Учтиви, но фалшиви

Ако може, да не се преструваме, че езикови нормативи имат отношение към темата? В английския и на врата да си стъпят, няма как да кажат "Вие" даже на кралицата, защото имат само една форма, you. И какво от това? Как лингвистиката има отношение към това, да казваме на деца, близки, роднини, приятели, непознати - добър ден, благодаря, моля, ако обичаш/те, хубав ден, да се държим като нормални, възпитани хора?

Опростачаването в общуването и насилственото вкарване на селяндурско отношение, маскирано като истинско и искрено са грозни.

Кой, за Бога се интересува от чужди проблеми, че и да ги помни.
Не споделям и не очаквам нищо лично в работна среда.
Едва ли някой има нужда от допълнителен стрес.

Във всяко семейство си има някакви приети норми. Аз съм щастлива по един начин, друг ще е щастлив по друг начин и така. Важното е на всички членове на едно семейство да им е приятно и комфортно с точно конкретното ниво на близост.
Близост, която не търся с непознат от улицата, определено търся с мъжа си и майка си и децата си. Друг пък може да е щастлив с едни по-формални отношения с хората около него. Индивидуални са тези неща. И писах, че с приятелки мнение не изказвам, подкрепям, давам сили и кураж и до там. Никога не съм се карала с приятелки, не съм влизала в конфликт...С мъжа си, обаче, не си представям подобни отношения, нито с майка си, нито със сестра си, да не говорим за децата си. Не смятам, че е лош модел за децата ми, напротив. Емулирам на децата си това, което аз намирам за оптимално, от там насетне те ще си преценят какво за тях е нормалното в едно семейство.

Аз имам много по-голяма близост с майка си, отколкото мъжът ми с неговата, и смятам, че това е правилното -- да се чуваме всеки ден, да говорим дълго, да общуваме, да се критикуваме и тн. Не ме натоварва и нея също. Да, карам се и с нея и с мъжа си и със сестра си, но това за мен си е част от близостта.
 Мъжът ми се чува много церемониално с цялото си семейство веднъж седмично с конкретен час и си говорят. За мен това не би паснало, но на тях им е ок. Един от братята в течение на две години не намери време да ги види -- нито родителите, нито братята, а те са наистина сплотено семейство и знам, че това много наскърбяваше майката и всички се тревожеха за него, но не му се бъркаха. Там нямаше конфликт или нещо, човекът беше почнал работа, която много изискваше от него и според мен, нещо се беше депресирал. Майка ми ако две години не намеря време да я видя ...абе не мога да си го представя. 

Не мисля, че даването на съвет на близък приятел, е нещо лошо. Не съм съвсем убедена, че приятелството е близко, ако има проблем в това.

Ако приятелят не иска съвет, а другият натрапи съвета си въпреки това, то в този случай даването на съвет е нещо лошо. Даващият насила съвет не уважава другия, не уважава нежеланието му.

В чужбина българите много бързо се научават да си затварят устата и да не коментират задника на колежката (например), защото знаят, че могат да получат предупреждение за напускане, наказание или пък директно уволнение - зависи от шефа.
Винаги съм се удивлявала как като не са в България всички спазват някакво благоприличие от страх да не останат без работа, но в български фирми всичко си е пак само клюки и обиди (понякога даже и директни).

Бих казала, че не важи само за работната среда, а за спазване на правила във всички сфери на живота. Оставам с впечатлението, че масово българите се въздържат да правят нередни неща не защото реално осъзнават, че са нередни, а просто от страх от наказания и глоби.

Както американците се страхуват от Господа Бога, католиците от ада, индийците от родителите си и тн и тн…

Рядко ми се случва да разговарям с неучтив човек.
Не знам дали сте си правили експерименти, като срещнете натопорченост отсреща, как за 2 минути човекът омеква, ако го предразположите.
Примерно, плащам на каса изипей и служителката ме посреща сърдито. Докато платя, вече е усмихната и ми пожелава приятен ден.

Ха, нима американците не се страхуват от глоби? За данъците няма да питам, знам, че много ги е страх.

Кой е казал, че е непоискан? Тя каза, че никога нищо не казва и, да, за мен приятел ще ми даде съвет, ако види, че правя грешка дори и да ми е неприятно.

Именно. Като поздравиш ненатрапливо и се усмихнеш, в масовия случай и отсрещната страна се усмихва или поне се отпуска. Даже и в България.

Работи, пробвайте
Малко психология, учтивост, усмивка и воала.
Не се отнася за хората с подход:всички са ми длъжни.

Никой не е уточнил дали е поискан или не. Пиша само, ако е натрапен. Ако е поискан, ясно, че не би трябвало да има проблем.

Когато съм възпитана, любезна и говоря на "Вие", така се отпускат, че започват да ми говорят на "ти".
Мерси!