От една страна исках да присъства точно от страх с тези неща, които се случват, всички сме ги чували.
Също и защото щеше да е още по-стресиран да не знае какво се случва.
Но по време на операцията бях много щастлива, че беше с мен, защото усещах неприятно бутане и му стисках ръката, ако не беше до мен щеше да ми е ужасно неприятно.
Не мисля че някоя жена, отишла да ражда иска да я "галят" и благославят, просто да се държат като човек с нея. Аз имам щастието при мен да е така, макар че раждах в окръжна болница. Имаше отношение от акушерки, санитарки, дори и лекари. При мен след операцията излезе някаква алергия, следяха ме, дори при положение, че съм им отворила допълнителна работа.
Прочетох статията, която бяхте дали в линк - отвратително и отвсякъде личи поръчкова.
Извинявайте, в коя болница сте раждали секцио и са позволили мъжа Ви да е при Вас?
Ама все пак говорим за някакви изключения.