🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"СЪНЯТ НА ЕШРЕФ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-32

Това е илюзия, която го кара да се чувства щастлив.
Това е смисъла за любов, нищо, че е само в неговата глава.
Единствено може да се замени с истинска любов.
И аз смятам, че вътрешно в себе си го направи, но още не може на глас да го признае.

Честит рожден ден, Рокси!
Бъди здрава, щастлива и винаги обградена с много любов и положителни емоции! Нека дните ти бъдат изпълнени с радост, вечерите - с топлина, а годините с младост!


Ешреф - Рюя! Ешреф обича да обича!
Той се влюби в Нисан, любов има в сърцата му трябва с някой да я сподели.
Жалко, че Нисан не го разбра. Той истински я обикна, търсеше всичко онова което му липсваше.

Любовта е свобода! А, те не бяха свободни, дори не можеха да изберат посоката.

Сцената в затвора много ме натъжи, Нисан като си тръгна, сякаш очаквах нещо друго.

В затвора той сам я отпрати, защото когато обичаш искаш другият да е щастлив, независимо дали е с теб или не. Ешреф знае, че животът на Нисан винаги ще е в опасност с него, знае, че няма да има спокойствието, което заслужава. Ешреф добре я познава и знае, че само чрез Руя би я отпратил да живее живота на мечтите и, за чието осъществяване има голям принос.

Жаки, точно този пост го споделят всички в Турция. Не, че я прави по-малко съпричастна с трагедията.

Попаднах на тази снимка. За мен е нова. Сигурно не е.

Здравейте момичета,

Измир гори, всички споделят SOS  Izmir...
Кадрите са потресаващи...
Честит Рожден Ден, Роси
Бъди здрава, щастлива и благословена! Весел празник!

Всяка една Любов е в нашата глава,защото това е начина по който се чувстваме спрямо даден човек,няма значение дали ще е илюзия,представа,мечта.Чувствата,които изпитваме са наши,в този ред на мисли всяка любов е илюзия,защото другият човек много рядко отговаря на представата ни за него,това всъщност е и причината за толкова много разочарования.Слагаме си розовите очила,качваме човека на пиадестал,приписваме му качества,които смятаме ,че притежава,но обикновено реалността е друга.Затова и хората толкова често пропускат червените флагове в началото на взаимоотношенията си.Аз съм изпадала в такава ситуация в едни взаимоотношения осъзнах,че на мен ми харесва да се чувствам по този начин и няма значение кой стои отсреща,дали ще е този конкретен човек или друг,важното е да провокира в мен точно този начин да се чувствам.И точно това осъзнаване ме накара да се замисля,че реално Любовта си е само в нашата глава,а отсрещният човек- само катализатор да се чувстваме по определен начин.В този ред на мисли бих казала,че ако Ешреф срещне истинската Руя,неизбежно ще настъпи разочарование,защото истинският човек няма да може да се мери с идеала в главата му.Идеал развиван в продължение на години.Ешреф се е вкопчил в Руя от една страна ,защото иска да обича,от друга - тя запазва човешкото в него,напук на средата в която е.

Нинче, тази любов, която описваш е много човешка. Тя храни въображението и душата, но често носи разочарование, защото се корени не в реалността, а в нашите представи и мечти. Много хора остават вкопчени в нея, защото тя предлага утеха и надежда, но и крие капан -да не виждаме реалността такава, каквато е, и да се изгубим в свят на „ако“ и „може би“.
Истинската, зряла любов приема човека такъв, какъвто е, с несъвършенствата, със страховете, с границите. Любовта към потенциала е красива, но често е любов към отражение, не към същината.

