Аблация на сърцето - 13

Здравейте, малко със закъснение виждам, затова чак сега отговарям. След моята аблация нищо не съм пила. Казаха, че няма нужда дори от аспирин протект. И така вече повече от 4 години. Да чукам на дърво, всичко е наред.

Това е идеалният вариант, поздравления!
Разбира се всичко е строго индивидуално и зависи от много неща - дали сърцето е съвсем здраво и съответно няма никакви увреждания - примерно няма удебелени стени, няма разширена камера или предсърдие и т.н. Разсъждавам като лаик, може и да бъркам нещо. Освен това сигурно зависи и от общото физическо състояние и възрастта. Както и от тежестта на заболяването - примерно колко отдавна са се появили пристъпите, каква е честотата и продължителността на появяване на повторни пристъпи, дали конкретният човек ги преодолява самостоятелно за кратко време без допълнителни медикаменти и без посещение в спешно кардиологично отделение и т.н.  При сравнително млад човек и хванато навреме заболяване, вероятността за пълно излекуване без медикаменти е много по-голяма.
Освен това кардиолозите електрофизиолози никога не гарантират 100 процента успешна аблация - сигурно на базата на нещата, които изброих по-нагоре. Като лежах в Трета градска при професор Шалганов за втората аблация, на съседното легло беше един млад човек с току-що направена аблация. Той попита професора точно за това - дали след тази аблация ще се възстанови напълно и ще спре лекарствата. Професорът му каза, че той е млад човек с идеална здраве и вероятността за пълно излекуване е огромна.
Между другото удебелени стени и разширени камера или предсърдие се появяват и при многогодишни активни занимания със спорт и се смята, че това е в реда на нещата. Т.е. това се нарича спортно сърце.

Към момента на аблацията бях на 37 години и единствено ми констатираха лек пролапс на митрална клапа. Успокоиха ме, че е по-скоро козметичен дефект.

Е то и аз на 48 , с абсолютно здраво сърце, структурно, пък без хапчета не става, спрат ли ми ги правя рецидив след няколко месеца…. Дано сега година след втората интервенция се случи чудото 🙏

Вие говорите за пристъпи, а на мен ... При първото направление от кардиолог за спешна хоспитализация заради открита аритмия (март мин.година),лекарят ми казва-ще тупнете някъде,веднага отивайте в болница, не ви ли се вие свят,не ви ли призлява... Ами не! Беше ми важно да отида на работа. На следващия ден влязох в кардиологично отделение. До тогава не бях пила никакви хапчета. След първото ЕКВ, също не съм разбрала кога пак съм излязла от ритъм...на контролен преглед лекарят казва - от тук!-в отделението. На следващия ден - второ ЕКВ. След него мисля,че по Нова година усетих (приблизително) кога пак излязох от ритъм. Ама тупкането го усещам само вечер в леглото,когато тялото е в покой. Тогава вече пиех хапчета. Сега пак пия и даже преди третото ЕКВ попитах кардиолога не може ли така да си живея- с разреждащо кръвта и още нещо...

И аз не усещах нищо когато ми откриха ПМ , вероятно защото е било в самото начало, а втория път започнах да усещам слабост по време на интензивно физическо натоварване / крос фит тренировки/

Още първия път, когато получих пристъп на ПМ и ПТ, усетих дискомфорт. Тогава нямах никаква представа и реших, че просто имам аритмия... Отидох на кардиолог по линия на допълнителното здравно застраховане и той поиска веднага да ме прати в спешно отделение. Но докато оформяше някакъв документ за спешното, аз влязох спонтанно в ритъм без никакви медикаменти.