Здравейте момичета, реших да пусна нова тема, защото тези дни се чувствам изключително объркана и тъжна.
Преди 3 седмици станахме родители на второ момченце. Това донесе много радост в семейството, но сякаш не бях готова за чувството на вина, което изпитвам към първото си дете и това, че не мога да му отделя нужното време и внимание.
Бебчето като цяло е спокойно, но имаме известни проблеми със съня и приспиването, което на този етап става главно лежейки върху мен. Реално в по-голямата част от деня аз под някаква форма съм заета с малкия и все още ми е трудно да съчетая грижите по него с нуждата от внимание на баткото.
Тези 2 седмици, докато тати беше с нас в къщи, нещата криво-ляво вървяха, защото той от една страна компенсираше моята заетост и от друга гледаше бебо, за да мога аз да имам време само за баткото. От утре обаче се връща на работа и аз оставам сама с децата.
В момента булвално съм в паника, защото не знам как ще се справя.
Сега е 21 часа, а ние от 1 час се опитваме да приспим бебо, който очевидно започва да има колики и се е ококорил и плаче. Като цяло няма никакви изгледи да се успокои и да заспи скоро.
Вече съм се записала за 2 курса за бебешкия сън и в момента чакам всички да заспят, за да почна да ги слушам. Имам опит от баткото и с изграждането на режим и със следенето на сън и будуване, но на този етап това не помага.
И просто стоя ей тука и се чудя, какво изпитва големият ми син в момента? И какво ще изпитва от утре, когато например ме помоли да играем на нещо, а аз трябва да успокоявам и приспивам плачещото му братче? В момента буквално се чувствам пълен провал като майка.
Споделете моля, как беше при вас?
Имали ли сте такива мисли и изживявания и как се справихте вие и децата в крайна сметка?
ПС: Таткото работи на смени, които често са до късно вечер или направо нощни, та по голямата част от нощта се пада на мен.
Виж целия пост
Преди 3 седмици станахме родители на второ момченце. Това донесе много радост в семейството, но сякаш не бях готова за чувството на вина, което изпитвам към първото си дете и това, че не мога да му отделя нужното време и внимание.
Бебчето като цяло е спокойно, но имаме известни проблеми със съня и приспиването, което на този етап става главно лежейки върху мен. Реално в по-голямата част от деня аз под някаква форма съм заета с малкия и все още ми е трудно да съчетая грижите по него с нуждата от внимание на баткото.
Тези 2 седмици, докато тати беше с нас в къщи, нещата криво-ляво вървяха, защото той от една страна компенсираше моята заетост и от друга гледаше бебо, за да мога аз да имам време само за баткото. От утре обаче се връща на работа и аз оставам сама с децата.
В момента булвално съм в паника, защото не знам как ще се справя.
Сега е 21 часа, а ние от 1 час се опитваме да приспим бебо, който очевидно започва да има колики и се е ококорил и плаче. Като цяло няма никакви изгледи да се успокои и да заспи скоро.
Вече съм се записала за 2 курса за бебешкия сън и в момента чакам всички да заспят, за да почна да ги слушам. Имам опит от баткото и с изграждането на режим и със следенето на сън и будуване, но на този етап това не помага.
И просто стоя ей тука и се чудя, какво изпитва големият ми син в момента? И какво ще изпитва от утре, когато например ме помоли да играем на нещо, а аз трябва да успокоявам и приспивам плачещото му братче? В момента буквално се чувствам пълен провал като майка.
Споделете моля, как беше при вас?
Имали ли сте такива мисли и изживявания и как се справихте вие и децата в крайна сметка?
ПС: Таткото работи на смени, които често са до късно вечер или направо нощни, та по голямата част от нощта се пада на мен.
. 
