У американците също ми се вижда добре изразен интересът към произхода, което пък върви паралелно с интереса към традициите на другите. Мене ме питат и любопитстват, още повече, като че ли очакват аз самата да се държа малко по-"традиционно", а аз не съм толкова подготвена. Поне с едно гръцко козуначе се отчетох покрай празника, колежките се трогнаха.
Да не говорим за стигащия до маниакалност според мене интерес към родови (генеалогични) изледвания.
Което в никакъв случай не отрича "глобалното" мислене, което аз разбирам като осъзнаване на собственото си място в света. В България сякаш се чувствах много по-"провинциална". Не съм се замисляла толкова навътре, че всяко мое решение е акт, който дава поне малко отражение някъде, на някого. Дали ще пусна миялната или ще измия няколкото чинии на ръка. Дали ще си купя дреха от WallMart и по този начин ще поощря експлоатацията на детски труд в Азия. Дали ще си купя пластмасови домати от супермаркета, или ще отида на местния, финансово подпомаган от щата открит пазар, за да покрепя местните производители.
За мене понятието "гражданин на света", освен с много други неща, е свързано със способността за поемане на лична отговорност.