Гери, много точно формулирано. Това, което описваш, е класически пример за любов към илюзията, не към реален човек. Руя (дори самото име означава сън, мираж) не е толкова личност със своите нюанси, колкото символ, удобно проектиран от Ешреф. Той не обича нея, а образа, който тя въплъщава в съзнанието му- светлина, спасение, неосъществена възможност.
Това за мен също не е истинска любов, това е психологическо вкопчване, начин да оцелееш емоционално, когато реалността е твърде сива или болезнена. И когато Ешреф намира реален обект за своите чувства, "сънят" Руя логично избледнява, защото вече не е необходим като утеха.
С Руя той е влюбен в една собствена проекция. Създава си свят, в който всичко е такова, каквото му се иска. Руя няма истинско участие в тази връзка,тя е екран, върху който той прожектира мечтите си. В такава „връзка“ човек живее в капан на собствената си фантазия. И неизбежно идва моментът на разочарование, защото реалността рано или късно те застигa.
С Нисан обаче е различно. Тя е истинска, сложна, противоречива. Тя не му дава това, което той иска да чуе, а това, което е в нея. Точно затова тази любов е истинска, защото се изгражда в сблъсък с реалността, с всичките и несъвършенства. Любовта към Нисан не е бягство, а избор. Да приемеш другия такъв, какъвто е, и пак да искаш да си там.
То е ясно, че Ешреф е създал в съзнанието си образ, спомен, мечта и да я носи години наред, вярвайки, че това е любов.
Но, когато най-накрая срещне истинския човек… дали той може да се побере в тази илюзия? Това ми е много интересно.
bof4eto, истината е, че любовта почти никога не е обективна, тя винаги минава през филтъра на нашето възприятие.
 Ние не обичаме само човека пред нас.
Обичаме начина, по който ни кара да се чувстваме, образа, който запълва нашите вътрешни липси.
Затова любовта често е смес между реалност и илюзия.
Това обяснява и защо в историята на Ешреф и Нисан всичко е толкова крехко.
Той е влюбен в представата си за Руя.
Нисан може да я носи като лице…
Но истинската жена, със своите страхове, избори и недостатъци е друга.
И тогава идва въпросът:
Можем ли да обичаме истински някого… когато махнем илюзията?
Или предпочитаме да останем в собствената си проекция?

bof4eto, истината е, че любовта почти никога не е обективна, тя винаги минава през филтъра на нашето възприятие.
 Ние не обичаме само човека пред нас.
Обичаме начина, по който ни кара да се чувстваме, образа, който запълва нашите вътрешни липси.
Затова любовта често е смес между реалност и илюзия.
Това обяснява и защо в историята на Ешреф и Нисан всичко е толкова крехко.
Той е влюбен в представата си за Руя.
Нисан може да я носи като лице…
Но истинската жена, със своите страхове, избори и недостатъци е друга.
И тогава идва въпросът:
Можем ли да обичаме истински някого… когато махнем илюзията?
Или предпочитаме да останем в собствената си проекция?


Нези

Бих искала да ти отговора с "Да" ,но честно казано не вярвам,че сме дорасли за тази безусловна любов.В днешният свят любовта много често е сделка,аз ти давам "това",ти ми даваш в замяна "онова" или форма на манипулиране "Ако ме обичаш ще направиш това,ще ми дадеш това,ще се откажеш от това и т.н." Това пълно приемане,за което говориш аз поне не съм го срещала.Да-това би била една зряла и здравословна връзка,но много хора не биха осъзнали изобщо ,че са в илюзия камо ли пък да излязат от нея.Света е наше огледало и пишейки това сега в отговор на теб,осъзнавам че аз определено имам казус по въпроса с любовта.Благодаря ти,много обичам,когато така спонтанно излизат бъгове за оправяне ♥

bof4eto, осъзнаването, че носиш казус с любовта, вече е голяма крачка.
Но не бързай да го решаваш .
Любовта не е контролен въпрос, на който трябва да отговориш веднага правилно.
По-скоро наблюдавай себе си, без да се осъждаш.
Кога се увличаш по илюзия? Кога си склонна да виждаш другия такъв, какъвто ти искаш, а не такъв, какъвто е?
Човек не трябва да си забранява да мечтае, но  трябва да остави място и за реалността.
Илюзията не е враг, тя е естествена част от влюбването. Любовта, която е истинска, ще издържи на сблъсъка с реалността. Тази, която е само илюзия, ще се разпадне… и това също е подарък, колкото и да е болезнено. Перфектни хора няма, но има хора, с които илюзията и реалността могат да се срещнат някъде по средата.
Тогава вече говорим за зряла любов.

И в тази връзка,искам да кажа, че компанията ви ми е много приятна.
Много се радвам, че "Eşref Rüya" успя да повдигне доста теми за обсъждане.
А това, само по себе си го прави успешен, нали!

Даже май разбирам защо до момента не е Ешреф не е открил реална жена, в която да се влюби.
Той търси един нереалин сън. Такъв в никоя реална жена няма да открие. Всяка има недостатъци и не може да е толкова съвършена като в представите му.
Нисан замества Руя, защото той подсъзнателно чувства, че това е тя. Няма начин да не я разпознае. Не може да помни само една бенка. А очите. това трябва да са нейните очи. И тях ли е променила? Не вярвам.

Бофче, аз вярвам, че и в момента човек може да се влюби така както Ешреф. Аз само не вярвам, че онова влюбване в Руя е възможно да остане непроменено с годините. Каквото и да си говорим човек свиква с липсата и се примирява. Аз помня всичките си предишни любови. И Гошо от детската градина. Така и не разбрах защо се премести. А щяхме да се женим, обеща.

Нези

Така е,права си.Няма още да вадя багера Ще му дойде времето и на това.
Повече от успешен !

Гери

Разсмя ме с глас Бива ли така да не спази обещанието си