Кое бихте избрали ?

  • 14 764
  • 475
# 465
Аз също съм наясно, но случаи всякакви. И моята майка ни е родила точно на 20 и на 22. Без помощ. Баба ми и дядо ми са работили.
Не приписвайте на майчинството непосилност.
Виж целия пост
# 466
Не став дума за непосилност, а от нужда от чисто физически, или финансов съпорт.

Няма как да отгледаш три деца и да завършиш блестящо образование без такъв. Или две. Или едно.

В случая на въпроса ми по повод младата майка на три деца кой и е помагал беше подходящ отговор баби, и/или бавачки, ясла, друго. Вместо обяснения, че всякак става, защото всички знаем че става, въпросът е как.
Виж целия пост
# 467
Ама чакайте малко сега....
Яслата е създадена като социална услуга именно за да може родителите да работят и да се влеят в редиците на данъкоплатеца ефективно.
В този живот няма само черно и бяло и или раждаш и гледаш 7 години до 1 клас деца или не раждаш.
Освен това не е задължително за завършиш. Или да завършиш блестящо. Бавачката пък е опция само, ако имаш средствата-демек работиш.
Каква помощ е това, която са си си заработил?
И да, приемете, че има хора, на които картите им се подреждат прилично и успяват. Това не са нито някакви невероятни постижения на човечеството, нито нищо. Ситуации, от които някой е успял да се възползва просто. Каква помощ тук, освен от звездите Simple Smile)))))
Аз например, не съм завършила с невероятен успех, но това не ми е попречило да имам прилична реализация и да си изгледам децата. Да, с ясла, детска градина и занималня.
Ама то по цял свят май е така.
А как става-ми ей така, става. При кой по-лесно, при кой с вайкане и трудности. Животът е шарен. ПОнякога си мисля,ч е е и до настройка и мироглед. Като знам аз за какви неща глупави съм се тръшкала и съм ги възприемала за невероятни трудности, а всъщност от позицията на времето, то самото е доказало, че не са никакви трудности.
Виж целия пост
# 468
Е, как става- ползваш баща, баби, дядовци, приятелки, съседки и всякакви видове съпорт, до които се докопаш.
Ако родиш в 20-тте, бабите трябва да са в 40-те, кипящи от енергия, жизнени и още не достигнали даже средата на жизнения си път.
Виж целия пост
# 469
Еми да, значи в контекста на темата е важно дали авторката има такива помощници, ако избере варианта да има дете.
Виж целия пост
# 470
Ама не забравяйте, че кипящите от енергия баби на 40 са работещи жени с домакинство на гърба си все още.
Ей ме на.
Ако утре ми доведат внука да гледам-кога?
Мчи аз съм на работа Simple Smile
Точно, както беше моята майка, която не спря да мрънка, защото тя всъщност искаше да гледа внуци. Но докато се пенсионира внуците станаха големи и нямаха нужда.
Виж целия пост
# 471
Авторката е на възрастта на кипящите баби на около 40.
Демек- нейните трябва да са над 60 вече пенсионерки донякъде, а тя самата с реализация и пари, което значи пълно джобче за финансиране на коктейли, бавачки, чистачки и частни ясли и градини.
Виж целия пост
# 472
oooooo, да
в този контекст-да, съгласявам се
или баби, или гледачки, частни ясли има вече
ами ще се справи, чудесно
Виж целия пост
# 473
Никога не бих забременяла от донор. Вижда ми се крайно неморално и алчно, особено спрямо детето. Това да не знаеш кой е баща ти и половината от идентичността ти откъде произлиза, според мен води до крайни травми.

Нищо не е сигурно в този живот, освен това че един ден няма да ни има. Ако наистина исках да имам деца и съм сигурна, че мъжът от вариант две ме обича, бих избрала този. Странно е малко обаче, защото ако наистина мъжът я обича по начина по-който тя иска, жената би го заобичала също, дори и да не е веднага, поради простата причина, че жената е отражение на мъжа. Явно мъжът не е и той напълно сигурен.  Но то дори и да има голяма любов в началото, нямамгаранция, че на един от двамата няма да му призрака нещо в един момент, но децата си остават, а най-искрената любов е тази на децата.. и накрая родителите към децата (ако наистина са желани).
Виж целия пост
# 474
Аз пък съм многократно повече "за" донор, отколкото да забременееш от някой и после да се окаже, че е баща-идиот.
И това "идиот" е меко казано. Какво изроди има...
Това, че след раздяла/развод масата бащи не си поглеждат децата е песничка. Защото пихическата травма за едно дете от "Татко не ме иска, сигурно съм лош" е много по-голяма и тежка от "Искам тати, но не знам кой е". Повярвайте ми.
Моя много близка роднина знае кой е баща ѝ. Но не са се виждали повече от 20 години. Дори на сватбата си не го покани. Просто не съществуваше.
И дори, че "наказват" майките като не подписват декларации и едно дете-генийче беше изпускало сума-ти международни състезания и т.н., защото бащата-идиот напук не подписваше пак ще мине.
Но не мога да забравя стресът за моя приятелка, която не беше дала детето в уречения ден (около 2 годишно), защото беше вдигнало 39 градуса. И нашичкият отишъл с полиция и социални, дърпаше болното дете от апартамента, майката щеше да полудее. Жалби, съдилища, нерви, стрес, минаха през Ада! Толкова се беше побъркала, че веднъж  разказвам следната историйка:
"Да отбележа, че съм облечена с чисто бял панталон.
Гледам бебе на моя позната и си купих един шоколад да има какво да хапна по някое време. Та, отварям си го аз, той в таз жега се беше поразтекъл и как съм седнала на него не знам, но съм се изцапала точно отзад. Ама най-отзад. И то бая. На малката ѝ се доспива, слагам я в количката и се юрвам на разходка из квартала. Че даже и в един голям супермаркет влязох, напазарувах си маслини, излизам и тъкмо ще пресичам на пешеходната пътека, когато една госпожа, седяща на метър и половина зад мен ми казва:
- Извинете, изцапала сте си панталона.
Обръщам се, виждам на крачола едно кафяво петно, хващам се за главата и започвам да го търкам с мокра кърпичка, обяснявайки, че това е от шоколада. Тя казва, че вижда и предполага, че е така, но  това на крачола не е нищо, а имам изцапано точно на ръба отзад. Обаче не успявам да го изчистя, та картинката беше покъртителна:
Аз вадя мокри кърпички от един пакет, а някаква жена ми бърше панталона отзад, изцапан с тъмно кафяво..."
Накара ме да махна публикацията, защото онзи щял да я изкара, че не си гледа детето! Като само да подчертая, че НИКЪДЕ НЕ СТАВАШЕ ЯСНО, ЧЕ Е ЗА НЕЯ! А и аз просто ѝ помогнах като за 2 часа излязохме навън, защото тя пишеше дипломна работа.
С моята дъщеря сме сами от 10 месечна. Трудно е. Но... ако имам възможност за избор между баща от донор и някакъв, в когото не съм сигурна - категорично 1-вия вариант!
Виж целия пост
# 475
Да, да, аз затова казах, ако е сигурн в човека и ако той наистина държи на нея и той също иска деца. Не просто да е с нвго, за да забременее и да е фикс идея да имаш деца. Знам за съжаление и аз за много такива случаи с побъркани бащи..
И все пак, ако не намирах правилния и много държах да имам деца, бих осиновил..  една приятелка така си осинови сама и е изключително щастлива макар и да й е трудно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия