря с нея след като видях детето.Нe е ли малко странно?От това,което четох като мнения тук досега,много от вас са говорили с приемната майка и са я питали разни неща за предложеното дете.Даже и някои от вас после сте си общували с нея дори и след осиновяването. Това дали според вас значи,че може да се крие нещо за здравето на детето,което аз ще разбера ако говоря с приемната майка?Иначе социалната работничка отговори на всички мои въпроси,които имах за детето. Другия червен флаг,който ме кара да се вкарвам в такива филми е това,че на врата на детето има голямо черно петно. Социалната работничка каза,че е от прекомерно излагане на слънце и наистина ми изглеждаше така. Но след като се разрових малко в интернет открих,че такова петно се появява и при инсулинова резистентност,както и при злокачествени образования. Дали социалните работници не крият нещо от мен? Отделно и ми четоха досието на детето,не ми дадоха аз да си го прочета. От това,което ми прочетоха от него ,детето е напълно здраво. От това което четох тук обаче,на повечето са ви давали досието на детето и са ви оставяли насаме в стаичка да го прегледате,нали? Какво бихте ме посъветвали да направя? Дали да не открия дерматолог,който да прегледа детето преди да го осиновя? Имам ли право въпреки отказа да говоря с приемната майка, да настоявам все пак да говоря с нея,при следващото ми посещение на детето? Детето се намира в друг град и социалните,с които говорих там като отидох да го видя,имаха много добро отношение иначе към мен,но тези неща малко ме притесняват. Мерси предварително за отговора.П.С. Това,че ме тревожат тези неща,не значи,че няма да го осиновя ако се окаже,че има някакъв здравословен проблем.Просто искам да съм напълно наясно с всичко около детето и да знам какво ме очаква.

На мен досиетата не са ми ги давали предварително, получих след това документите относно детето, с което разполагат. Не всичко в досието на детето е 100% точно, но да се скрие важна информация относно здравето, което може да накара кандидата да се откаже е мотив след това за разминаване, така че, ако знаят едва ли ще си мълчат.
На саме с приемната майка веднага няма да Ви оставят. Внимателни са в контактите между кандидати и приемни родители, не съветват и след това да се поддържа контакт, пазят се от размяна на адреси, защото приемните родители разполагат с лична информация за детето, а не се знае дали осиновителите няма да се откажат. Както и има случаи приемното семейство след това да досажда.
Иначе да, аз поддържам връзка с приемното семейство на едното ми дете и дори знам от приемната майка, че социалните са я питали за детето.
Относно петното не знам на какво може да се дължи, ние дори не сме го виждали. Имате право да поискате преглед от специалист.

На нас ни дадоха досието в регионалната дирекция. Трудно разбираемо беше, пълно с медицински термини и неразбираеми думи. Ако се ръководех от него, щях да си извадя много погрешни изводи. Явно имаше някаква цел. Аз обаче настоявах да видим децата(брат и сестра). Видяхме ги, много неща скриха от нас, разбрахме ги след осиновяването. Най-големия ни проблем беше, че нямаха никакво медицинско досие, видяхме  зор с изваждането на досието, но и с това се справихме. Човек когато има желание и знае какво прави, винаги се случват нещата.
Колко е голямо детето, как се държи, може ли да говори правилно? Развито ли е за  възраста си?  Искайте да се срещата по-често с него, ако имате възможност.
Успех!

Здравейте!
Вписани сме в регистъра на чакащите през Март 2024. Тази пролет подновихме кандидатурата си без нито едно предложение. Преди две седмици получихме първото обаждане. Видяхме детето. Идната седмица ще го видим отново. Каква е допустимата информация, която мога да споделя тук, за да получа вашата помощ, напътствия и съвети за откриване на евентуални проблеми в развитието/здравето на детето?
Това, че към момента не сме взели окончателно решение за конкретното дете, означава ли че няма да получим повече обаждания?

Имате едномесечен срок да вземете решение. Допустимата информация трябва да е обща и да не идентифицира детето.

Щом още не сте взели решение, това не е Вашето дете. Обикновенно решението се взема почити веднага. Ако откажете, продължавате към следващото предложение.

Не е вярно, че решението се взема веднага. Понякога има съмнения, мнителността е голяма, с малко консултации нещата се изчистват. Трябва и време да приемеш, че ти предлагат дете на 2г, а ти си си представял бебе през цялото чакане. Сблъсъкът с реалността се нуждае от отрезвяване.

Добре, ще го кажа така- в дирекцията ни шокираха с предварителната информацията и снимките, и ние се сблъскахме с предразсъдъците си, а всъщност останахме доста приятно изненадани.
Другото нещо е, че детето беше адски спокойно- седя си в нас, гука си, пя си, размрънка се леко (дори не бих го нарекла мрънкане), когато стана време за обяд, наяде се и заспа. Доста деца съм виждала, но толкова спокойно- никога. За справка- на 9 месеца е.

Напълно е възможно да получите.
При нас така се случи - по време на едномесечния срок за срещи и опознаване имахме едно обаждане с предложение за осиновяване.

Че е кой е казал , че трябва бебе или малко дете !? Има и други деца, които чакат. От моя опит бих казал, че и по-големите не са за отказване. Ние как осиновихме 2 деца и то по-големи? Дойде ни от нищото за две деца, казаха ни щом не сте посочили изрично, може и 3 да Ви предложат.

Нямаме проблем с това, че е бебе. Дори в първото заявление бяхме посочили от 0 месеца до 3 години. При подновяването обаче ни казаха, че няма как да е по- малко от 6 месеца. Тук обаче разбирам, че може. Както и да е. Притеснява ме това, че някои заболявания се проявяват на по-късен етап, но това като цяло си важи за всички деца. И като цяло, в дългосрочен план, все притеснения ни очакват като родители (в добрия смисъл разбира се 😁).
Иначе, детето никога не е боледувало, поставени са му всички ваксини до момента, има изграден режим на спане и бодърстване, не пълзи, но използва проходилка и се опитва да се изправя в кошарката си, захранено е с всичко- няма изразени алергии на този етап. Много е спокойно, контактно, пее и гука. Абе на теория песен

Звучи добре, освен частта с проходилката - не е особено полезна вещ.
Ако Ви е харесало детето, няма какво да му се чудите.

И моя звяр беше на 9 месеца като се запознахме... беше 15 кг 🐼
Същият контактен, пухкав, ящен бонбон.
Сега е на почти 8 и ми пили нервичките ежедневно, но така мило се върнах назад при първата ни среща.....
Аз бях шок и ужас, но мъжа ми каза, че това е нашия син. Сега и двамата му берем гайлето, защото е голям калпазанин, но пък много умен и чувствителен.....
Абе - искам да Ви кажа - погледнете вътре в себе си и ще разберете

Когато ми четоха досието на щерката бях толкова шокирана и уплашена, че без малко да не отида да я видя, а после се колебах доста дали да я взема. Докато за сина още щом го видях нямах колебание.