🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"СЪНЯТ НА ЕШРЕФ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-32

И всеки в живота си заслужава една такава добра фея,която дойде,измъкна го и когато си стъпи на краката си тръгна.Без нито един упрек,без загриженост,без дуднене,опяване - тя го вдигна,помогна му да се прероди и се сбогува.

bof4eto, определено му помогна, но не мислиш ли, че си тръгна, защото той така и не и даде никакъв шанс?

Не,тя нямаше намерение да остава.Там нямаше чувства,дори и намек за такива.Взаимно си бяха полезни в този техен етап от живота си.И ако се научим да пускаме,тогава когато нещо вече не ни трябва,не ни служи,вече не го познаваме и разпознаваме,живота би бил доста по-лесен и истински.Хиляди хора стоят в нещастни връзки,в такива които ги тровят,вместо да сложат край и да продължат напред към нещо,което ще ги радва.Стоят - спомняйки си миналото и какво е било тогава с надеждата ,че отново ще се върне,няма как да стане.Хората се променят и заедно с това и потребностите и нуждите им се променят и в един момент се оказва ,че единият партньор е на покрива,а другият още е на входа и си крещят през няколко етажа в стремежа си да се разберат,а те дори не могат да се чуят.

Според мен тя го обикна по някакъв начин. Но връзката им беше по-дълбока от обикновена романтика.
Тяхната близост беше тиха. Без флирт, без очаквания. Само две души, които споделиха един етап от израстването си.
Не се влюбиха - признаха се.Не се вързаха взаимно-освободиха се.
Да, съгласна съм- тя не дойде да остане. Нито за голяма любов, нито за драматичен край.
Тя беше спокойна, зряла, цяла. Имаше живот преди него, щеше да има и след него.
Не се нуждаеше от Пеями, нито той от нея в класическия смисъл.
Но в този момент от живота си той имаше нужда точно от такава фигура, извън хаоса, който той сам си създаваше.
Понякога най-чистата любов е тази, която си тръгва с уважение, когато си свърши работата.

10000 % съм съгласна ,съгласна съм и с останалата част от поста ти,но това мисля,че е есенцията !

Дай линк за гласуване!

http://youtube.com/post/UgkxsxseKij6pb6SACZq2FUwjaYNwdkIGxCN?si=C0433u6dfWfceQ0d

И аз гласувах.

Странно ми стана едно твърдение, че голям % от зрителите на Ешреф Руя са мъже. Може да имат и те нужда от мъжки сериали и това да е причината. Вижте например Icerde. Там любовната линия изобщо не беше водещата, а като допълнение. И отново има толкова висок рейтинг. Е, и това, ме той там играе страхотно помага. Там и Арас е супер. Даже другите мъжки роли ми харесват.
Не го слагам при фаворитите ми, защото това беше някак очакван герой. А аз явно обичам да ме изненадва.

Все пак, за да е справедливо ще кажа по няколко думи и за останалите Чачови герои.

Емир Сарафоулу "Adını Feriha Koydum"-богат наследник, привлекателен, бунтар, привидно арогантен. Но под тази фасада стои млад мъж, който отчаяно иска да бъде обичан истински, а не заради парите или фамилията му.
Срещата с Ферия разтърсва света му, не защото тя е от друг свят, а защото тя му показва, че може да бъде добър, уязвим, човешки.
Първия образ, които издигна Чаатай до звезда и остави поколение зрители влюбени в ранимото момче Емир Сарафоулу.
Първото нещо, което гледах с Чаатай Улусой и което ме накара да искам да видя как се е развил през годините.

Хакан "Protektor"-образ, който се учи да бъде герой не със сила, а с избор, смелост и вяра в нещо по-голямо от себе си.
 Фентъзи герой с човешко сърце.

Баръш "Delibal"- студент, музикант, свободен дух  и човек с биполярно разстройство.
Баръш се влюбва в Лейля така, както и живее, като всяка негова емоция е крайност.
Нежен и разрушителен едновременно.

Сарп "İçerde"- Сарп живее между два свята- този на закона и този на престъплението.
Разкъсван от болката по изгубения си брат и омразата към престъпника, който му го е отнел.
Трагичен, лоялен до самоунищожение, герой, който е вечно на ръба.
Обожавам сина Сарп. Мога да гледам сцените между Сарп и майка му непрекъснато.

Семих Атеш "Yeşilçam" –продуцента от златната ера на турското кино (60-те), борещ се да създава изкуство в свят, пълен с цензура, политика и задкулисие.
Артистична душа, романтик.
Семих е мечтател, който не се отказва, дори когато мечтите му го предават.
Може би единствения герой на Чаатай, който нямаше добри отношения с майка си.(но не по негова вина)

Гьокхан "Kübra" -обикновен мъж от Истанбул, въвлечен в мрежа от мистериозни съобщения от потребител с име „Kübra“, съобщения, които предсказват бъдещето.
Гьокхан се разкъсва между вярата, параноята и истината.
Гьокхан е човек, търсещ смисъл в хаоса.
Може би най-трагичния образ на Чаатай и аз, като Гери, го мразех през по-голямата част от времето.

Дахан "Gaddar"  -войник, ветеран, завърнал се в квартал, който вече не разпознава. Брат му е изчезнал, улиците са враждебни, а той самият, променен до неузнаваемост.
Болка, гняв, вина и жажда за справедливост се преплитат в един човек, който никога не е искал да бъде „лош“.
Дахан е гняв, който търси прошка.
Чаатай игра, както всеки път, със сърце, но идеята на сериала не ми допадна.

Сайгън "Tamir Bir Centilmen" –eскорт в луксозния свят на богатите, който крие мрачно минало под безупречния си външен вид. Среща жена, която му напомня, че любовта не се купува, а се изстрадва.
Сайгън е привлекателен, загадъчен, но и счупен.
Не жените го нараняват. Самотата го изяжда.
Мога да кажа, че повечето хора имаха очаквания за филма, които не се оправдаха.
Това беше просто поредния счупен човек, който Чаатай изигра страхотно.