Любители на котки - Тема 207

Доня, някъде наблизо е, но се е скрил, защото не е адекватен. Продължавай да го викаш за храна, да чува гласа ти и когато се почувства една идея по-добре, ще се появи. Също можеш да следваш Чери, той сигурно знае къде е и може да те заведе до него.

Чери сутринта ми говори, но не разбирам котешки 😓 С него обикалях и нищо. Пак ще го викам, но е горещо и може да се обезводни. Другото е, че когато някой е бил много зле, другите спират да го притесняват.

Момичета, извинявайте, че отклонявам темата от Лео (на който стискаме палци от вчера) но искам да споделя нещо, което ми е странно с малкото коте - прави ми впечатление,  че не е особено чист/ не поддържа добра хигиена. Тая сутрин намерих в банята разхвърляни аки,  даже стъпих в едно. Сега го чух, че рови отивам, гледам акал е и нали да му направя инспекция на акото (заради паразити) цялото му дупе  и опашка омазани- трябваше аз да го измия, защото намаза пак банята и трябваше да измия отново. Между възглавничките на единия крак - пълно с аки. Досега не ми се е случвало такова нещо. Всичките ми котета са били изключително чисти. Дали е нещо моментно или си имам мърльо?
Достатъчно ли е да измият банята с белина от хигиената гледна точка за нас и децата?



Пс: Много есто го намирам да лежи в тоалетната

Доня, стискам палци и чакам добри новини. Мине не мине и току поглеждам в темата, за да видя дали Лео не се е появил.

Роси, много си мила, благодаря за вниманието. Държим се, но е трудно. Всичко, всичко ни напомня за Мая.
Вече няма кой да ми помага да оправям спалнята, нямам помощник - готвачка и инспектор по хладилник, палмата и каланхоето са самотни, няма кой да им се гали и да спи под сянката им. Оня ден режа мезенце, но няма кой да ме потупа с лапа да си поиска парченце, слагам маслинки, но вече никой не ме гледа с чакащ поглед да дам една, за да бъде убита и изядена. Много, много, много ни липсва. Поглеждам с очакване към масата на терасата, за да си я видя или се улавям, че поглеждам зад дивана сякаш още е там...
Ще споделя и нещо много странно, почти налудно, но забелязах взаимовръзката и ще ви го споделя.
По времето когато Мая започна да проявява симптомите на заболяването си, мен от нищото, без видима причина ме заболя прасеца. Чудех се от какво е, мазах мазила, пих илачи, нищо. Пих магнезий, той определено имаше ефект, но въпреки това усещах неразположението в прасеца. В понеделник уж всичко беше наред и изведнъж нещо сякаш се опъна, разтегли и ме заболя адски. Пих илачи, туширах болката донякъде, но не изцяло, усещах мястото сякаш са ме били с тояга. Даже накуцвах. В сряда вечерта Мая си отиде и... болката изведнъж спря така както и се появи, от нищото. Сега прасеца не ме боли, изобщо, все едно никога не ме е болял. Сякаш силната връзка, която имахме помежду си е намерила физически израз и съм искала подсъзнателно да отнема част от нейната болка. Знам, че вероятно звуча като луда, но това е което забелязах и ви го споделям.

Джаста, никак не си луда. Връзки има между хората и животните, между хората и растенията. Нали знаеш как за растенията се казва, че ако ги харесваш, обичаш, говориш им докато ги поливаш, почистваш листенцата им от прах, за да са лъскави и красиви.... всичко избуява.

Аз например съм чела, че котките правят същото към нас пък. Опитват се да отнемат част от някаква болест ако усетят такава. Казват дори, че понякога поемат доброволно върху себе си цялата болест на човека и скоро след това умират, за да живее той.

Дълго ще те боли, няма какво. Особено ако си на средна възраст когато човек все пак става малко или много по-разсъдлив, често мисли философски върху някои аспекти от живота. За разлика от когато сме съвсем млади и егоизмът е доста повече в нас. Освен това като млади сме и по-заети с какво ли не - забавления, учене, нова работа, нов мъж, деца... какво ли не. Затова и по-бързо ни минават тъгите. Някак животът ни тегли много силно и болките бързо преминават, нещата се забравят.
На средна възраст нещата бавно започват да се променят. Повече съзерцаваш живота, повече мислиш, повече оценяш. И болката по-бавно си отива.

Доня, стискам палци Лео ей сечика да се появи отнякъде.

