Връща се вчера моят 10-годишен четвъртокласник от училище (първия ден след ваканцията) и ми звъни на GSM-а "Мамо, кога ще си дойдеш, че имам да те питам нещо от жизнена важност!" Ами като е от жизнена важност, питай - казвам аз. "А-а-а, не. Трябва да сме си само семейството - такива неща не са за телефон!"
В следващите 2+ часа докато се прибера си мисля що за въпросче ме очаква...
Когато се връщам заварвам ги вкъщи и двамата да си шушукат видимо развълнувани.
Синът ми от вратата:
- Мамо, ти виждала ли си "жива" яйцеклетка?
- какво ще рече "жива"?
- Ами истинска...
- Май не, само нарисувана. Защо питаш?
- Хм, а как мислиш дали е красива?
- Откъде да знам. Никога не съм се замисляла над този въпрос. Важно ли е?
- Разбира се, че е важно, мамо!
- И защо е толкова важно яйцеклетката да е красива?
- Слушай сега - днес в часа по природо учихме за сперматозоиди. Дори ни прожектираха едно филмче с истински сперматозоиди, как се движат. Ами че те са отвратително грозни!!!! Та си помислих - в такъв случай поне чйцеклетките трябва да са крсиви, защото иначе представяш ли си какви грозотии щяхме да сме всички!!!
Дали пък не е прав?