Съботно- разтоварваща: Какво разваля връзките в днешно време?

По принцип има и хора към 40те, които успяват да намерят партньор за първи брак и деца, но е по-трудно и според мен изобщо не е до външен вид или нещо специфично, а късмет, тоест съдба. Сега това че не трябва да се разчита само на късмета, а човек да прави нещо е ясно. Тоест понякога е по-добре късно, отколкото рано и развод и деца без един родител, разочарования и трудности да срещнеш пак човек. Но всеки си има съдба. За мен това е и другата грешка, че хората гледат все другите, инстаграм профили, познати, съседи кой кога се е оженил и те правят същото, а не се вслушват в себе си, своите желания, нужди и интуиция. И повечето хора говорят от своя гледна точка, която често е доста ограничена.
Ето примерно Мая, ако я слушаш трябва да си сложиш въжето. Но ако жените мислят как мъжете само ще ги прецакат и трябва да ги обслужват...то или ще срещат само такава мъже, или въобще от страх няма да се обвържат. А понякога такава жена може да е собствената ти майка, съответно да ти повлияе целият й опит на твоя избор.

Темата е за връзки около и след 40. Всякакви връзки.

Е, ако се случи да се срещнат точните хора връзката си започва и се развива от само себе си. Получава се нещо като резонанс - на други честоти е било мижава работа, а с този човек изведнъж - пикови стойности.

Имаше, имаше, и изобщо не беше единствена дискусия на тази тема. И отговорите, мот-а-мо ги имаше.
Нещо лошо ли произтича от това, че много хора, жени в предполагаемо женски форум, ги интересува и вълнува все тази, една и съща тема??
Според мен не само няма лошо, а е съвсем нормално. Как беше онази вашата пирамида на потребностите?
------
Едно от неудобствата на такива проблеми е, че са лични, а се търсят генерализирани, общовалидни решения за тях.
В миналото решенията са били давани и налагани от групата, обществото, племето, и са били общовалидни. Недоволните са си страдали, но са се примирявали, защото, както други писаха, индивидуалното оцеляване е било в пряка зависимост със живота в група и подчинението на общи правила.
Сега (погрешно) се смята, че всеки може не само да оцелява, а и да преживява доста сносно сам. Сносно, сносно, ама колко да е сносно? Излязоха други проблеми и не е безспорно кои - предните или настоящите са по-тежки и за кого - за индивида, или за групата.
--------------
Друг момент е липсата на мислене в перспектива. Едно общество живее по-добре, когато има някаква обединяваща идея, перспектива. Преди време това е било задача на ограничен брой умни хора - елит. Останалите са се подчинявали на правилата и законите, създадени от елита. Вярвали са му.
Сега има "свобода" ???, елита е утайка, всеки смята, че знае повече от другия и правилата не го засягат, защото е свободен? да прави каквото той реши.
----------------
Използваните думи, изрази, езика, в дискутирането по темата/темите, е много показателен.
Когато се употребяват думи като "връзка", а не отношения, или "инвестиране"?? - това говори за определена гледна точка в мненията.
Притежателната гледна точка.
За англицизмите няма да отварям дума, защото много тук ще се обидят. Както винаги
-------------
Продължението на дървената философия - утре

Около мен има много хора, които си живеят сами. Ходят където ходят, после всеки се прибира в своята къща. Няма съжителство. И това май хич не е лошо. Битът разваля връзките.

Скоро една позната даже малко над 60 си намери мъж, след като остана вдовица. Братовчедка на баща ми, след като се разведе си намери мъж на 50 г. ,и то в неголям град.

Със сигурност след добър самоанализ и нужните компромиси.

Мъже много, но дали ще са такива, които да ни паснат?

?

Абсолютно вярно! Обаче има много теми, където хората питат къде да го срещна. Но трябва да се пита и какво в мен пречи да не го видя може би..не знам.
Баба също срещна след 50 нов мъж и има по-щастлив брак, обаче вече си имаше деца, даже и внуци. И ако беше чакала принца до 50 нямаше да има деца.

Хващам се за последното изречение....без общ бит, не знам до колко би могло да е връзка? Съвсем искрено задавам въпроса. Далече съм от етап съжителство с някого и си разсъждавам по принцип. Някакви там гаджета...и до кога, как, при какви обстоятелства сме "заедно" и се подкрепяме?
ПП: Говоря за "втори" връзки, с вече налични (че и отраснали) деца.

Особено за жените днес няма абсолютно никаква гаранция, че ако 'не чакат' и хванат някого за партньор, ще създадат с него и деца.

Аз познавам двойка, която 15 години живяха всеки в своята къща. Децата им бяха в ученическа възраст, общо са пет и нямаше как да се съберат всички в една къща. След като децата пораснаха и си поеха по пътя, се събраха да живеят заедно.

Аз съм на мнение,че ако до 38-40 не си намерила достоен партньор за семейство и искаш деца - има вариант да имаш.Иначе е я камилата я камиларя.
Но е напълно хипотетично,не знам ако бях в ситуацията,какво бих решила.

Аз пък  мисля, че точно за втора връзка не ти трябва някой, с когото да сте заедно 24х7.  Виждате се, когато сте на кеф, когато искаш да си сама си сама, не правиш дребни битови компромиси, не е нужно да готвиш, переш и шеташ...