Ходих до пазара с мъжа ми и като се върнахме почнахме да викаме. И мъжът ми каза - чух нещо! Къде? Глухата тревясала и в къпини пътека до нас. Викаме все по силно и Лео дойде,  с вик и бягайки към нас. Взех го и явно съм притиснала гърдите и започна много да мяука. Пуснах го у дома, предложих храна - отказва! Мяука много жално, пак понякога диша с отворена уста. Не иска вътре! Понякога ходи като вири дупето нагоре. Не може да седне. Вън пи малко вода, много малко.
Обиколи всички храсти, сега легна под един.
Не е добре и мисля утре да отидем в Ловеч.
Опашката виси още повече. Търси помощ, иска да го галя, но не мърка, мяука от болка. Мина ефекта на вчерашните инжекции.
Според мъжа ми е и с натъртен гръден кош. Ако трябва ще го оставя на стационар.

Със страх влязох в темата и ми призля като прочетох, че Лео го няма. Сега видях, че се е прибрал. Сигурно го боли. С еднократно обезболяване няма как да мине. Важното е да няма непоправими щети. Но Доня, права си, може би трябва да остане малко под наблюдение в клиника.

Сега е тук, само да не изчезне пак! Не разбирам защо не иска вътре, на хладно, на меко...

Иска отвън, при другите, при Чери.
Добре де аз друго се чудя. Казали са ви травма на опашката до гръбчето. Това нещо счупено ли значи или увредени нервни окончания? И според вета в Ловеч как се лекува? Или просо се чака да отмине?

Ох, Лео, като те боли що се вреш в капини та да ти набоцка д-то или си прави иглотерапия. Извинявам се, тъп начин да се пошегувам, но се радвам, че го открихте, сега стискам палци да се възстанови и чакаме новини, влизам по - често, че ми се свива сърцето за всички душички.
Джасте, ама никак не си луда, да знаеш. Аз имам много силна връзка с моята сестричка, която е на хиляди километри от мен, но я усещам винаги, винаги, винаги - и тя мен. Отдавам го на това, че сме еднояйчни близначки, но... Оказа се, че имам същите усещания и към детето ми и към Линче. Не съм разказвала, а може би съм споменавала не помня вече, но я усещам и в съня си понякога. Например когато кака я беше затворила неволно на терасата през нощта я сънувах, че я търся, викам и вдигах и гушках котета наред, но не я намирах. Докато не се събудих плачейки на сън без глас и започнах да я търся. Отне ми около половин час докато видя в тъмното силуета ѝ от вън и после се гушкахме цяла нощ, а на сутринта насметох кака. Друг път пък лягайки  ми се наддигна нещо, стомаха сякаш ми се обърна, викам си уффф какво е това, уж не вечерям късно и легнах, а стомаха си играе с мен - луда работа си казах, и около полунощ Линка започна да връща та осъмнахме така, 5 пъти повръща и сутринта едва дочаках да отвори клиниката. Още куп случки такива със систър, с детето и Линче имам, чак ми е стряскащо понякога, но.. усещам ги и това е, само тях, с никой друг не ми се е случвало.

Има отток на опашката в основата. Вчера я мърдаше, макар и увиснала. Казаха да следим дали като отмине оттока, ще я вдигне. Ако не и остане обездвижена - трябва да се отреже, защото явно вече се води мъртва. Да следим и дали пишка, защото понякога нерва засяга долни крайници и пикочния мехур.
Под храста му занесох пауч със сос, малко да се хидратира. Яде! Полулегнал, но яде и облиза всичко. Занесох и му оставих вода, пи малко. Ближе предни лапи. Това ме успокои.
Тъпото е, че е неделя, все така става! Но ако се храни, пие вода и ходи по нужда, ще поизчакам с Ловеч. То е ясно че ще се ходи , но поне да не го стресирам всеки ден.

Ох, миличкият Лео. На вторият ден обикновено около ударено място се поличава оток, може би за това по-малко движи опашката днес. Трябвало е да ви дадат някакво обезболяващо за днес. Давала съм на куче 6,500кг четвъртинка аналгин. За котка не знам каква би била дозата.

Грейси днес нападна Мег и я одра по зърното. Тече малко кръв, но сега спи.

Доня, прибери го вътре! Ако има вътрешен кръвоизлив, може вчера да е било рано да проличи. Следи цвета на урината и изпражненията. Потъмнеят ли...Поведението му е неестествено, което е възможно да не е само от стреса, но и от настоящо състояние. Палчета!

Аз също мисля, че трябва да е вътре, за да следите нещата непрекъснато. Ами ако пак изчезне? Ако можете, питайте по телефон за обезболяващо. Не съм сигурна, че Аналгин е допустим за котки.

Милият Лео, колко ли го боли. Тъпото е, че ние се оплакваме, когато ни боли нещо, но душичките не могат да кажат какво им е. Хубаво е, че се храни и пие водичка, дано се оправи по-бързо. Аз все пак бих го завела на втори преглед, въпреки стреса. Поне доктора да види как се развиват нещата и има ли какво да се направи поне за болката. Нормално е да иска на вън, все пак това е природата им и не разбира, че вътре в момента е по-добре за него. Стискам палци всичко да мине.

Джаста, не си луда, разбираме те и сме с теб.